В раздел “Фентъзи” сме се постарали да хвърлим по един, къде бегъл, къде по задълбочен поглед на новоизлизащите книги, предстоящите заглавия, както и на класически и обичани автори и произведения.
В рубрика "Фентъзи" в настоящия брой можете да прочетете:
Джоел Розенберг (Joel Rosenberg) е роден на 1 май 1954 г. в Уинипег, Манитоба, Канада. Детството му преминава в източната част на Северна Дакота и северен Кънектикът и преживяванията му там са неразривно вплетени в творчеството му. Във втори клас започва да чете Робърт Хайнлайн, чиито творби така го запленяват, че си мечтае да стане писател. Сред любимците му се нареждат Доналд Хамилтън, Марк Твен, Роджър Зелазни, Рафаел Сабатини, Ед Макбейн, Гордън Диксън, Дейвид Дрейк, Доналд Уестлейк. Учи в Университета на Кънектикът, където среща бъдещата си съпруга Фелиша Херман. Преди да започне да се издържа с творбите си, работи какво ли не...
Новата фентъзи поредица, която ИК „Бард” избраха да пуснат на пазара у нас, е трилогията „Хроники на гарваните”. Авторът, Джеймс Баркли, е непознат на българския читател, но не вярвам популярността му да скочи значително над нулата. Не за друго, а защото тази трилогия има строго ограничена целева аудитория, а именно – 13 до 15-годишните читатели. За съжаление текстът не съдържа нищо еклектично или новаторско, което би могло да привлече по-възрастните.
Най-точното определение за този тип литература е батално фентъзи. Не се спирам на термина „военно”, защото в множеството битки, описани в първите два тома, участват малко армии. Не е като да отсъстват, но двубоите преобладават...
“Елфшето го няма! О, ела да нагушкаме елфше номер две тогава!” – такива весели и изпълнени с копнеж думи те посрещат в уютната стаичка на фентъзи клуб “Светлини сред сенките” в народно читалище “Възродена искра” – град Казанлък. Сградата прилича на малко замъче със зелен купол и закачливо махащи ти бели прозорчета.
Когато влезеш през главния вход, попадаш в магичния свят на детски рисунки, които красят стените и те приканват да се потопиш в света на детството.
Местенцето за творене/мечталнята :) на Светлинките е стая на първия етаж. Открехваш пъстро налепената в зелено и лилаво (цветовете на клуба) вратичка и попадаш в света на World of Warcraft, Walt Disney, "Властелинът на пръстените" и други вълшебни филми, които буквално ти смигат от плакатите по стените...
Книгата започва увлекателно и леко ни повежда по стъпките на група колежани при пътуването им към дома и последвалото приключение в алтернативната реалност на Тир На Гог. Тори, Маги и Иън се надяват на безметежна Коледа в мразовитите дебри на американския север. Всеки от тях си има скрити мисли и желания. Е, когато погледне Маги, мислите на Тори вече не могат да бъдат толкова скрити, но какво да се прави – в жилите му тече горещата кръв на норвежките прадеди. Маги пък, като повечето жени, не знае какво иска, но аха-аха и ще се сети. Иън (беден, самоиздържащ се с преподаване на фехтовка студент) е доволен на макар и краткото разнообразие, което му предлага тази почивка, а когато се запознава с родителите на Тори и по-точно с майка му – празникът се очертава повече от удовлетворяващ...
Никога не губете скорост.
Не знаете какво ви догонва!
След една единствена книга Мойст фон Липвиг (в свободен превод – Влажен фон Фалшивмустак) се нареди доста високо в личната ми десятка любими геро на Тери Пратчет. Остроумният, ловък и доволно лицемерен (дори и пред себе си) крадец и измамник е един от най-живите и забавни герои, които Маестрото е създавал. И докато българският читател все още чака обещаното му преди две години “Пощоряване”, английскоговорящият му колега вече се наслаждава на продължението – “Making money”. Книгата, естествено, се чете на един дъх. Ведра, забавна, остроумна и динамична – изобщо Пратчет отново е в един от най-светлите си периоди...
Макар фентъзито да не може да се похвали с поджанровото богатство на фантастиката, качествата му спомогнаха за изместването на сайънс-фикшъна като преобладаващо издавана фантастична литература. Фентъзи се чете за отмора и развлечение. Но за да донесе отмора и развлечение, все пак трябва да има определени качества, нали?
Доброто фентъзи е като добрата манджа.
Требе да си има всичко в умерени количества и в точната пропорция:
•свят: 1-1,5 кг обелен и ситно нарязан.
•атмосфера: 150-200 г.
•приказност: използва се за заливка, така че може да я направите с гъстота по ваше желание.
•герои: 3-5 глави стар, или една връзка пресен.
•екшън: 2-4 чаши.
•магическа система: 2 или 3, нарязани на едри кубчета, като за яхния.
•приключение: 2 с.л., размито в 200 мл (около 1 чаша) топъл екшън. Имайте предвид, че екшън слагаме и отделно, внимавайте да не стане много воднисто.
•изненада: около 50 г настъргани или ситно смлени обрати би трябвало да му придадат необходимия аромат
•хумор: не повече от 2 ч.л., да не стане твърде люто.
•драма: не се увличайте, 1 к.л. е достатъчна.
•кървавост: на вкус.
•реализъм: не е особено задължително, все пак е фентъзи, но спазвайте приличие. Героите трябва да ходят до тоалетната, а армиите - да се изхранват и обличат. 2-3 с.л. трябва да са достатъчни.
•идеи: препоръчително е да има поне една щипка
•стил: ври около 90 минути на тих огън, и после за около 30
минути се пече на умерена фурна.
"Битката Доброто срещу Злото" безусловно е сред най-проверените в практиката съдове за готвене, но напоследък се промъкват определени тенденции при готвене да се използва дълбок тиган с похлупак "Добри срещу Лоши" и мрежа за задушаване "А Останалите им Чинят Сеира", както и кален гювеч "Всички Срещу Всички" (в такъв гювеч са били сготвени няколко широко харесвани манджи, например "Изумителното Задушено на Мартин със специална горчиво-кисела заливка" или "Трите Паралелно Поднасяни Ястия на Ериксън"), които придават много необичаен, но изключително приятен вкус за почитателите на нестандартната и новаторската кулинария.
Това, което забравихме да споменем в основната рецепта е, че ястието се фламбира със карамелизиран ликьор "хепиенд" непосредствено преди поднасянето, като в процеса на фламбирането непременно трябва да се добавят няколко капки средно-кисело "умиране на някой".
Накрая, ако готвачът все пак не е обозил рецептата, си казваме "Ха наздравичката!"
