През 2002 г. М. Джон Харисън, една от централните фигури в британската Нова вълна, се завърна към писането на научна фантастика след четвърт век пауза. Романът му Light (въпросното “завръщане”) бързо се превърна в гореща тема, обявен за шедьовър от критиците и за боклук от огромна част от феновете. Произведението далеч не е експериментално, крайно или неразбираемо, каквито обикновено са фантастиките, получаващи подобни оценки от двата лагера във фендъма. Light е класическа космическа опера на едно ниво, и психологически трилър на друго. Действието му се развива в далечното бъдеще и в наше време (1999 година). Три сюжетни линии се редуват, за да изплетат картината на света, който Харисън доразвива в последния си засега роман – Nova Swing*.
Light и Nova Swing не са тясно свързани. Двете могат да се четат отделно, нямат общи герои (поне сред главните), даже светът, от който са, макар и географски един и същ, е някак различен. The Kefahuchi Tract, непонятната структура с неизвестен произход от Light, е разрушена в Nova Swing. Части от нея са паднали върху планетата, около която обикаля, и са създали Мястото: зона с вечно променящи се география и атмосфера, напълно неразбираема, непостоянна и израждаща всичко, до което се докосне. Градът около Мястото се нарича Саудад и е като изваден от роман на Чандлър, но “украсен” от някой киберпънкар (някой *много* добър киберпънкар, не Уилям Гибсън). Баровете му са пълни с детективи (такъв е единият от главните герои, който е променил облика си и прилича на Айнщайн), проститутки (те всички са еднакви на външен вид и всяка една се казва Мона), престъпници и хора като Вик Серотонин.
Вик е нещо като гид. На него му плащат, за да вкарва и изкарва хора от Мястото. Той е остатък от процъфтяващ навремето бизнес на внасяне на артефакти от променящата се зона в “нормалния” свят. Става въпрос за най-често неразбираеми предмети, чието приложение е неизвестно никому. Това, разбира се, е един вид престъпна дейност. Затова из Саудад – и по следите на Вик и колегите му – патрулира специална полиция, която пази границите между двата свята.
Но в Мястото се случва нещо. В променената от Kefahuchi Tract част от града, където в ъглите на всяко помещение има черни и бели котки (винаги с гръб към наблюдаващия ги) и всяка улица и сграда менят облика и положението си, явно има някой. Някой, който иска да проникне в света на хората. От тоалетните на барове и нощни клубове се изливат потоци от млади хора: момчета и момичета, облечени по последна мода, шумни и предизвикателни, които се държат като типичните представители на нощния живот на града... в първите няколко минути от излизането си на “бял свят”. След това жестовете им започват постепенно да губят автентичността си, отмират и стават механични, думите им звучат кухо, все едно изречени от папагал. Малко по-късно умират. Заедно с тях, от зоната изпълзява и някаква болест, която променя заразените, превръща ги в повръщащи и кашлящи информация същества, загубили човешкия си облик.
И докато жителите на мястото или съзнанието, което го обитава, се опитват да проникнат в света на хората и може би да установят някакъв контакт, Вик Серотонин, преследван от мъж, който е копие на Алберт Айнщайн, отхвърлен и желан от дъщерята на един от първите ловци на артефакти, който в момента умира от непозната болест, но може би знае какво всъщност се случва там, влиза в Мястото, нает от мистериозна жена, която вероятно въобще не е човек. Двамата тръгват по непостоянните улици на зоната в търсене на истината за жената. Не я откриват, защото в романите на М. Джон Харисън има много малко място за отговори. За сметка на това отвсякъде нахлуват въпроси. И кулминационната глава на романа (предпоследната), в която Вик може би умира в прегръдките на мутиращия град, а тя се превръща в котка, е като поток от въпроси, подобен на потока от “хора” изливащ се от тоалетните на баровете на Саудад.
Nova Swing е тежка книга за болни, умиращи мъже, които нищо не разбират, но поне се опитват. Действията им са лишени от смисъл, но пълни с надежда. Книгата е и за няколко изморени жени, загубили себе си, които мечтаят да са лъскави като автомобили (перфектна репродукция на кадилак от 1952 г.) и красиви като акордеони. "И никой вече не е дори никой на този свят, защото всеки може да бъде някой..."
Може би ще има трета книга. А може би не. Малко от героите на Nova Swing вече имат енергията да търсят истината за света около себе си. Но те не са единствените жители на онова странно мрачно бъдеще, изпълнено с носталгия, желание и много, много светлина.
* Романът Nova Swing беше номиниран в категория най-добър роман на Наградите на Британската асоциация за научна фантастика 2007. Повече относно тазгодишните награди ще намерите ТУК. NovaSwing е номинирана и за наградата Артър Кларк.
Повече от четири десетилетия Урсула Ле Гуин очарова читателите със своето въображение, стилен изказ и духовна проницателност. Родена е през 1929 г. в Бъркли, САЩ, в семейството на Алфред и Теодора Крьобер. Баща й е антрополог и археолог, а майка й – писател (известна най-вече с етнографските си творби за индианците). Родителите й я запознават с митове и легенди от цял свят. Завършва Radcliff College през 1951 г., а през 1952 г. получава магистърска степен по романски езици от Columbia University. Заминава за Франция със стипендия на Фулбрайт и там среща съпруга си Чарлз Ле Гуин – историк ...
“Всяка реалност се нуждае от своята приказка и всяка приказка се нуждае от своята реалност”.
Фантастиката е литературен жанр, и като такава се развива и обогатява с течение на времето. Разбира се, всеки литературен жанр си има своите безсмъртни произведения, вечни и непреходни, но като цяло жанрът се развива и върви напред. Какво се случва обаче с произведения, чийто момент на четене се отдалечава все повече и повече от момента на тяхното написване? И защо? На тези два въпроса ще се опитам да дам отговор...
Продължение от бр. 7
Всъщност когато Адамс поставя началото на Пътеводителя идеята му изобщо не е имала вида, в който е достигнала до нас. По онова време, както той сам казва, светът му е бил ужасно крив и виновен, и затова първоначалната му идея е била за радиосериал, озаглавен „Смъртите на Земята” като имал цели шест готови сценария. Сетне в хода на работа се е появила и нуждата от извънземен, който да обяснява защо нещата стават точно така и сега, а не примерно инак и другият четвъртък. И ето че се появява Форд Префект, който цъфва на милата ни планета, избирайки това абсурдно име благодарение на оскъдната си и абсолютно неточна информация. ...
