Понякога не ние четем книгите, те ни четат. Сборникът на Нийл Геймън „Чупливи неща” е точно такава любопитна книга, която изучава сърцата и умовете на човеци и чудовища, а тук-таме дори гадае за същността им върху вътрешностите им.
Уводните изречения на това ревю може би звучат малко зловещо, но и повечето от произведенията в сборника са в доста тъмни краски. Едно е сигурно – независимо дали Геймън пише романи, комикси, поеми или разкази, винаги ще има някаква леко зловеща нишка, която се прокрадва в сюжета. В този сборник обаче се е постарал да събере такива произведения, че да ни напомнят за крехките неща, които можем да счупим – тук нечие сърце, там нечия мечта или спомен.
В уводната част Геймън разказва с по няколко изречения историята около създаването на всяко произведение, а също така обяснява защо то е включено в сборника. Препоръчвам ви дори да изчитате всеки увод, преди да прочетете самите разкази, защото дори уводните думи звучат като истинска приказка. Геймън е от хората, които могат да създадат съвременна градска легенда и да й предадат такава достоверност, че тя да се преразказва след това около лагерния огън, точно както правят месеците на годината в „Председателят Октомври”. Нийл освен това не се бои да комбинира стиловете на Х. Ф. Лъвкрафт и сър Артър Конан Дойл („Етюд в изумрудено”), да поспори с К. С. Луис за края на неговата „Нарния” („Проблемът със Сюзън”) и да създаде своя разказ в стил Лафърти („Слънчевата птица”).
Добре е първо да прочетете поемата в немерена реч „Инструкции”, която ще ви насочи какво да правите, ако попаднете в приказка или просто как да четете този сборник. След това можете да седнете край огъня на месеците в „Председателят Октомври” и да послушате историите им. На сутринта изпийте в Ню Орлиънс по чаша гъсто кафе с псевдоантрополога от „Горчива утайка”, а на обед похапнете в компанията на епикурейците от „Слънчевата птица”. Вечерта отидете на странно парти, където ще се научите „Как да разговаряте с момичетата по купони”. Само че внимавайте на връщане от купона, за да не се засечете случайно с неприятните господа Смит и Алис, които нашият Шадоу среща в „Монархът на долината”.
Дълго време българските издатели пренебрегваха късата форма във фантастичния жанр и се бояха да превеждат сборници, но през последните две години положението като че ли се попромени. Радвам се, че сравнително бързо видяхме и българско издание на „Чупливи неща”, защото мисля, че всеки ще намери по нещо за себе си в сборника. Не пропускайте тази страхотна колекция, обединила 31 произведения, получили през последното десетилетие множество номинации и престижни награди.
Съдържание:
Увод
Етюд в изумрудено (награда за най-добра новела на сп. „Локус” за 2004 г.; награда „Хюго” за 2004 г. в категорията за разказ)
Рилът на феите (Можете да прочетете поемата ТУК)
Председателят Октомври (награда за най-добър разказ на сп. „Локус” за 2003 г, номинация за Световна награда за фентъзи 2003 г.)(Можете да прочетете разказа ТУК)
Тайната стая
Забранени невести на роби без лица в тайната къща на нощта на страховитото желание (награда за най-добър разказ на сп. „Локус” за 2005 г.)
Кремъците по алеята на спомените
Край на работното време (награда за най-добър разказ на сп. „Локус” за 2004 г.)
Ставам човек дърво
Горчива утайка (номинация за най-добра новела на сп. „Локус” за 2004 г.)
Другите
Спомени и съкровища
Добрите момчета заслужават услуги
Фактите в случая с отпътуването на госпожица Финч
Странни момиченца
Арлекин Валентин
Златокоска
Проблемът със Сюзън (номинация за най-добър разказ на „Британски награди за фентъзи” за 2005 г.)
Инструкции
А питаш ли на мен какво ми е?
Моят живот
Петнайсет рисувани карти от вампирско Таро
Звена от хранителната верига
Групата на съчинителите на болести
Накрая
Голиат
Страници от дневник, намерен в кутия за обувки, оставена в автобус на „Грейхаунд”, някъде между Тълса, Оклахома и Луисвил, Кентъки
Как да разговаряме с момичетата по купони (номинация за „Хюго” за 2007 г. в категорията за най-добър разказ)
Денят, в който дойдоха летящите чинии
Слънчевата птица (награда за най-добър разказ на сп. „Локус” за 2006 г.)
Изобретяването на Аладин
Монархът от долината (номинация за най-добра новела на сп. „Локус” за 2004 г.)
Робърт Лин Асприн (Robert Lynn Asprin) е роден на 28 юни 1946 година в американското градче Сейнт Джонс (St. Johns), Мичиган. Баща му е машинист, а майка му – детска учителка. Детството му преминава в обкръжението на десетки музеи и библиотеки, което развива у него усет към красивото и преклонение към безкрайното разнообразие в живота. Интересите и увлеченията му също са най-разнотипни – фехтовка, музика, риболов (предимно на тропически рибоци), шиене. По собствените му думи е бил какво ли не – учител по фехтовка, монголски пълководец, клингон, счетоводител, космически наемник.Биографите му обаче се отнасят към тези данни доста скептично, особено що се отнася до клингонството и наемничеството. За кратко посещава занятия в Мичиганския университет в Ан Арбър, след което две години прослужва в армията по време на войната във Виетнам ...
Започвайки това ревю, подозирам, че няма да се получи особено разбираемо. Е, след като „Пергаментът” е трудна за четене и разбиране книга, мисля, че ще ми простите. Да започнем с това, че „Пергаментът” е първата част от дилогията „Книгата на всички часове” и дебютна за шотландеца Хал Дънкан. Един дебют, който веднага поставя писателя на световно равнище и колкото вдъхновява, толкова и обърква читателя. Миналата година „Пергаментът” бе сред финалистите в категорията за най-добър роман на читателите на списание „Локус” и за Световна награда за фентъзи.
Неслучайно книгата има успех точно при Световната награда за фентъзи, а не при популярните „Хюго”. Това е експериментална творба, която никога няма да придобие популярността на „Властелинът на пръстените” или дори тази на „Колелото на времето”, въпреки че по размах на въображението и мащабност на вселената се нарежда до тях...
Доколко това ревю трябва да попадне в секция „Фентъзи”, е спорен въпрос. Все пак въпреки че романът не е фентъзи, той се основава на древногръцка митология и не можахме да намерим по-подходяща секция за тази статия.
„Повелителят на сребърния лък” е първа книга от трилогията „Троя” и бих казала, че е начало, което сграбчва читателя за гърлото. Едва ли има образован човек, който да не е чел в пълен текст или поне отчасти Омировата „Илиада”. Епосът се изучава в училище, адаптиран е за деца, неведнъж е филмиран. Така че, бихте се запитали вие, какво ново може да ни поднесе един съвременен автор...
Едно от удоволствията, свързани с пътуването, е да посещаваш нови градове и да се срещаш с нови хора. (Чингиз Хан) В края на седемдесетте години на миналия век младият писател Робърт Асприн решава да промени представата на читателите за хумористично фентъзи. И се подхващат едни митове, каквито досега не сме и сънували. „Още един прекрасен мит” веднага привлича вниманието на читателя. Написана в далечната 1978 г., книгата звучи учудващо съвременно. Ако това определение изобщо може да се използва за фентъзи роман, изпъстрен с магьосници, дракони, деволи, первекти и бунаци...
Минус по минус прави плюс – правило в математиката. Доколко е приложимо в литературата обаче? Възможно ли е произведение, на практика изтъкано от клишета, да бъде едновременно с това адски оригинално?
Да си призная, харесвам първата трилогия “Драконово копие” на тандема Вайс-Хикмън и “Градът на Мрака” на Салваторе, първата книга за Дризд До’Урден, но и едната, и другата поредица за мен са пример на безмилостна комерсиализация на жанра.
Трябва да призная също, че когато захванах поредицата “Порталите на Смъртта”, бях силно повлиян от компютърния куест, направен по книгите. Мога да кажа само: “Е, усилието си струваше”. Минус по минус наистина прави плюс...
