След „Землемория” и „Лявата ръка на мрака” "Бард" правят коледен подарък на почитателите на една от най-титулуваните писателки в областта на фантастичното Урсула Ле Гуин с издаването в едно книжно тяло на двете й последни книги – „Дарби” (Gifts) и „Гласове” (Voices), написани съответно през 2004 и 2006 година. „Дарби” е носител на Literary Awardза 2005 г. в категорията „детска литература” и на второ място в категория Best Young Adult Book на Locus за същата година (където бе изпреварена само от A Hat Full of Sky на Тери Пратчет).
В суровите земи на Препланинието живеят десетки родове, притежаващи вродени дарби, позволяващи им да променят хората и света около себе си. Да развалят, пречистват, огъват, отнемат волята или разболяват. Всеки род грижливо пази ценната си дарба и се стреми да я развива чрез близкородствени бракове и уединен живот. Най-силните по дарба стават брантори – водачи на клана, на чиито плещи ляга отговорността за сигурността и оцеляването на семейството. Изключителна рядкост е брантор или син на брантор да се ожени за калук (жена от низините, лишена от дарба), но Канок Каспро прави точно това преди години и плодът на тази връзка е Оррек – младежът с „дивото око”. За да предпази земите и хората си от стихийна проява на могъщата дарба за разваляне, Канок позволява на сина си да носи години наред плътна превръзка на очите си, защото за да унищожиш нещо, са ти нужни поглед, дума и жест.
Първата част от трилогията „Хроники на западния бряг” (“The Annals of the Western Shore”) с тънкия психологизъм на авторката обрисува един свят колкото далечен, толкова и познат. Свят на отговорности и задължения, на морални норми, коренящи се в далечни дни, и на ежедневни компромиси в името на общото благо. Свят, в който двама млади решават да не използват дарбите си, защото съвестта така им повелява, въпреки изкушенията от силата, от която доброволно се лишават.
Втората част от трилогията „Гласове” (Voices – номинирана за Locus за 2007 г.) описва събития, развиващи се далеч от родните земи на Оррек и Грай, в могъщия преди време град Ансул, сега постепенно затъващ в нищетата на подчиненото съществуване. Построен преди стотици години от бегълци през пустинята, Ансул се превръща в столица на книжнината и науките. Развива демократична система на управление и процъфтява благодарение на добрите съседски взаимоотношения и търговия. Десетки божества покровителстват града и всяка стая в него, а голяма част от стотиците храмове приличат на къщички за птички за незапознатото око. Всичко това рухва, когато вождът на пустинния народ на алдите от Арудар решава да завземе Ансул и да „прочисти” земите му от черната зараза на книгите и писаното знание. Жреците на огнената религия на единствения бог Аттх захвърлят в морето хиляди книги, измъчват и давят техните приносители вече 17 години. Цяло едно поколение израства сред духовна нищета. Младата Мемер (връстница на поражението) е щастлива да бъде отгледана и обучавана от друмлорда на Ансул Салтър Галва и с трепет научава за пристигането на известния разказвач Оррек от Предпланинието, чиито поеми знае наизуст. Оррек, следван от жена си Грай и тяхната пустинна лъвица Шетар, изнася представления пред гражданите и самия ганд на града – любител на изкуствата. Вълнението, предизвикано от събуждането на заспалите спомени за минало величие, служи като катализатор за отдавна планирания бунт, в който Оррек, Грай, Мемер и Салтър трябва да проявят своите дарби, за да не затъне градът в кръвопролития.
Вълшебството в света на Ле Гуин струи от десетките малки историйки, които го изграждат, но леко натрапчивото морализаторстване и дългите периоди на „нищо не се случва” идват в повече. Добро е, но може да се очаква много повече от майсторката.
Третата книга от трилогията се нарича Powers и излезе от печат през септември 2007 г.
“Приказките са най-важното нещо на света. Без приказките не бихме могли да бъдем хора” („Stories are the most important thing in the world. Without stories, we wouldn't be human beings at all.”)
Филип Пулман е роден на 19.10.1946 година в Norwich, Великобритания. Баща му (а след това и вторият съпруг на майка му) са летци в кралските военновъздушни сили и служат в най-различни екзотични кътчета на света. От ранно детство въображението на малкия Филип се развихря около безбройните пътешествия на семейството. Началото на петдесетте прекарват в южна Африка (най-вече Зимбабве) и Австралия, където за пръв път открива пълния с чудеса свят на комиксите и се влюбва в него, особено в Superman и Batman...
Приятна изненада на Панаира на книгата бе новият сборник с разкази, публикуван от „Инфодар”. Това издателство все повече печели уважението ми заради това, че предлага на българския читател не само фантастични произведения, предназначени за различни възрастови групи, но и рискува, публикувайки неизвестни у нас писатели. Същевременно, книжните тела са с качествено полиграфско оформление и създават усещане за леко позабравен офсетов лукс.
Антологията, която ни предлага този път издателството, е „Омагьосано време” със съставител Волфганг Холбайн. Той е един от най-продаваните немски писатели в световен мащаб и под негово покровителство редица от по-младите му колеги са пробили на немския и англоезичен пазар...
Този месец на български излезе дългоочакваната втора книга от поредицата „Сарантийска мозайка”. Ненапразно наричат Гай Гавриел Кай „майстор” – този роман за пореден път ме убеди, че умението му да разказва съвсем не е преувеличено.
Началото на дилогията – „Пътуване към Сарантион”, беше преди всичко създаване на фона – въвеждане в имперския град през очите на Гай Крисп, запознаване с основните участници в голямата игра за власт. В „Бог на императори” интригите, зародили се в първия том от поредицата, се заплитат в няколко сюжетни връзки и в една мащабна картина на политика, омраза и любов...
Странно защо Пулман си е мислил, че ще му бъде трудно да намери читатели точно за тази история, та тя е безспорният му и най-награждаван световен бестселър. Малката Лира, сираче с благороден произход, е отглеждана в оксфордския колеж „Джордан”. Животът й е низ от пакости и малки детски войни, до момента, в който поредната пакост не го преобръща завинаги. В случая „любопитството убива котката” важи с пълна сила за нашата героиня. Търсенето на изчезнал приятел довежда Лира и нейният демон Пантелеймон в далечния Север, където господстват говорящите бронирани мечки, а в мразовитото небе летят вещици от различни кланове. Където учените провеждат експерименти, за които е страшно дори да се мисли. На Лира е писано не само да победи великото зло, но и да открие източника му...
Както самият автор е отбелязал, книгата представлява “урбанистичен фентъзи екшън с холивудски романтични елементи”. Това произведение съвсем естествено може да бъде наречено “Дон Кихот” на фентъзито, защото също както “Дон Кихот” е пародия на бълваните с купища рицарски романи, така и “Раиа” пародира купищата фентъзи, които ни заливат. Авторът дори стига дотам, че на някои места (повечето, ако трябва да бъдем съвсем точни) директно се гаври с клишетата във фентъзито. Изразяването на добрите герои със статистиката или предсказването на края на битката според очакванията на главната героиня е най-малкото, което можете да очаквате. Това е може би българското фентъзи, което най-много се доближава до Пратчет...
