Избрах си да пиша за „Чудният магазин на г-н Магориум”, защото все още не е излязъл по нашите кина и не се знае дали българските разпространители ще решат да откупят правата за него. По-скоро ми се иска да споделя новината за един приятен филм, който не е за изпускане. Не, не е Впечатляващ и Незабравим. Най-точната дума за него е „добре прекарано време”.
Действието се развива в магазина за чудеса на г-н Магоруим, където всяко дете може да открие своята мечтана играчка. Дори му е позволено да я „тества” на място, независимо дали ще оглуши околните или ще оклепа обстановката до безобразие. За наличието на феерията подскачащи топчета, летящи ракети и обичливи плюшковци се грижат както ексцентричният 234-годишен собственик г-н Магориум (Дъстин Хофман), така и управителката Моли Махони. Техният неофициален помощник е срамежливото хлапе Ерик, което не може да се сприятели с никое дете, но за сметка на това има огромна колекция от шапки. Завръзката на сюжета започва с решението на г-н Магориум да сложи в ред финансите си и най-после да наеме счетоводител. Защото е решил да остави собствеността си на Моли, която обаче има намерение да напусне, за да се заеме с поизоставената си кариера на пианистка.
Не звучи като за възрастни хора, нали? Филмът всъщност е точно за деца, но темата е една от онези, върху които всеки човек размишлява рано или късно.
Господин Магориум знае, че умира и действието проследява последните му дни, когато се сбогува с хората, които го обичат. Сценаристът и режисьор Зак Хелм е избрал да говори за смъртта и начина, по който се справяме с нея. Не едно и две кинематографски произведения са нищили темата за прощаването и загубите, но за пръв път гледах филм, в който тя е поднесена, без да остави зрителя угнетен. И, макар че очите ми се насълзиха, се почувствах преди всичко пречистена. Може би най-точното описание за филма е „жизнеутвърждаващ”.
На заден план текат няколко второстепенни сюжета, които чудесно се вплитат в полусериозната и полукомична атмосфера. Малкият Ерик с неспособността си да се приобщи към останалите деца е прекрасно поднесен от Зак Милс. Той явно е добил достатъчно опит в телевизионните сериали, за да партнира достойно на Дъстин Хофман. В този филм Натали Портман успява да изпъкне с ролята си на несигурната и рационална пианистка, която години наред работи временно в магазина. Сблъсъкът на суховатия счетоводител Хенри с чудесиите в магазина (като събиралите години наред прах неосчетоводени фактури) пък допринася за доброто настроение през цялото време. Но безспорно най-силният елемент на филма е играта на Дъстин Хофман. Достатъчно е да спомена, че тук е толкова истински колкото беше и в „Рейн мен”.
Пръст в създаването на „Чудният магазин на господин Магориум” имат Уолдън Медиа, което обяснява прекрасните ефекти. Силно впечатление ми направи и прекрасната музика към филма, дело на Алексанър Десплат и Аарон Зигман.
Безспорно филмът си има недостатъци – като пресилено триумфална финална сцена и липсата на логична развръзка в една от сюжетните нишки, но все пак плюсовете надделяват и за мен „Чудният магазин” е една от най-хубавите и смислени детски продукции за миналата година.
Екранизация на едноименния роман на Ричард Матисън, написан в далечната 1954 г. Киноиндустрията май все още не е решила дали това е научна фантастика или трилър на ужасите и е взела соломоновското решение да ги съчетае. Според мен в пъти по-добра екранизация на негов роман е красивият и трогателен „В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс, в който героят от рая слезе в ада, за да спаси своята любима. Настоящата екранизация на „Аз съм легенда” е трета по ред. Първите две: „Човекът Омега” и „Последният човек на Земята” са по-близки с книгата, но много по некачествени като завършени филми (дори и за времето, по което са снимани)...
Съвсем наскоро на DVD излезе филмът „Хроники на Драконовото копие: Дракони на есенния здрач” по едноименния роман на Маргарет Вайс и Трейси Хикмън. Бих казала, че разпространителите съвсем правилно са преценили, че няма смисъл да въртят филма по кината, тъй като едва ли биха могли да изкарат някакви пари от това недоразумение.
По лична преценка и най-отговорно заявявам, че по-абсурдна и глупаво направена анимация не съм гледала...
В навечерието на предстоящите през април награди „Небюла” за 2007-ма година решихме да ви представим поредица от статии за полуфиналистите в категорията за най-добър сценарий, с надеждата да предоставим на българския фен поне бегла представа за предпочитанията на критиците зад океана. Но преди всичко – нашите лични впечатления.
Нов филм на Уве Бол, радост за очите ми. И автоматично присветкване на „глупакоустойчивата” ми аларма. Защото Бол е почти толкова смъртоносен за мозъчните клетки, колкото съименницата си ебола. Но какво може да се очаква от човек, предизвикал всички свои критици на боксовия ринг. Да се види кой кого… с каска и ръкавици, защото така се решават творческите спорове, според него. Разумът ми нашепва – недей, ще страдаш! Но сърцето не трае и все се надява. Екранизацията по едноименната игра все пак показа и добри попадения – умело изиграни бойни сцени (по хореографията на Сю-Тун Чин – „Герой”), добър музикален фон, достоверно изглеждащи локации и красиви пейзажи...
„Можеше хубаво да си живеем двамата.
Може би не както аз си мечтаех.
Може би не както ти си спомняше.”
Тим Бъртън навярно никога няма да престане да ни изненадва с еднообразието на филмовите си шедьоври и все пак има нещо, което продължава да задържа зрителския интерес към мрачните му сюжети. Може пък и да е фактът, че са добри приятели с Джони Деп, който участва в голяма част от филмите на Бъртън – симпатичният бивш пират привлича масите само с появяването си на някой филмов плакат. Но ме съмнява...
Преди време ви бях споменал за навика на Холивуд да пускат по два филма, които много си приличат като сюжет, почти по едно и също време. Ето че това отново се случи. По кината се появиха с много малка времева разлика „Аз съм легенда” и „Нашествието”. Лентите си приличат и по много други неща, освен общата идея за поредната заразна заплаха за човечеството. Не очаквайте нещо ново като фабула. И в двата филма сценаристите са заложили на стари и утвърдени идеи. Малко са поотупали прахта на сюжети от златната ера на фантастиката, понаправили са малко спец ефекти, наели са кадърни актьори и ето ви два нелоши фантастични трилъра...
Безспорно филмът си има недостатъци – като пресилено триумфална финална сцена и липсата на логична развръзка в една от сюжетните нишки, но все пак плюсовете надделяват и за мен „Чудният магазин” е една от най-хубавите и смислени детски продукции за миналата година. 
