h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl
Хроники на Драконовото копие:
Дракони на есенния здрач

Shannara

Съвсем наскоро на DVD излезе филмът „Хроники на Драконовото копие: Дракони на есенния здрач” по едноименния роман на Маргарет Вайс и Трейси Хикмън. Бих казала, че разпространителите съвсем правилно са преценили, че няма смисъл да въртят филма по кината, тъй като едва ли биха могли да изкарат някакви пари от това недоразумение.

По лична преценка и най-отговорно заявявам, че по-абсурдна и глупаво направена анимация не съм гледала.

Достатъчно голяма съм, за да си спомням какъв хит беше пълнометражният “Огън и лед” на Фразета, когато го завъртяха по телевизионните екрани, и да не съм предубедена към класическата двуизмерна анимация. Имам си и любими филмчета на Дисни и затова се изненадах приятно, когато видях рисунъка на „Дракони на есенния здрач”. Удоволствието ми обаче се стопи много бързо. Продуцираният от най-голямото и самопровъзгласило се за „най-почитано” студио в Южна Азия - Toonz Animation India, филм е пълен миш-маш от двуизмерен фон и CGI гадинки. Сами по себе, 3D елементите на филма не са лоши – драконите оживяват на екрана, но за сметка на това всичко останало изглежда тъжно увиснало като празен к...хъм.

Не ми побира умът на какво точно се е надявал режисьорът Уил Мейно (Will Meugniot) допускайки въпросния миш-маш. Добрите герои Танис Полуелф & Co. са изцяло двуизмерни и изправили се срещу драконяните, приличат на дървеняци. Защото освен всичко друго се движат дървено. Цялостното впечатление от филма напомня за онези ужасни телевизионни анимации от 80-те и 90-те – вкочанени движения, ненапаснати към мърдането на устата гласове, никакви или пък неравномерни отсенки, наситено дигитално оцветяване. С една дума, непропорционалните и хвърлящи лиги герои от „Крава и пиле” са по-лицеприятни.

Като оставим настрана безумния експеримент на художниците, можем спокойно да пристъпим към сюжета. В първите минути от екрана звучи историята на света на Драконовото копие, така познат на почитателите на Вайс и Хикмън. Възползвайки се от оттеглянето на боговете, Кралицата на мрака изпраща своите войски от дракони, драконяни и друга паплач, за да завладеят света. На пътя й обаче бързо-бързо се изправя нашата компания – страдащият от смесения си произход Танис Полуелф, (предполагаемо) смешното джудже Флинт, близнаците Райстлин и Карамон, соламнийският рицар Стърм и крадливият кендер Таселхоф. Срещата им с варварката Златна луна и любимия й Ривъруайнд им дава насоки какво да търсят, за да успеят в начинанието си. От тук нататък следва стандартният куест – търсене на артефакти, доста битки и преследвания, от време на време опит за някакви вътрешни борби у главните ни герои.

Да се натъпче роман от 400 страници в 90 минути е почти непосилна задача. И все пак сценаристът Джордж Стрейтън е направил някакъв опит, който е довел до почти дословно преписване на действието, но не и на атмосферата от книгата. Забързаното действие е създало доста абсурди и малоумни диалози, състоящи се единствено от въпросителни и удивителни изречения. Е, имаше и разни моменти, които ме зарадваха. Примерно сцената, в която Ривъруайнд обвинително сочи с пръст Танис: „Не вярвам на дългите ти уши!”, а дългата коса на Танис най-засрамено продължава да виси право надолу и да закрива въпросните уши (както правеше от самото начало). Или пък доста дългите фокусирания на камерата върху полюляващите се пищни гърди и още по-пищен задник на Тика.

От липсата на време и препускането в хода на историята на зрителя някак си съвсем не му остава време да се привърже към героите. Пример за неудачен тайминг: от срутваща се сграда изкача джуджето и съобщава на другите „Танис се върна за Ривъруайнд!” „В името на боговете, те са мъртви!” – бърза да възкликне някой от другите (облекчено?). Следва ужасяваща дълга пауза от половин секунда, в която на зрителя трябва да му стане мъчно, но не успява да се вмести в нея, защото Танис, да му се не види, излиза от сградата.

Анимацията има обаче и няколко добри страни, които не могат да й се отрекат. Музиката, дело на Карл Пройсер (Karl Preusser), е писана специално за филма и е подходяща във всяка една сцена, а актьорите, които озвучават персонажите, също се справят добре със задачата. Познати са преди всичко гласовете на Майкъл Розенбаум, Кийфър Съдърланд и Луси Лоулес. И май се изчерпах с плюсовете за този филм.

Безспорно ще се намерят фенове на вселената на „Хрониките на Драконовото копие”, които в радостта си от екранизирането на любимата им книга ще пренебрегнат всичките дефекти на филма, но аз си запазвам правото да твърдя, че тази анимация е куца.

 

 

 

 

l

Dragonlance: Dragons of Autumn Twilight –
Къде ми е драконовото копие?

Моарейн

Изгледах филма с надежда. Не й бе съдено да живее дълго. За пет минути увехна и изсъхна. Би ми се искало да изкрещя на създателите на анимацията: „Книгата не заслужава подобно филмиране! Не правете продължения, моля ви! Нека някой друг ги направи. Някой, който уважава читателите на над стотомната поредица и ще се постарае да пресъздаде духа й на екрана.”

Когато през лятото на 2006 година научих, че ще се прави анимационен филм по първата книга на прочутата поредица на Вайс и Хикман, леко се разстроих, защото все се надявах да направят пълнометражен филм на нивото на Властелина. Литературният материал бе в изобилие, изборът на сюжети – огромен, фенската маса – още повече... всичко, което се иска за направата на добро фентъзи, бе на лице. Виждайки анимацията, се чудя с какъв ум продуцентите са дали на Джордж Стрейтън (сценарист) – безизвестен със сценариите си за отделни серии на „Зина – принцесата-воин”, „Клеопатра 2525” и „Приключенията на Херкулес”, и Уил Мейно (режисьор) – двайсетина епизода към десетина анимационни сериала, да се гаврят с книгите от нашето детство. Анимацията е меко казано отвратителна. Един съвременен пълнометражен анимационен филм не бива, не може да изглежда по този начин. Никакви полутонове, детайли и други глезотийки за зрителя.

Лицата са квадратно волеви, мимиките – примитивни, движенията – неубедителни, камерата – не особено приятна за окото. Да не говорим за абсолютно идентичните повторения на епизодите с изкачването на гоблините по стълбата на „Последния дом”. Художниците явно ги е домързяло да изрисуват цялата дистанция и просто са повторили един и същ епизод два пъти. Мъка. Почти всички мъжки персонажи (без Таселхоф и Флинт) са като близнаци и само цветът и определеният тип растителност на главата и лицето спомагат да ти разпознаваме. При дамите нещата са малко по-добре, но пак на телевизионно-сериално ниво (вижте една серия на „Спайдърмен” и ще разберете мисълта ми). Горкият еднорог бе така оплетен с лиани, че едва виждаше. Някъде бях чела, че в момента триизмерната анимация струва по-евтино от класическата двукамерна. Но и да не е така, удивление предизвиква факта на съвместяването, чисто физически, на двата вида анимация във филма – все едно попадаш в страната на бездарните чудеса с триизмерни дракони и плоски като карти за игра останали персонажи.  Сюжетът – по книгата и не съвсем. Мейно някак си се изхитрява почти дословно да следва литературния оригинал, а да затрие изцяло духа и смисъла му. Пълнокръвните герои от книгата тук са по-плоски от рисуваните си образи. Всеки може да се определи с по една дума, но тя важи и за целия филм. Незапомнящ се, да не кажа дразнещ. Искрено се надявам филмът да няма никакъв успех и правата да се върнат у авторите, които да открият режисьор със сърце и желание да направи филма, който ще пълни киносалоните с години.

 

http://www.imdb.com/title/tt0825245/

 

 

Коментирай...

l

Още в рубриката:

Аз съм легенда

Екранизация на едноименния роман на Ричард Матисън, написан в далечната 1954 г. Киноиндустрията май все още не е решила дали това е научна фантастика или трилър на ужасите и е взела соломоновското решение да ги съчетае. Според мен в пъти по-добра екранизация на негов роман е красивият и трогателен „В какво се превръщат мечтите” с Робин Уилямс, в който героят от рая слезе в ада, за да спаси своята любима. Настоящата екранизация на „Аз съм легенда” е трета по ред. Първите две: „Човекът Омега” и „Последният човек на Земята” са по-близки с книгата, но много по некачествени като завършени филми (дори и за времето, по което са снимани)...

 

Полуфиналисти за „Небюла 2007”
– част първа

В навечерието на предстоящите през април награди „Небюла” за 2007-ма година решихме да ви представим поредица от статии за полуфиналистите в категорията за най-добър сценарий, с надеждата да предоставим на българския фен поне бегла представа за предпочитанията на критиците зад океана. Но преди всичко – нашите лични впечатления. 

„Отхвърлените”

„Децата на хората”

 

В името на краля

Нов филм на Уве Бол, радост за очите ми. И автоматично присветкване на „глупакоустойчивата” ми аларма. Защото Бол е почти толкова смъртоносен за мозъчните клетки, колкото съименницата си ебола. Но какво може да се очаква от човек, предизвикал всички свои критици на боксовия ринг. Да се види кой кого… с каска и ръкавици, защото така се решават творческите спорове, според него. Разумът ми нашепва – недей, ще страдаш! Но сърцето не трае и все се надява. Екранизацията по едноименната игра все пак показа и добри попадения – умело изиграни бойни сцени (по хореографията на Сю-Тун Чин – „Герой”), добър музикален фон, достоверно изглеждащи локации и красиви пейзажи...

 

Чудният магазин на г-н Магориум

Избрах си да пиша за „Чудният магазин на г-н Магориум”, защото все още не е излязъл по нашите кина и не се знае дали българските разпространители ще решат да откупят правата за него. По-скоро ми се иска да споделя новината за един приятен филм, който не е за изпускане. Не, не е Впечатляващ и Незабравим. Най-точната дума за него е „добре прекарано време”.
Действието се развива в магазина за чудеса на г-н Магоруим, където всяко дете може да открие своята мечтана играчка. Дори му е позволено да я „тества” на място, независимо дали ще оглуши околните или ще оклепа обстановката до безобразие. За наличието на феерията подскачащи топчета, летящи ракети и обичливи плюшковци се грижат както ексцентричният 234-годишен собственик г-н Магориум (Дъстин Хофман), така и управителката Моли Махони...

Суийни Тод:
Демонът-бръснар от улица Флийт

„Можеше хубаво да си живеем двамата.
Може би не както аз си мечтаех.
Може би не както ти си спомняше.”

Тим Бъртън навярно никога няма да престане да ни изненадва с еднообразието на филмовите си шедьоври и все пак има нещо, което продължава да задържа зрителския интерес към мрачните му сюжети. Може пък и да е фактът, че са добри приятели с Джони Деп, който участва в голяма част от филмите на Бъртън – симпатичният бивш пират привлича масите само с появяването си на някой филмов плакат. Но ме съмнява...

Заразен апокалипсис

Преди време ви бях споменал за навика на Холивуд да пускат по два филма, които много си приличат като сюжет, почти по едно и също време. Ето че това отново се случи. По кината се появиха с много малка времева разлика „Аз съм легенда” и „Нашествието”. Лентите си приличат и по много други неща, освен общата идея за поредната заразна заплаха за човечеството. Не очаквайте нещо ново като фабула. И в двата филма сценаристите са заложили на стари и утвърдени идеи. Малко са поотупали прахта на сюжети от златната ера на фантастиката, понаправили са малко спец ефекти, наели са кадърни актьори и ето ви два нелоши фантастични трилъра...

 

l


 
Home Home Forum