Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Необходимо и недостатъчно условие, което обаче щете, не щете трябва да изпълните. И понеже очевидно сте закъснели да се родите на чужда планета от раса, която притежава интелект и физически качества, надхвърлящи стократно човешките, то ще се наложи да прибегнете до по-конвенционални методи – да се изкъпете в радиоактивни отпадъци, да скочите във вулкан и някак си да оцелеете или да ви ухапе/ ужили/ убоде някакво животно, което да ви предаде част от гените си. Просто няма друг начин, самовнушението, че можете да летите със скоростта на Конкорд бързо ще загуби силата си, когато опре до кацане, а високотехнологичните джаджи са достояние само на лошите в тази игра...
Не глух, а слухово непълноценен. Не жена или мъж, а личност. Не бизнесмен, а бизнес личност, за да не се чува това "мен", означаващо едновременно "мъж" и "човек" – наследство от мрачните шовинистически времена.
Всички сериозни западни телевизионни канали имат двойка водещи от различен пол, за да не ги обвинят в сексизъм. А видяхте ли негърчетата във филмите за Хари Потър? В магическия свят, както и в реалния, трябва да има хора от различни раси. Снежанка и двете черни джуджета
От самото начало политкоректността си поставя за цел колкото може по-малко да накърнява чувствата на хората, които могат да бъдат засегнати по някакъв начин – дали заради принадлежността си към някаква група, или заради вродени или придобити особености...
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
