В името на краля
(In the Name of the King:
A Dungeon Siege Tale)
Моарейн
Нов филм на Уве Бол, радост за очите ми. И автоматично присветкване на „глупакоустойчивата” ми аларма. Защото Бол е почти толкова смъртоносен за мозъчните клетки, колкото съименницата си ебола. Но какво може да се очаква от човек, предизвикал всички свои критици на боксовия ринг. Да се види кой кого… с каска и ръкавици, защото така се решават творческите спорове, според него. Разумът ми нашепва – недей, ще страдаш! Но сърцето не трае и все се надява. Екранизацията по едноименната игра все пак показа и добри попадения – умело изиграни бойни сцени (по хореографията на Сю-Тун Чин – „Герой”), добър музикален фон, достоверно изглеждащи локации и красиви пейзажи.
Сценарият си тече гладко и наклонено (надолу), краят е предизвестен дори за непомирисвали играта. Интригата около самоличността на главния герой – фермера по прякор Фермер (удивително съвпадение или опит за боловско оригиналничене) се разкрива още в края на първия половин час, независимо че авторите ни го набиват в главите доста по-нататък. Очевидни заемки от „Властелинът на пръстените” – оркоподобните нападатели и тяхното обиталище, подозрително напомнящо Исенгард, двубоя на добрия с лошия магьосник във високата кула на последния, пътешествието на групата приятели из заснежените планини… Не е подмината и „Матрицата” с дословно копираната финална бойна сцена. Нищо не е пропуснато – динамичния стопкадър с кръжащата около обекта камера, полети в поза „Христос на кръста” с кокетно повдигнат ляв крак, избягване на удари с неестествено огъване назад.
Историята също не блести с оригиналност – работи си на нивата нашия Фермер, помага му добрия син, на гости с прасенце на каишка пристига старата (бойна) дружка Норик и похапват обилно от гозбите на красивата Солана. Идилията трае има-няма десетина минути, набег на злобни оркоподобни (ръководени от тайнствени конници, направлявани от зъл маг, мотивиран от користни цели, ужас) отнема живота на момчето и потопява в неизвестност съдбата на съпругата на Фермер. По всички клишета на жанра се сформира задруга, заклела се да спасява и мъсти едновременно. В същото време се разразява титанична магьосническа битка, като злият магьосник даже се изхитрява да съблазни дъщерята на добрия и крои планове да завладее кралството с помощта на кралския племенник. Или беше обратното – племенника крои планове да се възкачи на трона с помощта на мага?
Няма голямо значение – някой крои нещо, за да завладее нечие кралство. И отново трябва да спомена могъщата режисьорска харизма на Бол, защото само така мога да си обясня как опитни и доказали се актьори като Рей Лиота и Бърт Рейнолдс съумяват да произнесат толкова чудовищно патетични речи, да разиграят напълно лишени от мотивация страсти и да произнасят реплики без и най-малкия намек, че им е ясно за какво иде реч. Диалозите, монолозите и останалите лози във филма изобилстват от алогични тиради и изкуствено изливащи се от устите изрази. И другите актьори не остават по-назад. Лили Собиески продължава да изглежда на 16 години и с това се изчерпват всичките й достойнства в тази продукция, безлична и дразнеща на моменти. Но в никакъв случай не е толкова бездарна като Матю Лилард, който упорито се стреми съм Златна малинка с това си изпълнение. Джейсън Стейтъм се справя с ролята си, а и не е нает заради невероятните си актьорски умения. Той си е екшън звезда и не се опитва да се надскача. Джон Рис-Дейвис обрисува най-плътния образ във филма. Рон Пърлман минава по тангентата, както и Браян Уайт. Клеър Форлани е все така омайваща, дори като бедна фермерка, а Кристана Локен отново кара мъжете да съжаляват за обърканата й сексуална ориентация. Добър каст, 60 милиона долара и Уве Бол. Ех, да бях на осем години, сигурно щеше да ми хареса.
Екранизация на едноименния роман на Ричард Матисън, написан в далечната 1954 г. Киноиндустрията май все още не е решила дали това е научна фантастика или трилър на ужасите и е взела соломоновското решение да ги съчетае. Според мен в пъти по-добра екранизация на негов роман е красивият и трогателен „В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс, в който героят от рая слезе в ада, за да спаси своята любима. Настоящата екранизация на „Аз съм легенда” е трета по ред. Първите две: „Човекът Омега” и „Последният човек на Земята” са по-близки с книгата, но много по некачествени като завършени филми (дори и за времето, по което са снимани)...
Съвсем наскоро на DVD излезе филмът „Хроники на Драконовото копие: Дракони на есенния здрач” по едноименния роман на Маргарет Вайс и Трейси Хикмън. Бих казала, че разпространителите съвсем правилно са преценили, че няма смисъл да въртят филма по кината, тъй като едва ли биха могли да изкарат някакви пари от това недоразумение.
По лична преценка и най-отговорно заявявам, че по-абсурдна и глупаво направена анимация не съм гледала...
В навечерието на предстоящите през април награди „Небюла” за 2007-ма година решихме да ви представим поредица от статии за полуфиналистите в категорията за най-добър сценарий, с надеждата да предоставим на българския фен поне бегла представа за предпочитанията на критиците зад океана. Но преди всичко – нашите лични впечатления.
Избрах си да пиша за „Чудният магазин на г-н Магориум”, защото все още не е излязъл по нашите кина и не се знае дали българските разпространители ще решат да откупят правата за него. По-скоро ми се иска да споделя новината за един приятен филм, който не е за изпускане. Не, не е Впечатляващ и Незабравим. Най-точната дума за него е „добре прекарано време”.
Действието се развива в магазина за чудеса на г-н Магоруим, където всяко дете може да открие своята мечтана играчка. Дори му е позволено да я „тества” на място, независимо дали ще оглуши околните или ще оклепа обстановката до безобразие. За наличието на феерията подскачащи топчета, летящи ракети и обичливи плюшковци се грижат както ексцентричният 234-годишен собственик г-н Магориум (Дъстин Хофман), така и управителката Моли Махони...
„Можеше хубаво да си живеем двамата.
Може би не както аз си мечтаех.
Може би не както ти си спомняше.”
Тим Бъртън навярно никога няма да престане да ни изненадва с еднообразието на филмовите си шедьоври и все пак има нещо, което продължава да задържа зрителския интерес към мрачните му сюжети. Може пък и да е фактът, че са добри приятели с Джони Деп, който участва в голяма част от филмите на Бъртън – симпатичният бивш пират привлича масите само с появяването си на някой филмов плакат. Но ме съмнява...
Преди време ви бях споменал за навика на Холивуд да пускат по два филма, които много си приличат като сюжет, почти по едно и също време. Ето че това отново се случи. По кината се появиха с много малка времева разлика „Аз съм легенда” и „Нашествието”. Лентите си приличат и по много други неща, освен общата идея за поредната заразна заплаха за човечеството. Не очаквайте нещо ново като фабула. И в двата филма сценаристите са заложили на стари и утвърдени идеи. Малко са поотупали прахта на сюжети от златната ера на фантастиката, понаправили са малко спец ефекти, наели са кадърни актьори и ето ви два нелоши фантастични трилъра...
Джон Рис-Дейвис обрисува най-плътния образ във филма. Рон Пърлман минава по тангентата, както и Браян Уайт. Клеър Форлани е все така омайваща, дори като бедна фермерка, а Кристана Локен отново кара мъжете да съжаляват за обърканата й сексуална ориентация. Добър каст, 60 милиона долара и Уве Бол. Ех, да бях на осем години, сигурно щеше да ми хареса.
