Тази рубрика е нещо като фокус – фокус върху неща извън книгите (фантастика и фентъзи), музиката и кино, нещо, което ни вълнува и искаме да го споделим с посетителите на сайта, да разкажем за събитие, човек, друг тип литература или каквото и да е, привлякло вниманието ни. Рубриката “Специално” е посветена на такива събития.
В рубрика "Специално" в настоящия брой можете да прочетете:
Казанлъшкият фентъзи клуб " Светлини сред сенките" е рядко явление – поне доколкото знам аз, единственото по рода си в България. В епоха, в която отвсякъде ни облива смръщената мисъл, че младите хора странят от четенето и изкуството изобщо, срещата с двайсетина момичета и момчета, които запълват всеки миг свободно време с измисляне на истории, писане и илюстриране – и то заедно, като едно цяло – си е чудо, което може да вдъхне надежда и на закоравелите циници. (Такива чудотърсещи като мен то просто изпълва с усмивки: приказките, истинските, са наоколо ни, само трябва да отворим очи за тях.)...
Тази година за пръв път Световният конгрес се състоя в Япония и, съдейки по информацията от сайтове и блогове, домакините са се справили с бляскавите церемонии добре. Сред официалните гости са били Дейвид Брин и Майкъл Уийлън, а сред не толкова официалните – Робърт Силвърбърг, Чарлз Строс и няколко гранд дами на фантастиката – Робин Хоб, Елън Кушнер, Наоми Новик... Как да не сподели човек мъката на Джордж Мартин, че е пропуснал Световния конгрес!?
Резултатите от тазгодишните „Хюго” не са никак изненадващи...
Наближиха четири почивни дни покрай Деня на Съединението на България и дълго планирания за част от екипа на списанието Булгакон. Всичко започна от една напоителна среща в Пловдив при „Бай Иван” по случай рождения ден на пловдивския клуб „Соларис”, на която Бенедикт като символичен домакин рече и отсече – „Тука ще е Булгаконът”, малко преди да загуби дар слово или по-точно да превключи на неразбираемо такова. Минаха няколко месеца в разговори как ще уредим всичко и колко хубава дестинация е Филибето, докато не дойде краят на юни и точно в разгара на викторината на Толкинфеста се емнахме да запазваме желаната хижа. Тя се оказа не толкова близо, колкото се надявах, но и не много далече, с уреден транспорт нагоре...
Една брутална и жестока книга, и то точно в онзи смисъл на прилагателните, който научаваме първи, а не в този, който са придобили сега и в който ги използваме много често. Една наистина мрачна, воняща и изпълнена с насилие книга. И въпреки всичко - една великолепна творба.
Това е книгата, с която Симънс пробива и се утвърждава като автор на хорър. Дълго време я чакахме да се появи на българския пазар. Беше заложена като заглавие в поредицата на „Квазар”, но след като те спряха да издават, почти бях загубил надежда.Но ето че съм се притеснявал напразно. В първия момент се учудих защо „Бард” издават този култов хорър роман в такава странна поредица – „Библиотека Елит”...
Как бързо се извъртат месеците, мине, не мине и седмица и отново дошъл Еньовден. А по това време (този път се падна в уикенда 21-24 юни), както ние много добре си знаем, целокупното купонджийско общество на фендъма у нас се запътва с бързи крачки към старозагорските покрайнини, да поталасъмства на воля. И кои сме ние, та да се цепим от купона? И тазгодишната Таласъмия бе масово полазена от „звездобройците”. Среднощните дискусии в четвъртък минаха малко по тангентата, поради работния петък за някои от нас и заралийските гостувания на останалите. В петък, след проформа явяване на работа, и аз запраших по направлението. Тъй като бях поела ангажимента да набавя вкусната награда на организираната от нас викторина, съвестно се заех с издирването на торта, достойна да облажи стомасите на най-умните от най-умните таласъми и таласъмеси...
Концепцията за тази рубрика се роди трудно. Дори самата й дефиниция не е проста. Какво е специално? Специални са миговете, прекарани с добра книга, независимо каква. Специални са срещите с приятели по особен повод. Специални са запознанствата с интересни хора. Специални са моментите на радост. Специални са моментите на разочарование или скръб. Специално е това, което искаме да кажем на света с рисунките си, с думите си, с действията си. Така всичко, което имаме да споделим със света, за хората, личностите, творбите, или проблемите, на които искаме да обърнем внимание намериха своето място тук. В Специално.
