h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално– Без производни 2.5 България
.












gl


Сергей Лукяненко: Последен патрул

Nerksis

Какво става с различните след като се развъплътят в сумрака? Що за живот водят там и може ли да се нарече изобщо така? Колко са всъщност нивата му, какво беше видяла Света на петия недостижим тогава за Антон слой и защо не пожела да му каже? С колко от илюзиите си като бял маг трябва да скъса самият Антон, за да осъзнае истинската сила и съдба на различните? Колко полуистини ще трябва да развенчае по пътя си по стълбата на силата?

На много въпроси Лукяненко дава отговори, но не пропуска възможността да зададе и още толкова.

Не знам каква е била първоначалната му идея, когато е започвал да пише “Нощен патрул”. Дали е мислел за продължения, че чак три, или просто умишлено е оставил разплетени краища. И дали са оставени защото книгата така е по-интересна, или защото е искал да има врата за продължение. Някои случки от първа книга получават своето обяснение едва сега, в четвъртата част. Тук ще разберете какво или кой беше оная безплътна сянка в първия слой на сумрака, която посочи на Антон кулата в “Нощен патрул”.

Не знам какви са били идеите му, но четирилогията си изглежда като замислена такава. Няма съшиване на историята с бели конци. Историите се преливат една в друга, като във всяка следваща светът и героите се доразвиват и обогатяват. Всичко се променя, разбиват се илюзии и се създават нови, размива се границата между светли и тъмни и се отдалечават все повече световете на хората и различните. И този постоянна спирала на развитие, която е изключително добре изградена и защитена, е едно от най-големите достойнства на поредицата. Лукяненко не се задоволява само със създаването на един свой уникален свят, той го доразвива, обогатява и променя, така като става и всичко около нас. В този свят дори тъмните и светлите не са константи, дори те могат да сменят цвета си.

Антон вече е висш маг и му предстои да се впусне в най-опасното разследване в цялата му кариера на служител от “Нощния патрул”. Всичко започва с едно нелогично убийство в увеселителен парк в Единбург, Шотландия. Момче е ухапано от нелицензиран вампир, но кръвта му не е изпита, а е оставена да изтече. Когато Антон тръгва натам, и Завулон, и Хесер застават зад гърба му. Какво е това, което се случва и колко страшно е то за всички различни, щом двама от най-великите магове и смъртни врагове обединяват силите си в помощ на Антон!?

По-късно в играта се намесват и обикновени хора, въоръжени с амулети и роботизирани пушки с дистанционно управление, срещу които е трудно да се бориш с магия. Кой е разкрил на хората тайната за съществуването на различните и кой ги въоръжава толкова добре с амулети!?
В процеса на разследване Антон разбира, че древният маг Мерлин, които е бил и светъл, и тъмен, и маг от нулево равнище, е създал най-опасния артефакт в историята на различните. И че сега трима различни, всеки представител на една от силите, са се събрали с някаква цел и са се нарекли “Последен патрул”. Какво ще се случи ако те успеят да се доберат до него? Край на всички различни или на цялото човечество?

И ще може ли Антон да ги спре? Ще може ли да надскочи себе си и да отиде отвъд петото ниво на сумрака?

“Последен патрул” е брилянтен завършек на поредицата, но дали наистина това е последният патрул?

 


Коментирай...

 

l

Още в рубриката:

Мартин Скот

Мартин Скот е псевдонимът на английския (или може би по-правилно е да се каже шотландския) писател Мартин Милар (Martin Millar). Роден е през 1959 г. в Глазгоу (Шотландия) в семейство на работник в цигарена фабрика и продавачка в магазин. Така и не завършва висше образование, след училище заминава за Лондон, където сменя няколко работи, последната от които (писар в градския съвет) зарязва, когато книгите му започват да се продават добре. Започва да пише поради налегналата го депресия от дългия период на безработица или “слугинаж”. Така и не успява да пробие с пънк групата си, така че писането е последната опция, която му остава. Обича да пише през нощта, в кратки сесии...

Орландо Паес Фило: Първият войн

„Първият войн” е началната книга от поредицата „Ангъс” на бразилския автор Орландо Паес Фило. За пръв път сагата се появява в Бразилия през 1978 г. и оттогава авторът не е спрял да работи над нея, разширявайки я до 7 поредици, базирани на всяка книга от оригиналната за Ангъс Маклоклан и неговия клан. Към момента Орландо Фило работи над седмата си поредица, т.е. досега е успял да напише 42 романа...

 

 

Стивън Ериксън: Ловци на кости

Седемте града, войската на адюнкта Тавори упорито преследва останките от Армията на Апокалипсиса през дюните на свещената Рараку. Леоман от Вършачите и фанатично верните му войни се оттеглят зад стените на Ю’Гатан (град многократно превземан, но никога превзет). В трансформираната четиринадесета армия си дават среща едни от най-странните ветерани и новобранци, всеки със своето тъмно минало и демони в сянката. Зад стените на града ще се разрази една от най-кървавите битки в историята на континента...

 

Мартин Скот: Траксас

Трудно е да си леко пухкав, наближаващ средната възраст любител на алкохола и папането, който си изкарва хляба като най-евтиния частен детектив-магьосник на Тюрай. Хляба ли казах? Когато джобовете му не се реят празни на вятъра, нашето момче си хапва повече от прилично, от всички двойно… всъщност „Я донесете цялата количка.” А в горещото тюрайско лято изстудената или не до там биричка е балсам за душата, понякога заместена от кли. Така де, след като си пропил кариерата си в двореца, какъв е смисълът тепърва да спираш? Все пак алкохолът само помага да освободиш напрежението, не е като да се “гипсираш” с онази нова зараза, “дуа-та”....

В резюме

l


 
Home Home Forum