|
|
         
|
Маргарет Вайс и Трейси Хикмън:
Минус по минус прави плюс – правило в математиката. Доколко е приложимо в литературата обаче? Възможно ли е произведение, на практика изтъкано от клишета, да бъде едновременно с това адски оригинално? Да си призная, харесвам първата трилогия “Драконово копие” на тандема Вайс-Хикмън и “Градът на Мрака” на Салваторе, първата книга за Дризд До’Урден, но и едната, и другата поредица за мен са пример на безмилостна комерсиализация на жанра. Трябва да призная също, че когато захванах поредицата “Порталите на Смъртта”, бях силно повлиян от компютърния куест, направен по книгите. Мога да кажа само: “Е, усилието си струваше”. Минус по минус наистина прави плюс. В поредица от седем книги се насладих на изграждане на великолепен сюжет от клишета, гарниран с традиционно силните разказвачески умения на тандема Вайс-Хикмън, забавен диалог и професионално дозиран екшън... в диамантения обков на великолепен, новаторски и идеално разработен свят. Поредицата включва седем романа, с относително скромен обем (намират се някъде по средата между “Черният отряд” на Глен Кук и тухлите на Мартиновата “Песен”):
И така, боговете и титаните се скарали. Тоест, не боговете и титаните, а сартани и патрини – двете раси, на които останалите – джуджета, елфи, хора и прочее – били само верни слуги. Боговете (сартаните) победили титаните (патрините) и ги затворили в Тартар. Всъщност, не в Тартар, а в Лабиринта, изкуствено създаден свят, който трябвало да промени патрините и да ги направи достойни за силата, с която са надарени, след което щели да бъдат освободени и заселени в специално създаден за тях свят, подобен на Райската градина. Нещата обаче се объркали, часовите изчезнали от постовете си, а Лабиринтът се превърнал в опасно, сеещо смърт място. И така, докато първият патрин успял да излезе от лабиринта. Той бил могъщ наставник и учител. След него излязъл неговият ученик. |Учителят изпратил ученика си на разузнаване, а през това време той самият се заел със задачата да изведе изстрадалия си народ от смъртоносния капан на Лабиринта и да го поведе към жадуваното отмъщение. Ученикът, Епло (всъщност “Епло” е от руския превод на поредицата, но реших да използвам него вместо “Хапло” – Haplo е името на героя в оригиналите), бил изпратен с магически летящ кораб през Вратите на смъртта на експедиция в четирите “парчета”, на които бил разбит светът по време на войната между боговете, да търси следи от вероломните сартани.
Епло се озовал най-напред в Света на въздуха, където единствената “стабилна” суша са огромни плаващи във въздуха коралови острови, които летят из всемира, носени от затворения в порестите им тела странен газ. А освен това Епло се озовал насред войната между елфи и хора. Следващото пътешествие на Епло го отвело в Света на огъня – огромна дайсънова сфера, в която слънцето грее постоянно, растителността е токова огромна и избуяла, че хора, елфи и джуджета живеят по короните на гигантски дървета и рядко се осмеляват да слязат на “земята”, където властват мрачни и зловещи обитатели. А освен това Епло се оказал насред нашествие на зловещи великани циклопи, които са били на път да завладеят целия свят. В третото пътуване на Епло младият патрин се озовава в Света на земята. Тук най-сетне Епло открива колонията от сартани. Освен това открива, че реките от лава, зловонните вулканични изпарения и отровните извори са унищожили по-слабите раси в Света на земята. Силата на сартаните също се е променила, сякаш някакъв зловещ източник я е покварил. Сартаните събуждат мъртвите и ги превръщат в слуги зомбита. На всичкото отгоре, в Света на земята цари и гражданска война между сартаните.
Епло се спасява с бягство от Света на земята, само за да попадне в още по-големи неприятности в Света на водата, на който са се заселили всички оцелели сартани... Които много добре си спомнят как са изглеждали патрините и самата война. В Света на въздуха Епло среща врага, в лицето на един-единствен сартан, Алфред , който се опитва да узнае какво се е случило с неговите сънародници. Пътешествията на Епло го сближават с Алфред и в крайна сметка от врагове двамата се превръщат в приятели. Накрая двамата разкриват какво се е случило през време на затворничеството на патрините в лабиринта и дългия сън на сартаните, но се налага да предотвратяват назряващата нова война между двете раси, защото, заети в междуособния си конфликт, сартани и патрини не забелязват заплахата от една друга сила – изконното Зло. Изобилието от клишета в никакъв случай не разваля удоволствието от четенето на поредицата. Тандемът Вайс-Хикмън се е постарал да вложи необходимото, за да вдъхне самостоятелност на сюжетите в различните светове, да проследи независимото им, изолирано един от друг развитие и да добави красиви повествования към оригиналните сетинги.
|
|||||||||||||||||||
Лекият, четивен стил на Вайс и Хикмън, качественият екшън и приятният хумор са само една добавка, която гарантира удоволствие. А присъствието на моя любимец, склеротичния бог на доброто, за мен лично беше абсолютен плюс. Препоръчвам поредицата горещо на всички, на които им се чете добре написано, развлекателно четиво, силно клиширано, но едновременно с това – в което клишетата са “опаковани” в много оригинална трактовка.
