The Long Look е дебютният роман на американския писател Ричард Паркс, чиито други опити във фентъзи жанра се изразяват в сборниците с разкази Worshipping Small Gods и The Ogre’s Wife, както и с повестта Hereafter, and After. Като книга, която не е от поредица, и чието излизане на пазара предстои през средата на септември, започнах The Long Look без особено ясни очаквания за нея. В края на краищата се оказа, че чета фентъзи роман, но особен такъв. Различно фентъзи, разбъркано с дребни късчета пародия и големи парчета хумор.
Сюжетът е централизиран около зъл и подъл черен магьосник, Тимон Тъмния, който има малко по-различна идея за себе си от тази на обикновените хора. Проклинан и вдъхващ ужас, неподкрепян от никого, като изключим едно винаги задаващо въпроси джудже, главният герой има шесто чувство за бъдещи инциденти, или катастрофи, ако трябва да съм по-точен. Виденията, които получава, метафорично са наречени „Дългият поглед”, откъдето идва и името на романа. С неясното знание какво ще бъде бъдещето на Дванадесетте кралства, Тимон дълбоко променя и разклаща настоящето.
Ричард Паркс предлага на читателите си голямо разнообразие от второстепенни персонажи, чиято интелигентност и мисловни способности са несъмнени; успява да създаде добър диалог и разказва историята зад всеки един от героите. В книгата не се появяват истински злодеи, само амбициозни и домогващи се до властта аристократи, един безразсъдно смел и прекомерно повлиян от детските приказки престолонаследник, а също и принц, чиито стремежи се изчерпват с превръщането в идеалния учен. Ще срещнем предсказателка, същество, близко до богиня; както и някои съживени фигури, направени от глина и дърво. Те всички се променят по начин, който не са очаквали – някои срещат смъртта, други откриват любовта и така, романът накрая свършва.
Историята започва с Ашеса – своеволна млада принцеса, отвлечена от нашия главен персонаж. Режисирайки „сценка” пред нейния смешен и замечтан годеник, Тимон Тъмния успява да го убие... от разстояние. Това му действие носи скръб и печал, но и желание за отмъщение. Принуден да се изправи срещу същество, изтъкано от тъмнина, и пред яростта на бъдещ крал и съюзници, нашият тъмен магьосник трябва освен това да спаси и Кралствата.
Авторът съумява да измисли интригуващ сюжет с неочаквани обрати. Макар и да не избягва обичайните клишета в жанра, Паркс ги прилага със стил и добра употреба на езиковите средства, като представя стереотипите по сериозен и в същото време забавен и остроумен начин. Въпреки това, части от сюжета на The Long Look могат да бъдат открити във всяка обикновена фентъзи книга. Затова историята може да се класифицира и като маловажна, и ако романът не беше написан майсторски, нямаше да задържи интереса ми за дълго.
The Long Look е учудващо добре построена за дължината си; кратка, но логична. Ако трябва да подчертая добрите й страни, то ще можем да намерим повечето предпоставки, както пише във въображаемия наръчник „Как да напишем успешен фентъзи роман” – правдоподобен, ако и клиширан сюжет, добре развити персонажи и сетинг, задоволителен за всеки почитател на фентъзи литературата.
Не мина дълго време, и на българския пазар се появи втората колекция с разкази от Анджей Сапковски – „Вещерът - Меч на съдбата”. Хронологически действието се развива около три години след събитията в първата част, въпреки че това не става особено ясно. Предишният сборник завършваше със срещата Гералт – Йенефер, а тук двамата отдавна са се разделили. Но отношенията между вещерът и магьосницата тепърва ще достигат своя апогей.
Разказите в сборника са все така увлекателни, и сякаш те държат в желязна хватка, докато не ги изчетеш целите. Тематиката в „Меч на съдбата” е разнообразна...
Лоис Макмастър Бюджолд отдавна си е спечелила място в сърцата на феновете на фантастиката и фентъзито. Поредицата й за Майлс, поне за мен, представлява една от най-лесно смилаемите фантастики, които съм чела. Тя представлява поредица от увлекателни истории, пълни със симпатични и запомнящи се герои, като всяка е достатъчно завършена, така че читателят да е щастлив след края на историята, без да се чувства обсебен от идеята да си купи продължението. Поредицата за Шалион също намери своя публика, а вторият роман дори донесе на авторката наградата „Хюго” за 2004 г.
Благодарение на издателство „Бард” имаме удоволствието да се срещнем и с другия й магически свят – този от поредицата „Споделящият нож”...
“Ура, ура, новата книга на Ериксън!” Това беше реакцията ми, когато за първи път се докопах до солидното седмо томче на любимата си поредица. Нямах търпение да отново да се озова в мистичния свят на малазанската империя, да срещна отново любимите си герои... Прочетох книгата на един дъх, естествено, насладих й се, както заслужава, и с второ прочитане. Абе изобщо, новият Малазан, какво да ви кажа!
Сюжетът. “Нищо не е такова, каквото очаквате” може би трябва да бъде мотото на последния засега, излязъл на български, Малазан. Романът ни връща отново на континента на империята на Ледер, завладяна от армиите на Тайст Едур и техния вечен император...
След прочита на „Нокът на сребърния ястреб” най-после намерих време и възможност да прочета и следващите романи от новоиздадената у нас поредица на Реймънд Фийст – „Конклав на сенки”, които ще се опитам да ви представя накратко и поне донякъде безпристрастно, предвид факта, че авторът пише за аудитория от по-млади читатели.
„Лисичи крал”
Вторият том подхваща историята оттам, откъдето ни остави автора с финала на първата книга от поредицата. Тал Хокинс се завръща в Ролдем, за да намери начин да се превърне в част от свитата на херцог Каспар, и след известни маневри успява. Новото назначение на Тал бързо тръгва в посоката, която Конклавът на сенките е предвидил...
Grendel е кратък роман от американския писател и критик Джон Гарднър. Днес книгата е нещо като класика на модерното фентъзи, макар че „жанрът” й е по-скоро философска проза. Написана, за да представи гледната точка на едно от най-известните чудовища в Западния свят, историята на Грендел е и критика на набралия скорост по онова време (края на ‘60те и началото на ‘70те) екзистенциализъм. Във всяка глава могат да се открият препратки към някое философско течение, като последната е вече явен отговор на възгледите на Сартр & Co. Дотогава читателят би трябвало да си е направил извода ражда ли се някой като чудовище, или се превръща в такова. Текстът на Гарднър е и калейдоскоп от стилове, които превръщат гласа на Грендел в един от най-омагьосващите в американската фантастична литература. Романът е предимно дълъг вътрешен монолог, на моменти разбиван от „превключвания” към поезия и дори драма...
The Long Look е учудващо добре построена за дължината си; кратка, но логична. Ако трябва да подчертая добрите й страни, то ще можем да намерим повечето предпоставки, както пише във въображаемия наръчник „Как да напишем успешен фентъзи роман” – правдоподобен, ако и клиширан сюжет, добре развити персонажи и сетинг, задоволителен за всеки почитател на фентъзи литературата.
