|
|
         
|
“Приказките са най-важното нещо на света. Без приказките не бихме могли да бъдем хора” Филип Пулман е роден на 19.10.1946 година в Norwich, Великобритания. Баща му (а след това и вторият съпруг на майка му) са летци в кралските военновъздушни сили и служат в най-различни екзотични кътчета на света. От ранно детство въображението на малкия Филип се развихря около безбройните пътешествия на семейството. Началото на петдесетте прекарват в южна Африка (най-вече Зимбабве) и Австралия, където за пръв път открива пълния с чудеса свят на комиксите и се влюбва в него, особено в Superman и Batman. Изглежда именно плаването из морета и океани разширява кръгозора на бъдещия автор и оттам създава епическия размах в произведенията му. Вече поотраснал, Пулман се премества в северен Уелс, където изучава английска филология в Exeter College, Оксфорд. Поработва известно време като библиотекар и на 25 години става преподавател в няколко средни училища в любимия си Оксфорд, преди да го назначат в Westminster College, където преподава осем години „Викториански романи” и „Фолклорни приказки”. С вродения си разказвачески талант омайва учениците си и те обожават часовете, в които им чете и преразказва „Илиада”. Кумири са му Омир, Суифт и Дикенс. Но за създаването на, според мен, най-доброто му произведение, трилогията „Тъмните му материи”, се вдъхновява от „Изгубеният рай” (Paradise Lost) на Джон Милтън, както многократно споменава в свои интервюта. Всичките си книги Филип пише в трето лице, обича да работи в двора на дома си и всеки ден съчинява около 1100 думи (приблизително три страници); пише на ръка на специални тефтери. Измисля първото изречение за следващия ден вечерта на предишния, за да не започва денят с празен лист (суеверия всякакви). Ако имаше свой демон, Пулман би желал да е делфин (заради интелекта му) или сврака (заради нейната хитрост и съобразителност). Първият му публикуван роман е Count Karlstein (1982, преиздаден през 2002) и е насочен към възрастните читатели. Но авторът става световно известен с юношеската поредица за шестнадесетгодишната Сали Локхарт (Sally Lockhart), чието действие се развива в Лондон през 19 век: The Ruby in the Smoke (1985), The Shadow in the North (1988), The Tiger in the Well (1990) и The Tin Princess (1994). Четирилогията е в стил исторически трилър, старовремско викториански. Всеки от романите е съграден около широко експлоатирано клише – безценно бижу, обвързано с проклятие; побъркан с оръжие, способно да унищожи света; герой, затворен в клетка с покачваща се вода; обикновена лондонска слугиня, която става принцеса. В The Ruby in the Smoke Сали е шестнадесетгодишна, когато историята започва, сираче без приятели.
Знанията й по английска литература, френски, история, изкуства и музика са меко казано недостатъчни, да не кажем несъществуващи, но за сметка на това Сали притежава неподозирани таланти: основно обучение по бойни тактики, бизнес умения, язди като амазонка и стреля с пистолет, сякаш се е родила с него. Когато баща й се удавя при подозрителни обстоятелства в Южнокитайско море, Сали не след дълго усеща на собствен гръб сериозна опасност, чиито корени се проточват чак до гнилото сърце на смъртоносната тайна на рубина. Пулман започва книгата като пиеса за училищния театър, но толкова харесва образите и историята, че я превръща в роман, а после написва още три романа със същите герои. В The Shadow in the North Сали се изправя пред сили, способни да влияят върху живота и смъртта. Спиритическисеанс й подава първата следа, изчезнал маг, документ в патентното ведомство, шведски индустриалец с огромна и смъртоносна мощ и най-красивата млада дама в Англия са останалите части от пъзела. The Tiger in the Well – Сали вече не е дете и все повече се интересува от социалната структура на обществото, в което живее. Тя е модерна млада дама. А най-наболелият въпрос (историята се развива през 1881 г.) е масовото еврейско преселение, последвало гоненията в Русия. На фона на масата пристигащи измъчени хора с мечтата за по-добър живот, десетките банди, правещи пари на гърба им, и високомерните политици, отричащи съществуването им, Сали се опитва сама да отглежда малката си дъщеря, чийто баща трагично загива. И като че ли това не е достатъчно, а в един светъл ден се появява непознат, който твърди, че е неин съпруг и предявява претенции за всяко нейно притежание, дори детето. В дъното на интригата прозира сянката на Цадик, който забогатява от чуждото страдание. След десетки премеждия младата жена намира сили в себе си да се изправи лице в лице със стар и смъртоносен враг. В The Tin Princess отново се срещаме с малкото момиченце Аделаида, което изчезва в края на The Ruby in the Smoke, и то в съвършено необичайна среда. Градът, в който се развива историята, не съществува в действителност, но някак си много напомня за Прага (Пулман отива там в търсене на идеи и забележителности). Джим Тейлър, детектив и литератор, все още издирва сирачето Аделаида и какво е изумлението му, когато все пак я открива в лицето на младата привлекателна дама редом до принц Рудолф Рацкавийски. Рацкавия е малко кралство в центъра на Европа и според легендата ще съхрани независимостта си до момента, в който на ешенбургската скала се развее Червения орел – знамето на кралството. Но над страната са надвиснали мъгли, а Джим, Аделаида и преводачката й Беки са призвани да защитят непокорното кралство. През 1996 г. излиза Northern Lights(в Щатите издателите избират заглавието The Golden Compass, откъдето взема наименованието си и филмът по книгата), поставил началото на знаменитата трилогия „Тъмните му материи” . Следват The Subtle Knife (1997) и Тhe Amber Spyglass (2000). В същия свят се развива действието и в The Book of Dust и Lyra's Oxford.. В романа Spring-Heeled Jack (1989) героят много напомня Робин Худ. Пулман рядко пише истории за времето, в което живее. Въпреки това обича да чете за нашата епоха, особено книгите на Ан Файн, Ян Марк и Джаклин Уилсън, и искрено завижда на талатна им. Все пак, понякога историите, които напират изпод перото му, не могат да бъдат ситуирани другаде, освен тук и сега: The Broken Bridge(1990) и The Butterfly Tattoo (2001) са от този тип романи. The Broken Bridge описва пентадесетгодишната Джини Хауърд, която живее с овдовелия си баща в малко селце в северен Уелс. С майка хаитянка, Джини се различава от приятелите си. По време на лятната ваканция тя открива редица смайващи тайни за своето семейство, които я принуждават да преосмисли живота и приоритетите си. The Butterfly Tattoo е любовна история с трагичен привкус. Пулман издава и съвременни детективски романи за изгубените илюзии – The White Mercedes (1992); приказната история Clockwork (1998), чието действие се развива в Германия; източната приказка The Firework-Maker's Daughter(1999); фентъзито за животни I was a Rat...or the Scarlet Slippers (1999) и много други.
Авторът написва няколко пиеси, основани на класически произведения, и е съставител на антологията Detective Stories (1998). На 61 години, Пулман живее със семейството си в Оксфорд. Творецът искрено вярва в спортуването за здраве и разделното хранене… когато се отнася за другите хора. Най-сериозното упражнение, което извършва, е да развива капачката на бутилката с уиски. Ако харесваше вкуса на тютюна, сигурно щеше и да пуши. Обожава спорта и му се отдава, като гледа телевизия. Не обича сериалите, но гледа Neighbours с интерес, защото „има материал в него”. Сам се определя като „средно безопасен и полезен”. Когато не пише, обича да рисува, да майстори неща от дърво или да свири на пиано. А за читателите е важно, че изпълнява обещанието, дадено при получаването на Eleanor Farjeon Award, и продължава да твори, защото му харесва и не вижда причина да не го прави. Ако внезапно писането на истории стане незаконно, би престъпил закона, без да се замисли и за миг.
|
||||||||||||||||||
| Още в рубриката: | |
Филип Пулман: Тъмните му материи Странно защо Пулман си е мислил, че ще му бъде трудно да намери читатели точно за тази история, та тя е безспорният му и най-награждаван световен бестселър. Малката Лира, сираче с благороден произход, е отглеждана в оксфордския колеж „Джордан”. Животът й е низ от пакости и малки детски войни, до момента, в който поредната пакост не го преобръща завинаги. В случая „любопитството убива котката” важи с пълна сила за нашата героиня. Търсенето на изчезнал приятел довежда Лира и нейният демон Пантелеймон в далечния Север, където господстват говорящите бронирани мечки, а в мразовитото небе летят вещици от различни кланове. Където учените провеждат експерименти, за които е страшно дори да се мисли. На Лира е писано не само да победи великото зло, но и да открие източника му... |
Приятна изненада на Панаира на книгата бе новият сборник с разкази, публикуван от „Инфодар”. Това издателство все повече печели уважението ми заради това, че предлага на българския читател не само фантастични произведения, предназначени за различни възрастови групи, но и рискува, публикувайки неизвестни у нас писатели. Същевременно, книжните тела са с качествено полиграфско оформление и създават усещане за леко позабравен офсетов лукс. |
Гай Гавриел Кай: Бог на императори Този месец на български излезе дългоочакваната втора книга от поредицата „Сарантийска мозайка”. Ненапразно наричат Гай Гавриел Кай „майстор” – този роман за пореден път ме убеди, че умението му да разказва съвсем не е преувеличено. |
Урсула Ле Гуин: Дарби. Гласове След „Землемория” и „Лявата ръка на мрака” "Бард" правят коледен подарък на почитателите на една от най-титулуваните писателки в областта на фантастичното Урсула Ле Гуин с издаването в едно книжно тяло на двете й последни книги – „Дарби” (Gifts) и „Гласове” (Voices), написани съответно през 2004 и 2006 година. „Дарби” е носител на Literary Awardза 2005 г. в категорията „детска литература” и на второ място в категория Best Young Adult Book на Locus за същата година (където бе изпреварена само от A Hat Full of Sky на Тери Пратчет)... |
Както самият автор е отбелязал, книгата представлява “урбанистичен фентъзи екшън с холивудски романтични елементи”. Това произведение съвсем естествено може да бъде наречено “Дон Кихот” на фентъзито, защото също както “Дон Кихот” е пародия на бълваните с купища рицарски романи, така и “Раиа” пародира купищата фентъзи, които ни заливат. Авторът дори стига дотам, че на някои места (повечето, ако трябва да бъдем съвсем точни) директно се гаври с клишетата във фентъзито. Изразяването на добрите герои със статистиката или предсказването на края на битката според очакванията на главната героиня е най-малкото, което можете да очаквате. Това е може би българското фентъзи, което най-много се доближава до Пратчет... |
|
• За нас |
• Форумът
|
