 |  |
| | |
 |
 |
         
|
34 години след смъртта на Дж. Р. Р. Толкин неговите син и внук, чрез издателството HarperCollins и българския му партньор „Бард”, ни зарадваха с „Децата на Хурин”. Преди 30 години Кристофър Толкин приключи обработката на друга незавършена книга на баща си – „Силмарилион”. По неговите думи този път се е постарал да състави от стотици чернови и поеми цялостно повествование с минимум редакторска намеса. Адам Толкин, внук на писателя, помага на баща си в нелеката работа. Първите записки по историята Толкин нахвърля през 1918 г. Стилът им напомня келтски или нормански епос – един от предметите, преподавани от автора в Оксфорд. Както „Хобит”, така и „Децата на Хурин” е приключенски роман, чието действие се развива дълго преди събитията във „Властелина на пръстените”. Но за разлика от „Хобит” тук тонът е съвършено различен – мрачен, плашещ; през повествованието протича история на кръвосмешение. С течение на времето авторът нееднократно оставя настрана и отново започва работата си върху трагичната история на Хурин Непреклонни и семейството му, но така и не я довършва. За щастие стотиците чернови дават достатъчно материал за съставяне на представената ни компилация. Книгата е преведена на 25 езика. Представителят на HarperCollins Дейвид Браун заявява, че това е последната „нова книга” на Толкин, защото, независимо че архивите на писателя съдържат множество незавършени откъси и сюжетни линии, само този епизод е бил достатъчно пълно разработен от автора, за да може да бъде превърнат в самостоятелно произведение. Което лично на мен не ми вдъхва особено доверие и няма да се учудя, ако след десет или повече години на пазара излезе следващата „компилация”. Макар да смятам, че екранизирането на „Силмарион” все още е непосилно начинание, освен като поредица от десетина пълнометражни филма, като прочетох „Децата на Хурин”, установих, че точно тази история плаче за филмиране. Още отсега мога да предскажа, че ще се разрази истинска битка при откупуване на правата за екранизация на романа, така че с трепет очаквам резултата й. Да не забравяме безкрайното забавяне на филмирането на „Хобит”, поради съдебни дела и продуцентски неразбории. Романът започва с победата на Моргот над обединените сили на елфи и хора при Нирнает Арноедиад (Битката на неизброимите сълзи) и пленяването на един от предводителите на хората – Хурин. Опитите на Моргот да привлече Хурин на своя страна остават без резултат. И тогава мрачният владетел проклина смелия мъж безсилно да наблюдава мъките и страданията на семейството си, в резултат на козните на Моргот: "… над всички, които обичаш, мисълта ми ще тегне като съдбовен облак, додето рухнат в мрак и погибел. Гдето и да отидат, зло ще се надига. Каквото и да изрекат, беда ще навличат със словата си. Всякоя тяхна стъпка ще се обръща насреща им. Ще умрат без надежда, проклинайки живота и смъртта.” Най-потърпевш се оказва синът на Хурин – Турин Турамбар. Той убива и предава своите близки и любими, безуспешно се опитва да заживее като обикновен човек, често се мести и сменя името си, но проклятието винаги го застига, до неминуемата му смърт. Сестра му Ниенор губи паметта си, влюбва се в брат си, без да знае за близкото родство, и се самоубива, узнавайки горчивата истина, отнемайки живота и на нероденото им дете. Майка им Морвен загубва дирите на децата си и ги намира едва след смъртта им. Книгата е прекрасно илюстрирана от Алън Лий с осем цветни и двадесет и пет черно-бели илюстрации, добавени са родословни дървета на рода на Хадор и народа на Халет, рода на Беор и владетелите на нолдорите, списък на имената с кратки описания и разгъваща се карта на Белерианд в края на книгата. Българското издание е в превод на Любомир Николов и в чудесното изпълнение на издателска къща „Бард” (твърди корици, здрава подвързия, качествен печат и красива обложка – радост за окото на всеки читател). За върли толкинисти - нови детайли в сравнение с „Недовършени предания” и „Силмарилион”:
Втора глава от романа прочетете ТУК.
|
||||||||||||||
Устройството на светлиците на Феанор не е известно дори на нолдорите. 