h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl
ФАНТАСТИКА

Редакция

В рубрика “Фантастика” можете да намерите статии за популярни книги или автори; ревюта на предстоящи или вече излезли на книжния ни пазар произведения; материали, свързани с историята и развитието на фантастиката като цяло или на отделните поджанрове; представяне на различни класации, награди или специализирани издания за фантастика и много други. Тук е мястото да отбележим, че причисляването на едно произведение към даден жанр или поджанр е преди всичко плод на авторското виждане по въпроса и не цели започването на грандиозни конфликти тип “не е фантастика - фентъзи е”.

В рубрика "Фантастика" в настоящия брой можете да прочетете:

Джак Макдевит:
Загадката на Марголия


“Загадката на Марголия” всъщност е награденият с Небюла за 2006 година роман “Seeker” на Джак Макдевит, което на пръв поглед убягва поради две причини. Първо, издателството е пропуснало да отбележи този явно незначителен факт на корицата, и второ, творческият превод на заглавието в стил ‘роман на Христо Пощаков’ не е далеч от същността на романа, но пък не допринася с нищо, освен да погъделичка жадните за загадки и екзотични космически наименования читатели. Няколко алтернативни варианта в този стил ще свършат същата работа (т.е. никаква) – “Мистерията Брамерхевън”, “Откритието на Сокол”, “Изчезването на Балфур” и т.н...

 

 

There is no God and we are his prophets. Cormac McCarthy: The Road

Много отдавна не ми се беше случвало книга да ме омагьоса до такава степен, че да отложа важни задачи (с няколко часа едни, а други – с дни), за да й се наслаждавам. Започнах да чета последния роман на Кормак Макарти и тазгодишен носител на Пулицър, The Road, с огромни очаквания и, изненадващо за мен, лека доза скептицизъм. Първите се оправдаха напълно, за второто нямаше място: книгата е невероятно добра. Да, в нея няма сюжет, действието е просто движение от точка А (едно неназовано място) през точки Б, В, Г (други неназовани места) из опустошената от незнайно бедствие (най-вероятно ядрена война) Америка, идеята е стара и преексплоатирана, посланията са познати, но думите... Думите пронизват всичко рационално и се забиват някъде дълбоко, където във всеки от нас живеят всички общи за цялото човечество страхове и надежди, и будят нещо далеч по-могъщо и древно от критика в нас...

Джон Брънър: Драматурзите на Ян

На планетата Ян, човешките колонизатори живеят в рядко срещана из обитаемия Космос хармония с местното население: двата вида са почти идентични на външен вид, разбират езиците си и, донякъде, обичаите и вярванията си, и даже могат да се наслаждават на междувидов секс, който е немислим другаде. Самата планета е трансформиран от апокалипсис свят, чиято една половина е под вечен метеоритен дъжд, а другата – осеяна с артефакти от великото минало на местните жители. Огромните конструкции с неразбираема функция и странни влияния върху човешкото съзнание са останали, според хората, от Драматурзите на Ян – “магове” от разцвета на янската цивилизация, които са имали способността да променят реалността и така да влияят върху развитието на обществото си...

 


l

Що е фантастика? Как може да бъде обяснена? Всъщност – има ли нужда от обяснение?

Определения за фантастиката много, но най-често срещаното, което съм чувал е, “фантастиката е фикция, в която действието се развива в бъдещето”. Това обяснение е толкова опростено, колкото и неточно. В жанра има толкова много поджанрове, че е практически невъзможно да се намери такъв, който строго да се подчини на това определение, а някои (като тайм-фантастиката или антропологичната фантастика), директно го отричат.

Фантастиката все пак е литература, и като такава се подчинява на законите на всеки един литературен жанр – композиция, стил, сюжет, динамика, образи и т.н. – но като всеки литературен жанр и тя има своите правила и условности, които я определят като самостоятелен вид литература.

Може би най-съществената от тези особености са идеите. В най-общ смисъл фантастиката може да бъде наречена плод на писателското виждане, идея или фикция за нашето бъдеще/настояще/минало. В едно фантастично произведение идеите са толкова важни, че много автори направо пренебрегват героите си, оставяйки ги като схематични декори на сцената, на която главни действащи лица са Идеите. Авторовата идея за бъдеще/настояще/минало е основният критерий, по който едно произведение може да бъде причислено или бива категоризирано в даден поджанр – твърда или мека фантастика, космическа опера, киберпънк, тайм-фантастика, алтернативна история и други.

Много може да се спори дали фентъзито е отделен литературен жанр или не. Има достатъчно изказвания в полза и на едното, и на другото твърдение. Всичко зависи от читателската гледна точка и личното виждане, макар изследователи и литературни теоретици, посветили се на жанра да го определят като самостоятелен. Напоследък въпросът се превърна в чисто теоретичен, защото почти всеки започна да мисли за фентъзито като за отделен жанр, макар че, ако се задълбаем под повърхността, ще установим, че двата жанра не са чак толкова различни. Достатъчно е да сравним изразните средства на фентъзито и фантастиката. Фантастиката използва определен “стандартен” набор изразни средства - ФТЛ-технологията например, ансибъл-технологията, бластера или космическия кораб. Не става дума само за космическата фантастика - която и област да вземем, този характерен набор е на лице. В книгите на Тери Пратчет, например, има тролове, джуджета и елфи. Това не му пречи да се гъбарка с журналистиката в "Истината", с религията в "Малки богове", с филмовата индустрия в "Подвижни образи", с операта в "Маскарад"... Изразните средства не са ИДЕИТЕ на книгата при фентъзито. Идеите тук са далеч по-прикрити - това са самите светове, конфликтите, магическата система, а и самата история. В твърдата фантастика идеите са си ИДЕИ и на тях се отдава решаващото и основното значение.

Фантастиката и фентъзито, като цяло, са развлекателни жанрове. Чете се за разтоварване след тежък работен ден, за да се откъсне човек от сивото и монотонно ежедневие. Надяваме се, че материалите, които ще намерите и прочетете тук, ще допринесат за вашето добро настроение и пълноценно прекарано свободно време с книга в ръка.

l

 
Home Home Forum