Николай Теллалов е роден на 28 юни 1967 в София. От 1975 до 1984 е живял в две вече несъществуващи държави, а именно СССР и ГДР. Престоят му в първата, всъщност му дава нещо с което се занимава сега – преводач от руски език. Пробва се да стане летец, не го приемат, но държавата решава, че трябва да му се отплати за това и за награда го прибират в родната казарма. От ‘87 до ‘94 следва във ВХТИ – София, но така и не завършва. До 2001 г. сменя много професии, като се започне от лаборант в Института по полимери към БАН, мине се през строител, бояджия, въоръжена охрана в банка, пощальон, хлебар и се стигне до продавач на книги на сергия и дърводелец. След това работи в „Квазар” като редактор и преводач, където излизат и другите му два романа, а в момента е писател и преводач на свободна практика.
Първата му книга „Да пробудиш драконче...” излиза през 1998 г. от „Светра” под редакцията на Иван Светлев. Изданието е с много невзрачна корица, изцяло в сиво и бяло, но въпреки това книгата е оценена от почитателите на фантастиката. През 2001 останалите налични бройки са претапицирани от „Квазар” с нова и далеч по-добра корица.
В същата година на бял свят се появява и втората книга от четирилогията (за сега) „Царска заръка”, която е продължение ама не съвсем, на историята за Верена и Радослав.
„Пълноземие” излиза 2002 г и е може би единственият опит за алтернативна история на България в нашата литература.
През 2002 излиза и второ издание на „Драконче...” в което има включени откъси премахнати от първият редактор и с илюстрации рисувани специално за произведението, или казано направо произведението вижда бял свят така както автора си го е представял.
Ники има публикувани разкази и в няколко сборника: „Змейкиня” и „Среща” излизат в „Точка на пристигане”, „Короната на мравките” - във „Вирт”, „Лято за зимнина” – в „Таласъмия 2002” и „Легенда за жестоките дракони” в „Звяр незнаен”.
Сега Теллалов вече не живее столицата, а се е преместил в едно уютно селце, в една къща обгърната от гора, от която сякаш всеки момент ще изскочи Верена, в която в компанията на една тумба котки твори и превежда.
Беше лето 2007-мо от петата епоха, когато за трети път дойде ред да открием учебната година в нашия скъп университет Арменелос. Невзели поука от предишните си премеждия, отново обединихме злополучната си пътна карма аз – Самознай Балрогул Гамджи, И'цу, Тан Умбриел, Моргул Лорд и случаен спътник на И'цу, решен да сподели нашата съдба. Не зная дали сме се надявали да избегнем кармата си при отсъствието на другите два ключови елемента – Бъдъмба Инсектоидел и Естел Тинувиел, но в крайна сметка се оказа, че необходимо и достатъчно условие сме и само трима от петте елемента – аз, И'цу и Умбриел ...
Фантастичният, комичен, но в същото време задълбочен и философски Свят на Диска на Тери Пратчет винаги е бил особено подходящ за филмиране и съответно за правене на компютърни игри. Някой ще каже, че задачата не е особено тежка. Какво толкова, книгите не са свързани, хващаш една и имаш сценарий. Тук е мястото да сложим класическото двойно положително отрицание: „да, да, ама не”. Изграждането на всички аспекти на ключовите персонажи на Пратчет е разтеглено в няколко книги, и представянето на даден образ трудно може да мине, без да бъдат включени и други действащи лица...
Джош Кирби, роден през 1928 година в ливърпулското предградие Ватерло, изобщо не е Джош Кирби. Носещ по рождение името Роналд Уилям Кирби, той получава прякора „Джош”, докато кара висшето си образование в Ливърпулското градско училище по изкуствата. Колегите му измислят името, защото сравняват таланта му в рисуването с този на известния английски портретист от средата на 17. век – Джошуа Рейнолдс. Прякорът изглежда толкова подхожда на младия художник, че си остава негово име до края на живота му ...
Пол Кидби е роден в Норхолт през 1964 година и има двама братя, с по десетина години по-големи от него. Още в ранно детство голяма част от дните му минават в рисуване... но не само. Завършва средното си образование с диплома по зъботехника и специализация в правенето на изкуствени зъби. Това му помага много при по-късното разработване на триизмерни модели, които широко използва в практиката си ...