h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl


Глииииип. Глип? Глип!


Моарейн

Едно от удоволствията, свързани с пътуването, е да посещаваш нови градове и да се срещаш с нови хора.
(Чингиз Хан)

В края на седемдесетте години на миналия век младият писател Робърт Асприн (по-подробно за автора можете да прочетете ТУК) решава да промени представата на читателите за хумористично фентъзи. И се подхващат едни митове, каквито досега не сме и сънували.

„Още един прекрасен мит” веднага привлича вниманието на читателя. Написана в далечната 1978 г., книгата звучи учудващо съвременно. Ако това определение изобщо може да се използва за фентъзи роман, изпъстрен с магьосници, дракони, деволи, первекти и бунаци. Не, няма грешка в изписването – така си се казват и всеки си носи (с повече или по-малко гордост) името на измерението, в което живее. Това, че хората населяват Буна, автоматично ги прави бунаци. Нищо че за съществуването на различните измерения знаят единствено майсторите магьосници, които ревниво пазят тайните си дори от чираците си. Или може би става дума само за един такъв магьосник и нещастния му чирак Скийв.

Майстор Гаркин е видял и по-добри времена в магьосническата си кариера. Като се замисля, май всички други времена са били по-добри, защото тогава поне е бил жив. Което важи за майстора, с двойна сила важи и за чирака, с малката разлика, че все пак не лежи на пода със стрела в гърдите. Преследван от изкусни убийци, без пукнат грош в джоба си и с повече от скромни умения в занаята, но за сметка на това – с нов учител: зелен, люспест первект, или по нашенски – демон. Защото всичко, непръкнало се на Буна, за обикновените бунаци си е демон. И това си е в реда на нещата откакто свят светува. Скийв трябва да бяга, да се крие, да се учи в движение и да се опита да открие причината за своите нещастия, преди тя да го е застигнала. А ако междувременно спаси един-два-сто свята, това е само бонус.

Героите са пъстра сбирщина. Освен нашите две момчета, зелени коси развява и буйната, но изкусителна Тананда и братлето й Дружан, невероятно сладурестият Глийп и приятелят му в игрите – бойният еднорог Батъркъп, гаргойлът Гюс.

За свое постоянно местообиталище Скийв и компания избират най-големия вселенски пазар на Дева. Място, където може да се купи от пиле мляко. На планетата, известна с най-добрите търговци, малката ни група наемници не може да си позволи да изпусне клиент. Използвайки търговския успех на „Още един мит”, авторът скоростно продължава серията с „Митологически тълкувания”, „Митологически указания”, „Успех или мит”, „Митологически личности” и Little Myth Marker.

Следва промяна в поредицата. До този момент (1984–1985 г.) издателите са обвързвали автора с условието да завършва всяка история в рамките на една книга (явно са таили съмнение, че цялата поредица може да се окаже неуспешна). Но ето, че предлагат на Асприн договор за шест книги наведнъж. Той бързо се съгласява, защото е убеден, че може да пише по два романа на година. А освен това дълго му се е искало да напише една голяма книга в шест части. И почти успява, само че в пет части. От печат излизат „Корпорация МИТ – свързващото звено” и Myth Alliances. Те са началото на дълъг разказ за новите приключения на добре познатите ни вече герои, които вече се наричат Млади Изкоренители на Фаталности. Порасналият Скийв се превръща в силна личност, способна да отговаря за постъпките си. Предстои му обаче да се срещне с властолюбивата кралица на Посилтум, която покрай плановете си за създаване на велика империя решава и да се поожени, за него.

И тук Асприн изпада в лека творческа криза. Няколко години не успява да измисли достойно продължение, а когато през 1990 г. излиза „Корпорация МИТ в действие”, верните му читатели не остават разочаровани, въпреки че според мен тази книга е чувствително по-слаба от предходните. Пред автора стои задачата да съчини поредното продължение. И да не започне безкрайно да се повтаря. Все пак след няколко години се появява „Сладостен мит, или миттерията на живота”, чийто открит и многообещаващ финал поражда въпроса, чийто отговор феновете чакаха почти десетилетие: кой, по дяволите, стреля по Глип?

На Робърт му остава да напише още два романа, за да завърши историята. За това са му необходими цели дълги седем години до излизането на „Миттията невъзможна”, който хронологически стои между „Митоуказания” и „Успех или мит” и не отговаря за наболелия въпрос. Феновете продължиха стоически да чакат и след година дочакаха „Отново Корпорация МИТ или нещо ….”. Както всеки край, и този не се оказа много весел. Историята за Скийв и компания завърши, а загадката около тайнствения стрелец по сладки дракончета не си струваше дългогодишното чакане.

Изненада! Това не било край. Това било началото на новото приключение на веселата дружинка. През 2003 г. излезе следващата история от поредицата, в съавторство с Джоди Лин Най. Myth-Taken Identity е доста по-интересна от предхождащите я книги, приема се добре и издателите дават зелена светлина на авторския колектив. До този момент са публикувани Myth-Gotten Gains и сборника от разкази Myth-Told Tales (който си заслужава четенето дори и само заради предисловията).

shanarraХарактерни за тази поредица (ненавреме прекъсната у нас) са извратено променените цитати в началото на всяка глава. Не само смисълът на всеки от тях е преобърнат наопаки, но и посочените за автори (ако са исторически личности). Книгите си струва да се изчетат дори и само за да си провериш общата култура при отгатването на цитатите.

За тридесетгодишната си история поредицата си извоюва почти култов статус. Новите книги излизат със завидна регулярност, а слуховете за екранизация стават все по-достоверни.

 

 

 

Коментирай...

l

Още в рубриката:

Робърт Лин Асприн

Робърт Лин Асприн (Robert Lynn Asprin) е роден на 28 юни 1946 година в американското градче Сейнт Джонс (St. Johns), Мичиган. Баща му е машинист, а майка му – детска учителка. Детството му преминава в обкръжението на десетки музеи и библиотеки, което развива у него усет към красивото и преклонение към безкрайното разнообразие в живота. Интересите и увлеченията му също са най-разнотипни – фехтовка, музика, риболов (предимно на тропически рибоци), шиене. По собствените му думи е бил какво ли не – учител по фехтовка, монголски пълководец, клингон, счетоводител, космически наемник.Биографите му обаче се отнасят към тези данни доста скептично, особено що се отнася до клингонството и наемничеството. За кратко посещава занятия в Мичиганския университет в Ан Арбър, след което две години прослужва в армията по време на войната във Виетнам ...

Хал Дънкан: Пергаментът

Започвайки това ревю, подозирам, че няма да се получи особено разбираемо. Е, след като „Пергаментът” е трудна за четене и разбиране книга, мисля, че ще ми простите. Да започнем с това, че „Пергаментът” е първата част от дилогията „Книгата на всички часове” и дебютна за шотландеца Хал Дънкан. Един дебют, който веднага поставя писателя на световно равнище и колкото вдъхновява, толкова и обърква читателя. Миналата година „Пергаментът” бе сред финалистите в категорията за най-добър роман на читателите на списание „Локус” и за Световна награда за фентъзи.
Неслучайно книгата има успех точно при Световната награда за фентъзи, а не при популярните „Хюго”. Това е експериментална творба, която никога няма да придобие популярността  на „Властелинът на пръстените” или дори тази на „Колелото на времето”, въпреки че по размах на въображението и мащабност на вселената се нарежда до тях...

Дейвид Гемел:
Повелителят на сребърния лък

Доколко това ревю трябва да попадне в секция „Фентъзи”, е спорен въпрос. Все пак въпреки че романът не е фентъзи, той се основава на древногръцка митология и не можахме да намерим по-подходяща секция за тази статия.
„Повелителят на сребърния лък” е първа книга от трилогията „Троя” и бих казала, че е начало, което сграбчва читателя за гърлото. Едва ли има образован човек, който да не е чел в пълен текст или поне отчасти Омировата „Илиада”. Епосът се изучава в училище, адаптиран е за деца, неведнъж е филмиран. Така че, бихте се запитали вие, какво ново може да ни поднесе един съвременен автор...

 

Нийл Геймън:
Чупливи неща

Понякога не ние четем книгите, те ни четат. Сборникът на Нийл Геймън „Чупливи неща” е точно такава любопитна книга, която изучава сърцата и умовете на човеци и чудовища, а тук-таме дори гадае за същността им върху вътрешностите им. Уводните изречения на това ревю може би звучат малко зловещо, но и повечето от произведенията в сборника са в доста тъмни краски. Едно е сигурно – независимо дали Геймън пише романи, комикси, поеми или разкази, винаги ще има някаква леко зловеща нишка, която се прокрадва в сюжета. В този сборник обаче се е постарал да събере такива произведения, че да ни напомнят за крехките неща, които можем да счупим – тук нечие сърце, там нечия мечта или спомен...

Минус по минус прави плюс – правило в математиката. Доколко е приложимо в литературата обаче? Възможно ли е произведение, на практика изтъкано от клишета, да бъде едновременно с това адски оригинално?
Да си призная, харесвам първата трилогия “Драконово копие” на тандема Вайс-Хикмън и “Градът на Мрака” на Салваторе, първата книга за Дризд До’Урден, но и едната, и другата поредица за мен са пример на безмилостна комерсиализация на жанра.
Трябва да призная също, че когато захванах поредицата “Порталите на Смъртта”, бях силно повлиян от компютърния куест, направен по книгите. Мога да кажа само: “Е, усилието си струваше”. Минус по минус наистина прави плюс...

l


 
Home Home Forum