 |  |
| | |
 |
 |
        
|
Това е обещаното заглавие на обещаната книга от Света на Диска, за която беше обещано, че ще излезе този месец. Издателска къща “Вузев” отново се доказва като ненадежден източник на информация за собствените си планове. Напоследък се изненадвам на себе си как продължавам да се доверявам на обещанията на хора, които систематично не ги спазват. Така, че като говоря за “Пощоряване”, разбирайте “Going Postal”. В последствие може да се окаже нещо друго. Е, на мен ми омръзна да чакам книгата да се появи на български. Предполагам, и на вас. И така, малко за книгата. Предполагам, всички сте гледали “Никита” – френската, американската версия или и двете. Или сериалът. Та, в него, в общи линии, идеята е следната: главната героиня е осъдена на смърт и екзекутирана. В цялата история обаче се намесва супер секретна правителствена организация, на която й трябват хора без минало, хора, считани за мъртви от света, хора, които да бъдат обучени за професионални убийци, хора, които са лесно заменяеми. Да се пренесем в Анкх-Морпорк. Супер секретна правителствена организация няма, защото Хавлок Ветинари е едноличен тиранин в града. Там си имаме Гилдия на Убийците, така че ако на Ветинари му потрябва такъв, може да си го наеме. Крадец също. Мащабите и ефикасността на мрежата му от шпиони са всеизвестни. Тогава за какво, по дяволите, му е да спасява от бесилото изпечения мошеник Moist von Lipwig, лъжец, крадец, измамник, фалшификатор, авантюрист, опортюнист, който се разхожда от град на град, разорява банки, присвоява космически суми и после ги скътва някъде в околността за черни дни... Които обикновено не настъпват, но той продължава да го прави, ей така, за спорта, до момента, в който в Анкх-Морпорк не го спипват, осъждат и обесват. Всъщност, обесват Albert Spangler, поредната фалшива самоличност, под която Moist се е представял. Резултатът е горе-долу същият, разликата е в последствията. Защото Moist von Lipwig не е мъртъв, ни най-малко, той е “спасен” от Лорд Ветинари, който е решил да се изявява като “Ангел-спасител”, само за да го назначи за Главен управител на Пощенската служба. В края на кратката среща с патриция на Moist са връчени ключовете от офиса и той тихичко е отпратен. Свободен да прави каквото си иска. Например, да се отправи към първата конюшня, в която може да си купи кон, а оттам към градските порти. Или поне така си мисли той.
Логично следва и друг въпрос: “За Бога, кой идиот, освен средностатистическият избирател, разбира се, ще сложи крадец и мошеник начело на държавно учреждение?” Хавлок Ветинари определено не е идиот, както Moist много скоро разбира. За надзорник по освобождаването на Moist е назначен голем, а както всички знаем, големите не спят, не се уморяват и могат да разпрашат на молекули всяко изпречило се на пътя им препятствие. Освен това са невероятно търпеливи. После се оказва, че през последния месец и нещо Ветинари е назначил петима началници на Пощенската служба, включително и убиец. Всички са завършили по един начин, а именно – мъртви при загадъчни обстоятелства. Пощенската служба до такава степен е ЗАРИНАТА с недоставена поща, че на Moist ще му трябват няколко десетилетия, за да се справи с всичко, и то при условие, че нови писма не постъпват. На всичкото отгоре, както изглежда, Ветинари се опитва да накара Пощенската служба да проработи отново като отговор на Семафорната компания, която е попаднала в ръцете на безскрупулни хора. Съобщенията по кулите са станали безбожно скъпи, а самите кули – ненадеждни, конкурентните фирми или са разорени, или собствениците им вече са два метра под земята.
За да се справи с поставената му задача, Moist разполага с един престарял младши пощаджия, леко чалнат на тема “народна медицина”, един стажант-пощаджия, леко чалнат на тема “карфици” и с... да го наречем “малък психологически проблем”, и с един проскубан котарак. А също така и с цялата изобретателност и дързост, на която е способен, както и няколко милиона анкх-морпоркски долара, които Артър Спенглър е присвоил и заровил нейде в околностите на града... Ако е възможно, добре е междувременно да спечели и симпатиите на непристъпната, ледена и мрачна красавица – Adora Belle Dearheart. Четох “Пощоряване” с огромно удоволствие. Последните няколко книги на Пратчет ми се сториха тежки, мрачни и философски – особено “Захапи за врата” и “Нощна стража”. Затова с огромно удоволствие потънах в страниците на първия, както се оказва, роман за Moist von Lipwig, който е ведър, лесно четивен, изпълнен със забавни моменти и великолепни лафове; от сърце се наслаждавах на тънката ирония, с която маестрото се гъбарка с мегакорпорациите, Майкрософт, интернет и прочие.
‘Going Postal’ – тук не смятам да се разпростирам много, защото това е следващата обявена за издаване книга на български, като предвиденото заглавие е “Пощоряване”. Като сюжет се доближава до “Истината” и като цяло е в същия дух като нея и “Подвижни образи”, занимаваща се с техническия прогрес в света на Диска. Главните герои обаче са съвършено нови, което прави трудно поставянето й в някой от другите потоци – дори към този за Стражата, защото за разлика от “Истината” тук присъствието на Стражите, за добро или зло, е сведено до минимум. Сюжетът проследява перипетиите на Moist von Lipwig, изпечен мошеник, който обаче е имал лошия шанс да бъде заловен и осъден на смърт чрез обесване. И напълно очаквано, в последния възможент момент Moist е свален от бесилото и отведен при Лорд Ветинари, който му предлага избор – или истинско и окончателно обесване, или възможност за ново начало, състоящо се във възраждането на Анкх Морпоркската пощенска служба. Moist волю-неволю избира пощенската служба (може би заради прикачения към него голем, имащ изрични инструкции да го държи в правия път) и се заема с новата си задача. А тя никак не е лека, защото пощата не функционира от десетилетия, а все повече набиращите популярност семафорни стълбове на практика я правят излишна. Предстои му да се пребори с конкуренцията им, с монопола на много влиятелния настоящ собственик на най-голямата семафорна компания (Grand Trunk) и да се спаси от наемните му убийци, да се оправи с организацията на Пощенските служители и не на последно място – да спечели сърцето на Adora Bell Dearheart. Обаче за последното има една-две дребни подробности... като например, че той е виновен тя да загуби работата си. А освен всичко друго, връзките й биха могли да му помогнат да спечели и една луда надпревара, от която зависи живота му... ‘Going Postal’, за разлика от предишните няколко книги, ситуирани в Анкх Морпорк, не е толкова мрачна и е може би най-смешната книга на Пратчет от доста време насам. Този път сатирата на Тери е насочена към глобалните комуникации, големите корпорации и борбите между тях, монополизма, интернет, свободния софтуер и хакерите (впрочем, приликите с филма “Хакери” към края ми се сториха някак не на място, но може и аз да си въобразявам). Също така засегнати са и пощенските марки и колекционерските страсти, има и една-две закачки с Азимов, а присъствието на магьосниците и ролята им е по-централна от доста книги насам. Освен това, крайно нетипично за Пратчет извън детските книги, тази е разделена на отделни глави. Като цяло, поредната добра книга на Пратчет.
Корицата, напълно в духа на последните корици, рисувани от Пол Кидби, отново е бъзик – този път с оригиналния плакат на “Междузвездни войни” от 1977-ма. За финал, освен да ви препоръчам да не забравяте бързо Moist von Lipwig – следващата книга за Света на Диска се казва ‘Making Money’ и отново той ще е главният герой, а в края на ‘Going Postal’ има откровен спойлер на каква тематика ще е. Очаква се да бъде издадена на запад през септември 2007-ма.
|
|||||||||||||||||||
Когато разбрах, че се задава втори роман за дръзкия авантюрист von Lipwig, страшно се зарадвах – Moist заслужава поне още няколко “сценични” появи като главен герой, пък и беше крайно време да се появи още една нова поредица в Света на Диска (освен Нак Мак Фигъл), нещо различно от станалите традиционни Смърт, Стража, Вещици и Ринсуинд. Според мен, от всички герои на самостоятелни романи точно Moist von Lipwig и Adora Belle Dearheart най-много заслужават своя поредица. 
