Доктор Бласт завладява света

LifeJoker

Понякога изпадам в едни такива моменти, когато се завръщам назад във времето и с огромна доза носталгия си спомням за романтичните времена на аудиокасетките и първите метъл тениски. Демокрацията вече беше в разгара си, така че не хващах много вяра на старите пушки за тъмните времена на цензурата, но пък все още бяхме в периода на тежко издирване и благородна размяна на тази или онази група. Информацията беше кът, а не вървеше да кажеш “Дайте ми ей оная касетка, втората на третия рафт отляво надясно” и то да се окаже албум на някоя голяма група, чието лого просто не си могъл да разчетеш. Та затова експериментирахме яко с аверите, висяхме по нощите да слушаме онова готино предаване (по Тангра май беше) или у някой приятел с кабелна, за да хванем Headbangers Ball. Мдам, златни времена бяха.

Тогава, в интерес на дълбоката истина, в България беше направена една от първите стъпки към издаване на легални звукозаписни носители. Кога ли беше всъщност, 1994-та или 95-та, не съм съвсем сигурен. Та между другото, Wizard Ltd. май не съществува вече в онзи си вид, а знам че и много хора ги обвиняват, че са съсипали българската сцена. Но няма значение, пичове, вие дадохте много за популяризиране на твърдата музика в България. Тук е моментът да спомена и едни специални благодарности за Драго Пенчев от Разград и Георги Иванов от Велики Преслав, които издадоха чрез Wizard няколко броя на компилацията Mortality Rate. Една страхотна, тотално ъндърграунд компилация, сигурно едно от най-качествените неща, правени някога в посткомунистическа България.

Та първите лъскави касетки, които се появиха по щандовете на музикалните магазини бяха на Massacre и Morbid Rec. и разбира се основно на Nuclear Blast. Тогава си мислех, че Nuclear ще да са нещо като месии за дет и блек метъла, защото късат от собствения си залък, само и само да подпомогнат изгряващите групи. Как ли да очаквам, че ще се издигнат до почти пълни монополисти в издаването на метъл групи и ще убият и последните искрици романтика в тези стилове. Но явно от глобализацията не може да се избяга.

Спомням си и една друга случка, от 1998-ма, когато скромната ми особа се движеше из големите австрийски градове около три дни преди Nuclear Blast фестивала, който включваше Dimmu Borgir, Dismember и Raise Hell, а и други групи разбира се. Тогава обаче българската фен маса не беше толкова разглезена като сега и подобно разминаване ми причини хронично безсъние в продължение на месеци. Причината да си припомня всичко това и да почна да редя несвързани размисли е 20-годишнината на немската компания, както и наближаващият (а може би вече отминал) Nuclear Blast фестивал в София.

Та началото бива поставено от лицето Маркус Щайгер през далечната 1987-ма, когато под номер NB001 на бял свят се появява компилацията Senseless Death, включваща американски хардкор групи. Постепенно биват издадени албуми на Impulse Manslaughter, Sacred Denial и други, докато през 1990-та господин Щайгер разбира откъде духа вятъра и подписва перспективни договори с бъдещи звезди на сцената. Atrocity и Master са първите дет метъл опити, но скоро ги последват Pungent Stench, Dismember и Benediction. Не след дълго Nuclear стават централна дет метъл компания с класики на Hypocrisy, Amorphis и Kataklysm. Да не забравяме In Flames и Therion, които също се оказват под шапката на немците и разширяват дейността към по-мелодични стилови забежки, явно имайки и достатъчно свобода да го правят.

Разрастването естествено води и до логичната стъпка да се открие филиал отвъд Голямата вода, бидейки огромен музикален пазар. Групите взеха да стават безброй, а аз да се отнасям малко подозрително към експанзията на фирмата. Така де, винаги съм възприемал дет метъла като строго ъндърграунд стил, за който подобна масовост и събиране под една шапка може да е само вредно. Чашата преля, когато Nuclear прилапаха изгрелите Dimmu Borgir в разгара на блек метъл експлозията, след което започнаха да се развиват и в тази посока, макар и не толкова успешно.

Второто десетилетие на компанията е просто скука, но маркирана от тоталното смазване на конкуренцията. Всъщност още през 98-ма, а може би и преди това изпращаха по пощата едни жестоки каталози, тип списание (а тогава и списания за метъл липсваха в китната ни родина), на луксозна хартия, където недвусмислено си личеше огромния обем дейности. Освен дискове и тениски, Nuclear Blast продаваха купища метълски кич от сорта на пръстени, чаши, ковчези и каквото ви душа пожелае.

Постепенно в каталога попаднаха имена като Sinner, Primal Fear, Stratovarius, Hammerfall, Helloween, Blind Guardian. Дори да продължа така още страница, сигурно пак ще изпусна някое голямо име. Само че в този случай Nuclear Blast не участваха в зараждането на една сцена. Те просто се възползваха от възраждането на хеви метъла. В последно време под логото за радиоактивност почнаха да се появяват и творения на хард кор легендите Agnostic Front, както и Anthrax. По дяволите, дори Nightwish се издават от Nuclear.

А в момента Nuclear Blast е една абсолютно модерна компания, която прави всичко за удобство на своите фенове и за някой долар повече. Честно, страницата им е като на световната федерация по кеч – за фенове. Има си огромния каталог на pdf, mp3-ойки за сваляне, форум, безплатно прослушване на нови групи. Не случайно отгоре пише “№1 in extreme music”, те наистина са такива. А дори скапания цвят на сайта е зелен, като на долари. В заключение все пак трябва да обясня, к’ъв е тоя доктор. Това е един от новите символи на компанията, който ми се стори прекрасен анимационен герой, при това с едничката идея да завладява света.

Коментирай...