Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Модата е могъща и древна богиня, чиито поклонници принасят ежедневно дарове на олтарите й в бутици, фризьорски салони и сляпо изпълняват заповедите на нейните жреци – дизайнерите. Жертвените агнета са много – като се започне от парите, предвидени за ремонт на кухнята, и се стигне до личните предпочитания, удобството и усета за естетика. Със съжаление трябва да призная, че колкото повече медиите разширяват знанията и кръгозора ни върху модните тенденции, толкова повече жените се унифицират и давят идентичността си в потока от еднакви дрехи...
Факт е, че много хора заклеймяват чалга музиката. Наричат я пошла, глупава, дори курвенска музика. И повечето го правят наизуст, без да са се замислили дали наистина това е така. Чалгата е комерсиална, не ми харесва – следователно трябва да я заклеймя, да я наругая! Та нали по този начин ставам различен от масата, ставам оригинален?
Абсолютен предразсъдък и липса на толерантност! И за да се аргументирам, ще се спра на няколко основни момента.
Първият и най-важен е да се уточни, че има разлика между чалга музика и чалга култура...
Какво наследство бихте искали да оставите на децата си? Зелени гори, кристални езера и тучни ливади, по които сте тичали на воля като млади, или безброй бетонни паметници на човешката глупост и стремеж към богатство? Но всъщност, каквото и да изберете, най-вероятно ще остане второто – благодарение на безразборното, незаконно строителство върху националните паркове и резервати...
Напоследък се улавям, че все не ми достига време за четене. Че на коголи му стига, ще кажете вие.
Да кажем, че съм открил начин да си уплътните част от загубеното време по спирки на градския транспорт, самите пътувания с такъв, висеното на опашки, миенето на чинии, прането, гладенето или чистенето.
Начинът се нарича “слушане на книга”. Звучи малко нелепо, като се замисля, но на практика си е точно така.
Не съм правил проучване как са се появили “аудиобуците”, но най-логично ми звучи обяснението, че са направени за хора със зрителни увреждания. Аудиобуците са книги, които ви ги четат...
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
