Роман, изд. “Аргус”, София, 2007 г., 178 стр., тираж: неотбелязан.
Както самият автор е отбелязал, книгата представлява “урбанистичен фентъзи екшън с холивудски романтични елементи”. Това произведение съвсем естествено може да бъде наречено “Дон Кихот” на фентъзито, защото също както “Дон Кихот” е пародия на бълваните с купища рицарски романи, така и “Раиа” пародира купищата фентъзи, които ни заливат. Авторът дори стига дотам, че на някои места (повечето, ако трябва да бъдем съвсем точни) директно се гаври с клишетата във фентъзито. Изразяването на добрите герои със статистиката или предсказването на края на битката според очакванията на главната героиня е най-малкото, което можете да очаквате. Това е може би българското фентъзи, което най-много се доближава до Пратчет. Воденето на битки в свърх-урбанистичен свят, в който жени-скинарки нападат невинните пътници, нискоинтелигентните грулхи защитават лошите, а кметът на Лом (не, спокойно – не става въпрос за този Лом, за който си мислите) е сред най-могъщите хора на планетата, ни най-малко не трябва да ви учудва. Нито летящите на трето ниво птички геесеми (идващо от ГСМ – говорещо самонасочващо се мрънкало), нито имплодиращите магии (странно напомнящи на водородни бомби). Авторът непрекъснато прави паралели с нашия свят, само и само да направи сюжета по-абсурден, отколкото е бил до този момент. В стилово отношение романът може да се определи като урбанистично фентъзи или пародия на фентъзи, или „български вариант на Тери Пратчет с елементи от Робърт Шекли”. Книгата изобилства от невероятни сравнения, езикови каламбури и майтапи. От всичко прочетено остава впечатлението, че авторът си е гледал кефа и именно поради тази причина романът е станал брилянтен. Освободеността и атакуването на всевъзможните клишета го правят интересен и четящ се на един дъх.
Допълнителен плюс, а може би и най-големият плюс на творбата, е екологичната идея, залегнала в дъното на романа и движеща действията на единия главен герой – савина Ксенокс. А Раиа? Е, отворете книгата и още в началото ще разберете и за нея.
Задължително четиво за всички фенове на фентъзито и/или Пратчет.
“Приказките са най-важното нещо на света. Без приказките не бихме могли да бъдем хора” („Stories are the most important thing in the world. Without stories, we wouldn't be human beings at all.”)
Филип Пулман е роден на 19.10.1946 година в Norwich, Великобритания. Баща му (а след това и вторият съпруг на майка му) са летци в кралските военновъздушни сили и служат в най-различни екзотични кътчета на света. От ранно детство въображението на малкия Филип се развихря около безбройните пътешествия на семейството. Началото на петдесетте прекарват в южна Африка (най-вече Зимбабве) и Австралия, където за пръв път открива пълния с чудеса свят на комиксите и се влюбва в него, особено в Superman и Batman...
Приятна изненада на Панаира на книгата бе новият сборник с разкази, публикуван от „Инфодар”. Това издателство все повече печели уважението ми заради това, че предлага на българския читател не само фантастични произведения, предназначени за различни възрастови групи, но и рискува, публикувайки неизвестни у нас писатели. Същевременно, книжните тела са с качествено полиграфско оформление и създават усещане за леко позабравен офсетов лукс.
Антологията, която ни предлага този път издателството, е „Омагьосано време” със съставител Волфганг Холбайн. Той е един от най-продаваните немски писатели в световен мащаб и под негово покровителство редица от по-младите му колеги са пробили на немския и англоезичен пазар...
Странно защо Пулман си е мислил, че ще му бъде трудно да намери читатели точно за тази история, та тя е безспорният му и най-награждаван световен бестселър. Малката Лира, сираче с благороден произход, е отглеждана в оксфордския колеж „Джордан”. Животът й е низ от пакости и малки детски войни, до момента, в който поредната пакост не го преобръща завинаги. В случая „любопитството убива котката” важи с пълна сила за нашата героиня. Търсенето на изчезнал приятел довежда Лира и нейният демон Пантелеймон в далечния Север, където господстват говорящите бронирани мечки, а в мразовитото небе летят вещици от различни кланове. Където учените провеждат експерименти, за които е страшно дори да се мисли. На Лира е писано не само да победи великото зло, но и да открие източника му...
След „Землемория” и „Лявата ръка на мрака” "Бард" правят коледен подарък на почитателите на една от най-титулуваните писателки в областта на фантастичното Урсула Ле Гуин с издаването в едно книжно тяло на двете й последни книги – „Дарби” (Gifts) и „Гласове” (Voices), написани съответно през 2004 и 2006 година. „Дарби” е носител на Literary Awardза 2005 г. в категорията „детска литература” и на второ място в категория Best Young Adult Book на Locus за същата година (където бе изпреварена само от A Hat Full of Sky на Тери Пратчет)...
Този месец на български излезе дългоочакваната втора книга от поредицата „Сарантийска мозайка”. Ненапразно наричат Гай Гавриел Кай „майстор” – този роман за пореден път ме убеди, че умението му да разказва съвсем не е преувеличено.
Началото на дилогията – „Пътуване към Сарантион”, беше преди всичко създаване на фона – въвеждане в имперския град през очите на Гай Крисп, запознаване с основните участници в голямата игра за власт. В „Бог на императори” интригите, зародили се в първия том от поредицата, се заплитат в няколко сюжетни връзки и в една мащабна картина на политика, омраза и любов...
