|
|
         
|
Като пиша „краят на една епоха”, нямам предвид, че поредицата за момчето магьосник ще изчезне от световните медии веднага – убедена съм, че доста деца ще продължават да я четат и занапред, а и предстоят още два романа за екранизиране. Всъщност настъпи краят на големите спекулации покрай това кой умира, какво става с Хари след това, кои са истинските хоркрукси и как всъщност ще бъде победен злодеят Волдемор. Роулинг постави точка. Баста. Финит a ла музика. Убедена съм, че няма да има повече книги за Хари, макар писателката да си е оставила някаква вратичка за продължение в "Хогуортс". Малко тъжно, но според мен съвсем навреме поставен край. Сега - по същество и с минимум спойлери за заключаващия роман от поредицата. Harry Potter and the Deathly Hallows остави в устата ми вкус на какао – горчив и сладък едновременно. Нагарчаше ми, защото не оправда очакванията ми, базирани на предните романи, и намеците, пускани от Роулинг в медиите. Очаквах Грандиозен край, Велики битки и Трагични смърти. За съжаление краят беше захаросан, битките твърде бегло описани, а смъртите не ме трогнаха. Осъзнавам, че в случая рекламата и предварителната информация ми изиграха лоша шега и че може би книгата щеше да ми хареса повече, ако нямах очаквания, но не би.
Другия източник на разочарование беше стилът на Роулинг. От една страна – мрачната атмосфера в Deathly Hallows изцяло доуби приказната иновативност от първите три романа. Нямаше изненади като всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот, примерно. Дори магиите се повтаряха и единственото ново бяха магически артефакти от приказките на магьосниците. От друга страна ме разочарова начинът, по който писателката реши да разкрива миналото на Снейп, Волдемор, Лили Потър, Дъмбълдор и всичко, що мърда. Ретроспекцията беше винаги през очите на Хари. Повтарящият се подход за разясняване на миналото ме издразни изключително много – честно казано, накрая очаквах Хари да сподели и спомените на жабата на Невил Лонгботъм и да се събуди от поредния си припадък с квакане. Оставяйки настрана повторяемостта в подхода за ретроспекция, началото на романа беше тегаво и еднообразно. Първите глави бяха изключително съставени от Хари, Рон и Хърмаяни, които си говорят на различни места, без да вършат нещо или нещо да им се случва. Толкова за горчилката, сега за сладкото. За да не ми се налага да ви развалям удоволствието от книгата, ще кажа само, че сладникавите излияния бяха в прекомерно големи дози за вкуса ми. Вероятно на децата и на чувствителните души ще им се хареса, но епилогът може да ви докара захарна болест.
|
|||||||||||||||||
А моят епилог ще е съвсем кратък – да, първата книга беше хубава, втората и третата бяха по-малко хубави, но все пак интересни. Harry Potter and the Deathly Hallows е дотолкова хубава, доколкото най-после ще се свърши с истерията покрай момчето, което оцеля. За деца става, за хора с развита култура на четене може да бъде приятен следобед без особени последствия за умствените им способности. Но можеше и да бъде далеч по-запомнящ се финал на една от най-спряганите поредици в жанра. 
