„Аве на мене!”
„Египет има седем бедствия, а аз имам Брут”
Това са може би най-емблематичните фрази от третия филм за щурите гали, с които никой не може да излезе на глава.
Трета серия, трети режисьор (всъщност тандем – Фредерик Форестие и Томас Лангман), но не и трето качество. Напротив! „Астерикс на олимпийските игри” не отстъпва по нищо на предните две серии.
Един изключително приятен и забавен филм, със свеж хумор, който отправя реплики към други ленти, но го прави като интелигентен и изпълнен с уважение реверанс, нямащ нищо общо с дебилните американски ликвидатори на мозъчни клетки от рода на “Страшен филм” и „Епичен филм”...
По една или друга причина винаги съм смятала юдео-християнската митология за изтъркана и скучна филмова тема. Преди всичко, защото битката „Добро срещу Зло” в този тип филми обикновено се изчерпва с екшън сцени, а героите са програмирани да стоят само от едната страна на разделителната линия. Малко са продукциите, които могат да се похвалят с успешно бягство от клишетата – аз мога да се сетя единствено за „Константин” на Франсис Лорънс и за нашумелия навремето „Догма”, който бе замислен и реализиран като пародия.
Вероятно именно защото очаквах поредния екшън с мистични елементи, бях приятно изненадана от новата австралийска продукция „Гейбриъл”...
След обявяването на полуфиналистите, в края на февруари „Американската асоциация на писателите на научна фантастика и фентъзи” обяви и финалистите в балотажа за тазгодишните награди „Небюла”. За мое съжаление в категорията за кино, която ви представяме, до финалите не стигна „Отхвърлените”. В същото време покрай номинирания епизод на „Стар Трек” се завихри малък скандал на тема дали е професионален филм и има ли право асоциацията да приеме номинацията му. В крайна сметка обаче бордът на директорите реши да не елиминира въпросния епизод.
И така, представяме ви втората част от статията за номинирани за най-добър сценарий филми:
Двама коренно различни мъже – Едуард Коул (Джак Никълсън) и Картър Чеймбърс (Морган Фрийман) – се озовават в една и съща болнична стая. И единият – разточително богат и с високо самочувствие, и другият – образован негър с неизпълнени амбиции за професорска титла, имат на разположение не повече от година, преди да умрат от раково заболяване.
Докато двамата се опитват да приемат диагнозата и последствията от нея по различни начини, в ума на Едуард назрява план – план за бягство от разочароващия живот, неосъществените желания и безспирното търсене на Аз-а, дори малко преди смъртта...
Преди около пет години седях с тъп поглед в киносалона, тънка струйка лига се стичаше от ъгълчето на устните ми и не спирах да се питам защо изобщо някой е решил да снима „Терминатор 3”! На кой завършен кръглофрен е дошла тази гениална идея!? „Терминатор 2” свършва перфектно, затваря логическата верига и не оставя никаква врата за продължение. Той е самостоятелен и напълно завършен филм, толкова самостоятелен, че дори няма нужда от първа серия. Камерън се е справил великолепно с възложената му задача. И след 12 години на някой му идва уникалната идея да направи още малко пари, като изкара на големия екран нещо, в чието заглавие има терминатор...
Страннико сред здрачните пътеки, търсиш и немислимото? Поседни, на точното място си. Тук времето започва, когато светлините угасват, а всяка нега, скръб, страх и страст се пресичат в Музата на целулоида. Тя - толкова млада, лъстиво неустоима и непоправима лъжкиня, вече те е оплела в мрежата на неоновите си олтари - киносалони и сини екрани.
Ела и се присъедини към легиона поданици на Магията на движещата се илюзия. Тук можеш да прочетеш отзиви, рецензии и критики за многото брегове на нейните фантазии от малкия или големия екран. Тук свободно можеш да споделиш възхищение, хипнотизиран потрес, тръпчив страх или втръснала с дъх на пуканки досада... всичко от адреналиновата джунгла на 8 мм-вата лента. Фентъзи, фантастика, хорър, манга, анимация, трилър, съспенс, "сива реалистика", всяка щуротия от братя Люмиер до днес - търси, чети, говори, спори. Безразличието остави за безцветните. Хайде, кликни с мишката, пристъпи, светлините угасват, лъчът прорязва прашинките и...
