Въпреки очакванията ми „Звезден прах” за пореден път ми доказа колко много могат да се различават по сюжет един роман и неговата екранизация. За щастие неизменната традиция на сценаристите да вкарват във филмите повече екшън от предвиденото не е опропастила цялата продукция. Звезден прах ми хареса – приказната атмосфера от романa на Нийл Геймън е запазена, хуморът също, макар и в по-големи дози от очакваното, а актьорският състав е наистина звезден.
Бях се позачудила дали Де Ниро няма да се появи само за няколко минути в ролята на пиратския капитан Шекспир...
Ето го отново на големия екран гуруто на постмодерния креативизъм в киното. Ваятелят на свръхживи и емоционално наситени образи, които са като огледало на нашата скрита и потискана чувственост и разголват, подобно на орел – костенурка, истинската същност на звяра, мъркащ под крехкото було на интелекта. Флагманът на Ню Уейва в киното. Ковачът на новата златна ера за седмото изкуство. Режисьорът, за когото ще се казва, че Спилбърг и Скот са посредствени лентаджии в ерата на Бол. Апотеозът на менталната еквилибристика, разбиващ границите на клишето и смазващ фасона на комерсиалното...
Четири месеца след световната премиера, по нашите кина се прожектира третият филм от култовата поредица на Dream Works – „Шрек Tрети”. Вероятно премиерната дата се дължи на българския дублаж, но това не ми пречи да недоволствам от голямото забавяне. Предполагам, че всеки фен на голямото зелено чудовище и магаренцето със словесна диария вече е гледал качените в нета файлове. Сега, когато лентата се прожектира и по кината, най-вероятно ще отидат родители и деца, за да я чуят с гласовете на Кръстьо Лафазанов, Ася Рачева, Тодор Николов и Стоян Алексиев. Лично аз предпочитам оригиналния дублаж, но българският звук ще спести на родителите четенето на субтитри на глас...
Дълго се чудих дали да пиша ревю за този филм, но в крайна сметка реших, че трите З-та в заглавието заслужават да се отбележат.
По принцип не съм почитател на филми на ужасите, но при някои хорър-забежките събуждат някаква, както се оказва впоследствие и в повечето случаи, мазохистична струна в душата ми.
Та, ЗЗ3 се различава от филмите, които смятам за абсолютно мозъчно ренде, заради присъствието на няколко елемента. Както ще видите, ако го гледате – до един: познати до болка клишета. Все пак те са единственото нещо, което направиха за мен филма гледаем...
Бях се зарекъл да не гледам повече анимация с пингвини, след като почти си скъсах нервите с „Весели крачета”, но все пак реших да рискувам. Не бях чувал нищо за филма, дори трейлър не бях гледал. Бях готов да го прескоча, като видях пингвините на плаката, но пак те ме убедиха да го гледам. Изглеждаха готино, имаха вид на кретени, да не споменавам пилето, което сякаш беше преяло с маково семе, и нямаха нищо общо с лигавите персонажи от „Весели крачета”. Затова рискувах и не съжалявам. Филмчето като атмосфера се доближава много до „Мадагаскар”, а допирните му точки с музикалната нервокъсачка са единствено тромавите птици във вечерни костюми...
Страннико сред здрачните пътеки, търсиш и немислимото? Поседни, на точното място си. Тук времето започва, когато светлините угасват, а всяка нега, скръб, страх и страст се пресичат в Музата на целулоида. Тя - толкова млада, лъстиво неустоима и непоправима лъжкиня, вече те е оплела в мрежата на неоновите си олтари - киносалони и сини екрани.
Ела и се присъедини към легиона поданици на Магията на движещата се илюзия. Тук можеш да прочетеш отзиви, рецензии и критики за многото брегове на нейните фантазии от малкия или големия екран. Тук свободно можеш да споделиш възхищение, хипнотизиран потрес, тръпчив страх или втръснала с дъх на пуканки досада... всичко от адреналиновата джунгла на 8 мм-вата лента. Фентъзи, фантастика, хорър, манга, анимация, трилър, съспенс, "сива реалистика", всяка щуротия от братя Люмиер до днес - търси, чети, говори, спори. Безразличието остави за безцветните. Хайде, кликни с мишката, пристъпи, светлините угасват, лъчът прорязва прашинките и...
