В раздел “Фентъзи” сме се постарали да хвърлим по един, къде бегъл, къде по задълбочен поглед на новоизлизащите книги, предстоящите заглавия, както и на класически и обичани автори и произведения.
В рубрика "Фентъзи" в настоящия брой можете да прочетете:
Представете си комбинация от Марио Пузо, Гай Гавриел Кай и Стивън Бруст и ще придобиете най-точната представа за това какво е „Лъжите на Локи Ламора”. Романът е дебютен за американеца Скот Линч и първа в поредицата за джентълмените-копелета (реализирана е втората и са планирани общо седем), но не бих казала, че се забелязва липса на опит. Напротив – стилът на Линч е изненадващо зрял, макар и някои от сюжетните му решения да търпят подобрение.
Градът Камор е построен от древна и вече изчезнала раса. Неподвластни на времето и атмосферните условия елегантни мостове от стъкло се протягат над каналите с мътна вода, а в квартала Алчегранте гордо се извисяват петте кули на най-могъщите благороднически родове. Но красивият блясък на древен Камор, съчетан с оживена търговия, хвърля сянката на бедност и престъпност по тесните водни канали и улички...
След увличащото начало на поредицата „Троя” – „Повелителят на сребърния лък”, Инфодар ни зарадваха и с втората книга „Гръмотевичния щит”. Противно на обичайното за средните книги в повечето поредици, тази се отличава с много динамично действие и развитие по основните сюжетни линии, но за съжаление е и последната завършена книга на Дейвид Гемел, преди да се спомине.
Не е възможно да се напише хубава история за героични дела, ако преди това не се напише красива история за човешките такива и с „Гръмотевичния щит” Гемел доказва, че много добре го знае. Тук той въвежда нови герои, от чиято гледна точка читателят има възможност да научи не само за делата на великите царе, но и да опознае света на Великата зеленина като редови войник...
Ето още една химера на модерната фантасмагорична проза: The Etched City. Дебютният роман на австралийската писателка К. Дж. Бишъп е едно от най-живите, труднообясними и съноподобни произведения, които съм чел напоследък. Съставена от равни дози реалност и фантазия, класически похвати от новата вълна и типични за ню-уиърда номера, това е книга с тяло от живот, опашка от смърт и глава, в която двете сили се смесват толкова перфектно, че съществуването им отделно изглежда невъзможно, дори като думи. Този звяр от близо 400 страници се променя непрекъснато и изненадва още по-често. Но не толкова често, че самият елемент на изненада да престане да бъде изненада...
Kакви са Силите? Могъщ съюзник или непосилно бреме? Повод за радост или скърби, а може би и причина за трудностите в човешкия живот? В третата книга от поредицата “Хроники на Западния бряг” Урсула Ле Гуин ни пренася обратно в света на човешките емоции, силата на клетвите, привличащата близост на приятелството, и ни прави съпричастни към случващото се на персонажите, превръща историята от обикновен текст в надбягване със съдбата и невъзможното бъдеще. И в тази част перспективата е от първо лице, единствено число, което само допринася за изпълняването на целта, която авторката си поставя – да разголи напълно човешката душа, за да покаже двойнствената й същност...
Макар фентъзито да не може да се похвали с поджанровото богатство на фантастиката, качествата му спомогнаха за изместването на сайънс-фикшъна като преобладаващо издавана фантастична литература. Фентъзи се чете за отмора и развлечение. Но за да донесе отмора и развлечение, все пак трябва да има определени качества, нали?
Доброто фентъзи е като добрата манджа.
Требе да си има всичко в умерени количества и в точната пропорция:
•свят: 1-1,5 кг обелен и ситно нарязан.
•атмосфера: 150-200 г.
•приказност: използва се за заливка, така че може да я направите с гъстота по ваше желание.
•герои: 3-5 глави стар, или една връзка пресен.
•екшън: 2-4 чаши.
•магическа система: 2 или 3, нарязани на едри кубчета, като за яхния.
•приключение: 2 с.л., размито в 200 мл (около 1 чаша) топъл екшън. Имайте предвид, че екшън слагаме и отделно, внимавайте да не стане много воднисто.
•изненада: около 50 г настъргани или ситно смлени обрати би трябвало да му придадат необходимия аромат
•хумор: не повече от 2 ч.л., да не стане твърде люто.
•драма: не се увличайте, 1 к.л. е достатъчна.
•кървавост: на вкус.
•реализъм: не е особено задължително, все пак е фентъзи, но спазвайте приличие. Героите трябва да ходят до тоалетната, а армиите - да се изхранват и обличат. 2-3 с.л. трябва да са достатъчни.
•идеи: препоръчително е да има поне една щипка
•стил: ври около 90 минути на тих огън, и после за около 30
минути се пече на умерена фурна.
"Битката Доброто срещу Злото" безусловно е сред най-проверените в практиката съдове за готвене, но напоследък се промъкват определени тенденции при готвене да се използва дълбок тиган с похлупак "Добри срещу Лоши" и мрежа за задушаване "А Останалите им Чинят Сеира", както и кален гювеч "Всички Срещу Всички" (в такъв гювеч са били сготвени няколко широко харесвани манджи, например "Изумителното Задушено на Мартин със специална горчиво-кисела заливка" или "Трите Паралелно Поднасяни Ястия на Ериксън"), които придават много необичаен, но изключително приятен вкус за почитателите на нестандартната и новаторската кулинария.
Това, което забравихме да споменем в основната рецепта е, че ястието се фламбира със карамелизиран ликьор "хепиенд" непосредствено преди поднасянето, като в процеса на фламбирането непременно трябва да се добавят няколко капки средно-кисело "умиране на някой".
Накрая, ако готвачът все пак не е обозил рецептата, си казваме "Ха наздравичката!"
