В края на март и началото на април тази година в България се състояха две церемонии по раздаване на награди, свързани с фантастичния жанр, които заслужават внимание. Първото – защото е събитие с няколкогодишна традиция, и второто – защото се състои за пръв път. След разпадането на клубовете от преди промяната организираните прояви в българския фендъм намаляха по честота и масовост. Днес клубовете са малко на брой, редовните им членове – също, но пък за щастие все още ги има. Вярно, интернет комуникациите спомагат за преодоляване на разстоянието, но нищо не може да замени общуването наживо и мисля, че това е причината феновете да продължават да се събират и обсъждат любимите си книги.
На 29-ти март в кино „Одеон” Национален клуб за фентъзи и хорър „Конан” и свързания с него сайт www.citadelata.com раздадоха за осми път годишните си награди. Церемонията беше скромна, но сред официалните гости бяха българските писатели, преводачи и издатели Любомир Николов, Христо Пощаков, Пламен Митрев, Валентин Стамов, Иван Атанасов и Адриан Лазаровски. И тази година водещ на церемонията беше Александър Драганов (Darth Sparhawk), човекът, който от години е движеща сила във фензин „Цитаделата”.
Наградени по категории бяха:
сборникът с разкази „Възкресителят” от Х.Ф. Лъвкрафт и „Децата на Хурин” от Дж.Р.Р. Толкин - с награди за непреходност в жанра „Феникс”;
издателство Инфодар – за издателство на 2007-ма година;
Писателите Христо Пощаков и Валентин Стаматов станаха носители на специалните ордени „Рицари на Цитаделата” заради помощта, която оказват на сайта, а Любомир Николов получи ордена „Златна Руна” за цялостен принос към развитието на жанра „фентъзи”.
След официалната част някои от членовете на клуб „Конан” получиха наградите „Карък на годината”, „Варварин на годината”, „Най-запален нов фен” и „Най-голям фентъзи фен”.
Десетина дни по-късно, на 12-ти април в „Евро-български културен център” за пръв път се състоя церемонията по раздаване на годишните награди на електронно списание за фантастика и фентъзи www.shadowdance.info. Водещи на церемонията бяха Симеон Цанев (Roland) и Емануил Томов (Trip). В задушевната обстановка на залата това списание с вече седемгодишна традиция раздаде наградите, прогласувани онлайн от читателите си, както следва:
Екипът на списанието беше подготвил и две награди, които не бяха гласувани от читателите – за принос към развитието на българския фендъм бе награден Юрий Илков (Генерала), а другата награда бе отредена на Нийл Геймън, който ще си я получи задочно.
След относително кратката церемония гостите имаха възможност да си побъбрят и „да се отдадат на оргия” с вафли и соленки. Събитието бе в тесен кръг, но подобно на самото списание – добре организирано. Искрено се надявам екипът на „Шадоуденс” да го превърне в ежегодна традиция, защото, както Генерала спомена в речта си при приемането на наградата, време е българският фендъм да престане да бъде невидим, а подобни прояви наистина допринасят за популяризирането на жанра.
Зелените венички по листа изпъкват на светлината отзад. Една чупка на спиралата. Още една. Две. Три. Пет. Осем. Тринайсет. Все по-навън. Все по-изпъкнали. Все по-ярки.
Между листата се шмугва ветрец.
Тя... е прозрачна.
Примигвам.
В края на март на Великденския конгрес в Лондон Британската асоциация за научна фантастика (BSFA) обяви победителите в четири категории на наградите за произведения от 2007-ма година. Специални гости на конгреса бяха Нийл Геймън, Танит Лий, Чарлс Строс, Чайна Миевил и Рог Пейтън.
Наградата в категорията за най-добър роман отнесе миналогодишния носител на „Хюго” за кратка форма Иън Макдоналд за романа му Brasyl...
Трудно ми е да пиша за книга, чийто сюжет е заседнал като горчива буца в гърлото ми дори сега, седмица след като затворих последната страница. Още по-трудно е и да напиша нещо ново или различно от това, което вече е казано за „Цветя за Алджърнън”, но все пак си мисля, че подобна книга не бива да бъде подмината от нашия екип.
„Цветя за Алджърнън” първоначално се появява като новела на страниците на The Magazine of Fantasy & Science Fiction през 1959 година и на следващата е отличена с наградата „Хюго” в категорията за кратка форма. В последствие авторът Даниел Кийс разширява новелата до роман и печели „Небюла” през 1966 година, а две години по-късно Клиф Робъртсън е награден с Оскар за най-добра мъжка роля за изпълнението си в екранизацията на романа - „Чарли”. Тук ще пиша за романа, издаден на български от ИК „Кибеа”...