Робърт Лин Асприн (Robert Lynn Asprin) е роден на 28 юни 1946 година в американското градче Сейнт Джонс (St. Johns), Мичиган. Баща му е машинист, а майка му – детска учителка. Детството му преминава в обкръжението на десетки музеи и библиотеки, което развива у него усет към красивото и преклонение към безкрайното разнообразие в живота. Интересите и увлеченията му също са най-разнотипни – фехтовка, музика, риболов (предимно на тропически рибоци), шиене. По собствените му думи е бил какво ли не – учител по фехтовка, монголски пълководец, клингон, счетоводител, космически наемник. Биографите му обаче се отнасят към тези данни доста скептично, особено що се отнася до клингонството и наемничеството.
За кратко посещава занятия в Мичиганския университет в Ан Арбър, след което две години прослужва в армията по време на войната във Виетнам. Работи почти 12 години в малко подразделение на Xerox. Първият му роман „Студените финансови войни” (The Cold Cash War, доразработен по-раншен разказ, вдъхновен от един разговор с Гордън Диксън за свят, в който корпоративните войни са прераснали в реални и сеят смърт) е публикуван през 1977 г. Той, както и The Bug Wars са фантастично ориентирани. Когато издателите му правят предложение за нова книга, той им предлага комедийното фентъзи, първоначално наречено „Демонът и аз”. Но от издателството считат, че авторът не бива да се отдалечава от научнофантастичността на добре приетата от читателите първа творба, в отговор на което Асприн написва The Bug Wars – роман без нито едно човешко същество.
След това заедно с бъдещата си съпруга и съавторка Лин Аби работи над поредицата „Светът на крадците”. С времето дузина автори започват да пишат, ситуирайки героите си в този свят, и Асприн изцяло губи контрол над ситуацията, което довежда до редица тавтологии и анархичен край.
Робърт Асприн добива световна известност с „митичния” си цикъл, част от който издателство „Аргус” пусна на лавиците и у нас преди осем години. Както всичко в тази поредица, така и самото й заглавие е заиграване с думите и техния смисъл – MythAdventures (митични приключения) и още по-близкото му misadventures (нещастни случаи) . Първия „мит” е написан през 1979 г. и ни въвежда в света на Скийв и Аахз, неумелия чирак-магьосник и неговия загубил магичните си сили демон наставник. Част от ранните книги от серията са използвани като литературна основа за комиксови разработки на Фил Фолио и други. Книгите от цикъла напомнят на своеобразни литературни пуканки – четат се на един дъх, без дори да се забележи изминалото време. Но ако Асприн бе заложил само на хумора, серията едва ли щеше да стане толкова популярна, защото с ръка на сърцето мога да кажа, че трудно би издържал конкуренцията на Пратчет например. Неговите герои са толкова човешки, че дори деволите му са пo човеци от някои наши политици. По-подробно за поредицата можете да прочетете ТУК.
През деветдесетте години излизат от печат романите му от поредицата Phule's за уж бойно космическо подразделение, състоящото се от персонажи, подозрително напомнящи ни на Скийв и Аахз. Поради редица лични (втори развод) и финансови проблеми Асприн прекратява за известно време издаването на свои творби. За радост в края на деветдесетте години студената война с данъчните власти завършва и Робърт написва в съавторство с Питър Хек, Джоди Лин Най и Линда Еванс няколко продължения на двете поредици, както и началото на нова.
Днес Робърт Асприн живее във френския квартал на Ню Орлиънс и работи над новия си митологичен роман. Често посещава фентъзи конвенции, на чиито късни вечеринки свири и пее филк (музика с фолклорни мотиви и тематика – фентъзи и научна фантастика) – колко познато.
Библиография:
1977. Cold Cash War, The
1978. Another Fine Myth
1979. Bug Wars, The
1979. Mirror Friend, Mirror Foe
1979. Tambu
1979. Thieves' World
1980. Myth Conceptions
1980. Tales from the Vulgar Unicorn
1981. Shadows of Sanctuary
1982. Myth Directions
1982. Storm Season
1983. Face of Chaos,The
1983. Hit or Myth
1984. Myth-ing Persons
1984. Wings of Omen
1985. Dead of Winter, The
1985. Little Myth Marker
1986. Blood of Ten Chiefs
1986. Blood Ties
1986. Duncan and Mallory
1986. M.Y.T.H. Inc. Link
1986. Myth Alliances
1987. Aftermath
1987. Bar-None Ranch, The
1987. Myth-nomers and Im-pervections
1988. Raiders, The
1988. Uneasy Alliances
1989. Cold Cash Warrior
1989. Stealers' Sky
1989. Wolfsong
1990. M.Y.T.H. Inc. in Action
1990. Phule's Company
1991. For King and Country
1992. Phule's Paradise
1993. Catwoman: Tiger Hunt
1994. Sweet Myth-tery of Life
1995. Forever After
1995. Time Scout
1996. Wagers of Sin
1999. Phule and his Money, A
2000. Phule Me Twice
2000. Ripping Time
2001. House That Jack Built, The
2001. License Invoked
2001. Myth Adventures One
2001. Myth-ion Improbable
2002. Another Fine Myth, Myth Conceptions
2002. M.Y.T.H. Inc. in Action/Sweet Myth-Tery of Life
2002. M.Y.T.H. Inc. Link/Myth-Nomers/Impervections
2002. Myth Adventures Three
2002. Myth Direction/Hit or Miss
2002. Myth-Ing Persons/Little Myth Maker 2-In-1
2002. Something M.Y.T.H. Inc
2003. E.godz
2003. Myth-Told Tales
2003. Thieves' World: First Blood
2004. Asprin Wars, The
2004. Myth-Taken Identity 2004. No Phule Like an Old Phule
2005. Class Dis-Mythed
2005. Resurrection
2006. Myth-Gotten Gains
2006. Phule's Errand
2008. Dragons Wild
Започвайки това ревю, подозирам, че няма да се получи особено разбираемо. Е, след като „Пергаментът” е трудна за четене и разбиране книга, мисля, че ще ми простите. Да започнем с това, че „Пергаментът” е първата част от дилогията „Книгата на всички часове” и дебютна за шотландеца Хал Дънкан. Един дебют, който веднага поставя писателя на световно равнище и колкото вдъхновява, толкова и обърква читателя. Миналата година „Пергаментът” бе сред финалистите в категорията за най-добър роман на читателите на списание „Локус” и за Световна награда за фентъзи.
Неслучайно книгата има успех точно при Световната награда за фентъзи, а не при популярните „Хюго”. Това е експериментална творба, която никога няма да придобие популярността на „Властелинът на пръстените” или дори тази на „Колелото на времето”, въпреки че по размах на въображението и мащабност на вселената се нарежда до тях...
Доколко това ревю трябва да попадне в секция „Фентъзи”, е спорен въпрос. Все пак въпреки че романът не е фентъзи, той се основава на древногръцка митология и не можахме да намерим по-подходяща секция за тази статия.
„Повелителят на сребърния лък” е първа книга от трилогията „Троя” и бих казала, че е начало, което сграбчва читателя за гърлото. Едва ли има образован човек, който да не е чел в пълен текст или поне отчасти Омировата „Илиада”. Епосът се изучава в училище, адаптиран е за деца, неведнъж е филмиран. Така че, бихте се запитали вие, какво ново може да ни поднесе един съвременен автор...
Понякога не ние четем книгите, те ни четат. Сборникът на Нийл Геймън „Чупливи неща” е точно такава любопитна книга, която изучава сърцата и умовете на човеци и чудовища, а тук-таме дори гадае за същността им върху вътрешностите им. Уводните изречения на това ревю може би звучат малко зловещо, но и повечето от произведенията в сборника са в доста тъмни краски. Едно е сигурно – независимо дали Геймън пише романи, комикси, поеми или разкази, винаги ще има някаква леко зловеща нишка, която се прокрадва в сюжета. В този сборник обаче се е постарал да събере такива произведения, че да ни напомнят за крехките неща, които можем да счупим – тук нечие сърце, там нечия мечта или спомен...
В края на седемдесетте години на миналия век младият писател Робърт Асприн решава да промени представата на читателите за хумористично фентъзи. И се подхващат едни митове, каквито досега не сме и сънували.
„Още един прекрасен мит” веднага привлича вниманието на читателя. Написана в далечната 1978 г., книгата звучи учудващо съвременно. Ако това определение изобщо може да се използва за фентъзи роман, изпъстрен с магьосници, дракони, деволи, первекти и бунаци. Не, няма грешка в изписването – така си се казват и всеки си носи (с повече или по-малко гордост) името на измерението, в което живее. Това, че хората населяват Буна, автоматично ги прави бунаци...
Минус по минус прави плюс – правило в математиката. Доколко е приложимо в литературата обаче? Възможно ли е произведение, на практика изтъкано от клишета, да бъде едновременно с това адски оригинално?
Да си призная, харесвам първата трилогия “Драконово копие” на тандема Вайс-Хикмън и “Градът на Мрака” на Салваторе, първата книга за Дризд До’Урден, но и едната, и другата поредица за мен са пример на безмилостна комерсиализация на жанра.
Трябва да призная също, че когато захванах поредицата “Порталите на Смъртта”, бях силно повлиян от компютърния куест, направен по книгите. Мога да кажа само: “Е, усилието си струваше”. Минус по минус наистина прави плюс...
2004. No Phule Like an Old Phule 
