|
|
         
|
Тери Пратчет: Making money
След една единствена книга Мойст фон Липвиг (в свободен превод – Влажен фон Фалшивмустак) се нареди доста високо в личната ми десятка любими герои на Тери Пратчет. Остроумният, ловък и доволно лицемерен (дори и пред себе си) крадец и измамник е един от най-живите и забавни герои, които Маестрото е създавал. И докато българският читател все още чака обещаното му преди две години “Пощоряване”, английскоговорящият му колега вече се наслаждава на продължението – “Making money”. Книгата, естествено, се чете на един дъх. Ведра, забавна, остроумна и динамична – изобщо Пратчет отново е в един от най-светлите си периоди. Когато в предишната книга (с която българският читател може би още не е имал възможност да се запознае отблизо, но за която можете да научите повече ТУК) Хавлок Ветинари, патриций на Анкх-Морпорк, предложи на току-що обесения изпечен мошенник Мойст Вон Липвиг да си изкарва хляба с честен труд в държавна институция, която заплашва всеки момент да се саморазпадне, Мойст се опита да избяга. Почти с писъци. Сега, година по-късно, пощата функционира като добре смазана машина, а нейният началник е затънал в монотонното й ежедневие. И си умира от скука до такава степен, че се промъква през собствения си покрив, влиза с взлом в собствения си офис и разбива собственото си бюро, само и само да усети Тръпката. Е, Хавлок Ветинари не е жесток човек. И определено не смята да остави едно от най-обещаващите си творения да страда така.
Новото предложение на ангела в черно е Мойст да поеме закостенялата и плачеща за реформиране Национална Банка на Анкх-Морпорк. Мойст, разбира се, отказва с ужас. Последната “оферта” на Ветинари, която прие му коства... Ами, много. Но едно кътче в страдащата му душа тайничко го желае. Примерният Гражданин и Стълб на обществото, Началникът на Пощенската служба не мисли да позволи на това гласче да се обажда! Уви, както се оказва много скоро, няма никакъв избор, защото просто наследява банката. Или по-точно, наследява едно миловидно кученце, което, по стечение на обстоятелствата, се оказва собственик на 51% от акционерния капитал на Банката и дефакто се явява председател на борда на директорите. Грижовната вдовица, лека й пръст, така щедро поверила на Мойст благостъстоянието на своя домашен любимец, се е погрижила Шефът на пощите да не може да се отметне. Сто хиляди долара в Гилдията на убийците. Под формата на контракт, поръчка тоест, чийто обект е господин Вон Липвик, ако, не дай си Боже, с кутрето се случи нещо... Е, какво може да направи човек при такива обстоятелства?! Тежка въздишка може би, и напред към новите задължения. Част от които включват замесване с възможно най-богатото, влиятелно и противно семейство в Анкх-Морпорк, отвличане от затвора на човек със смъртна присъда, при това под носа на Патриция, който очевидно има намерение да се прави на ангел и пред други, и прочее Тръпки, за които душата а Мойст тайничко си е мечтала... Всичко щеше да е просто чудесно за новоизпечения банкер, Тръпка, шеметна гонитба по покривите, измъкване от вампирите и върколаците в стражата и прочее, но от един момент нещата като че ли започват да излизат от контрол. Ветинари поисква един милион долара заем от банката, някакъв отдавна мъртав некромант преследва госпожица Адора Бел Диърхарт, понастоящем годеница на Мойст (и чието име звучи в свободен превод като Миличка Душичка), тя самата се е отдала на самоходно злато и каузата за освобождаване на големи дотолкова, че едва намира време за годеника си, а един твърде неприятен индивид от тъмното минало на Липвик му се явява да провери “как се е наредил бившият му партньор”. С две думи: “Не се застоявайте на едно място, че грешките ви ще ви застигнат”. На Мойст му се налага да мисли и действа много, много, ама много бързо, за да отърве кожата този път.
Това, че сюжетът на книгата беше в общи линии предвидим, ни най-малко не ми развали удоволствието от четенето. Ясно беше, че Ветинари няма да остави героя на мира. Заемът от банката беше виден още когато стана ясно, че Патриция ще строи метро в Анкх-Морпорк (в “Thud!”, повече за книгата четете ТУК). Естествено беше Мойст да срещне някой от миналото си, който ще го изнудва. Реформите в банковата система бяха също очевидни – въвеждане на банкноти, банкови облигации, нисколихвени заеми, достъпни за всички и “кредитни експерти”. Липвиг е толкова забавен, че си е удоволствие да го гледаш как се вихри дори и по познати и утъпкани пътища. Всчико това се оказа измамно. Маестрото е нахвърлял множество забавни идеи, трудно предвидими и неочаквани тряктовки, за да подкрепят сюжета. Наследникът-домашен любимец, колкото и клиширан да е, си е страшно забавление. Забежката към “Сага за Форсайтови” беше великолепна. Същото важи за новите попълнения в Невидимия университет, както кадрови, така и технологични, банковият “компютър”, който следи и изследва Пазара и "Ефекта на близнаците". Сюжетът бързо излиза от предвидимото русло. Същевременно е много интересно да наблюдаваме един нов Мойст – измамникът, който беше оставил зад гърба си, в целия му блясък – не само да хвърля прах в очите на хората, но и да се промъква, краде, да се надлъгва със стражата, убийци и наемници. Същевременно героят изглежда някак по-зрял, особено когато нещата започват да излизат от контрол. Адора Бел си е отново същата – вманиачена пушачка, пряма, нахакана и иронична, а отношенията между годениците радват окото. Изобщо, получила се е великолепна книга. Наистина се надявам на още едно продължение. Искам още Влажен Фалшивмустак!
|
||||||||||||||||||
Злодеят, или по-точно един от Злодеите в книгата, също е много забавна личност: вманиячен по Ветинари, обсебен от идеята да стане Патриций един ден и копиращ всички маниери на обекта на своето обожание.
