|
|
         
|
„Можеше хубаво да си живеем двамата.
Тим Бъртън навярно никога няма да престане да ни изненадва с еднообразието на филмовите си шедьоври и все пак има нещо, което продължава да задържа зрителския интерес към мрачните му сюжети. Може пък и да е фактът, че са добри приятели с Джони Деп, който участва в голяма част от филмите на Бъртън – симпатичният бивш пират привлича масите само с появяването си на някой филмов плакат. Но ме съмнява. Залагам на Бъртъновата способност да пресъздаде на екрана искрено и истински тъмнината в душата на героите си, да те потопи в света им и да направи болката им твоя. Което, впрочем, е характеристика на повечето добри режисьори и произведенията им. Суийни Тод: Демонът-бръснар от улица Флийт не прави изключение. Предварително е хубаво да се знае, че ако очаквате нещо твърде фентъзи или загадъчно, или пък нещо с оптимистичен край (което чат-пат се случва дори на Бъртън, като в Кошмарът преди Коледа) – ами ще си останете с очакванията. Единственото, което придава малко лекота и приказна поносимост на историята на Суийни Тод, е музиката: да, филмът е адаптиран мюзикъл от репертоара на гениалния Стивън Сондхайм, носител на многобройни „Тони“, „Грами“, „Оскар“ и „Пулицър“. Но за разлика от сцената, пред камерата дори звънката мелодичност на саундтрака не изглежда достатъчна да отмие от очите на зрителите варелите кръв, които се изливат в почти всяка сцена, или да пръсне малко светлина върху преобладаващо тъмния екран.
Винаги когато видя толкова кръв, наострям поглед и се питам: сега това беше ли нужно? Ако историята го аргументира достатъчно добре, започвам да търся други недостатъци – къде клъцнали накриво, къде се олели с налягането на кръвта, къде тя прилича на морковен сок. В Суийни Тод не стигнах дотам – историята ме хвана и успя да ме задържи достатъчно умело, че да не се замисля защо кръвта изглежда като развален кетчуп. Филмът не се опитваше да аргументира насилието и гнева, не се опитваше да се „изфука” със специални ефекти и зрелищни сцени, не се опитваше и да ни каже някаква велика житейска мъдрост. Даже напротив – семплост и реализъм струяха на потоци от екрана. Нямаше нищо възвишено в кръвожадния стремеж за отмъщение на главния герой (брилянтно пресъздаден от Джони Деп), нито в низката интрига на г-жа Ловет (Хелена Бонам Картър) да го задържи до себе си, нито в необоснованата жестокост на съдията Търпин (Алан Риксън). Единствената „чиста” нишка – любовта между Антъни (Дейми Кембъл Бауър) и Джоана (Джейн Уайзнър) – беше избутана толкова на заден план, че даже не беше зачетена от момчетата, които са коригирали цветовете на картината, и нямаше никакъв ефект върху настроението на филма, за разлика от една-две шарени сцени на спомени и мечти.
Суийни Тод не е от филмите, към които ще искате да се връщате. Историята сама по себе си не е супер оригинална: след години на заточение бивш бръснар се връща в Лондон, за да отмъсти на човека, изпратил го несправедливо в изгнание, и евентуално да събере останките от разбитото си семейство. Там научава от стара позната, пекарката г-жа Ловет, че жена му се е отровила, а съдията, който го е обвинил несправедливо, отглежда дъщеря му и смята да се ожени за нея. Двамата измайсторяват план да отмъстят на съдията и постепенно започват серия от неоправдани убийства, а благодарение на труповете г-жа Ловет възстановява бизнеса си с печене на хлебчета с месо. Не след дълго обаче се появява безименна просякиня, която знае тайната зад възродилото се производство и която Суийни убива с един замах на бръснача. А когато разбира коя всъщност е била тя, вече е твърде късно да се интересува от собствения си живот...
В цялата гама от мрачни тонове във филма са вплетени точно два момента на цветен оптимизъм: споменът за щастливия живот на Суийни, преди да бъде пратен в изгнание, и мечтите на г-жа Ловет да създаде ново семейство и ново бъдеще с него. И двата момента са твърде кратки, за да разчитаме на тях да разведрят картината. От друга страна, ако зрителят е готов да се порови в най-мрачните кътчета на душата си, ще види, че всеки един от тези извратени и гнусни герои е част от действителността, в която живеем и ние, и е станал такъв благодарение точно на тази действителност. Неслучайно миналото (под формата на спомени) и бъдещето (под формата на мечти) са оптимистичните – те са онези несъществуващи в сегашната действителност моменти. Филмът е осеян и с други метафорични взаимоотношения и препратки, но ще ви оставя сами да ги откриете. Ако ви е писнало от магически коледни истории и принцеси, които все си намират принцовете и живеят дълго и щастливо, Суийни Тод определено е за вас.
Официален сайт: http://www.sweeneytoddmovie.com/
|
|||||||||||||||||||||
