|
|
        
|
„... Криспин... защото е избухлив и иска да бъде оставен на мира, за да си върши работата!”
Гай Гавриел Кай, автор на десет фентъзи романа, говори за своите успехи, стремежи и най-вече - за книгите си. Той е съвременен автор, един от писателите, които понастоящем определят жанра ‘фентъзи’, и като такъв е уверен и се опитва да си върши работата. И трябва да признаем, че я върши доста добре.
Starlighter: Сигурно получавате много похвали от хора, запознати с вашите романи. Феновете ли са тези, които ви поддържат и мотивират да продължавате с работата си? Кое е най-забавното писмо, което сте получавал от почитател? Гай Гавриел Кай: Щастлив съм, че получавам великодушни писма, но също и обширни (предизвикателни!) въпроси и понякога – оплаквания. Обратната връзка с читателите е много важна, но истината е, че пиша книгите, които аз бих желал да прочета, ако някой друг ги беше написал! Романите са прекалено трудни за писане и ми отнема много време да ги започна (и завърша), освен ако не ме тласка някакъв силен личен импулс. Понеже подхождам различно към всяка книга, до известна степен карам и читателите да се променят заедно с мен. SL: Историята свидетелства, че понякога и най-клишираните и експлоатирани теми в литературата се превръщат в златна мина за някой автор. Вашите романи са сложни и умело написани, и все пак са широко известни на публиката. Чувствате ли се щастлив от затвърждаването на подобна кариера във фентъзи литературата? Г. Г. К.: Мисля, че всеки писател, постигнал успех, трябва да се чувства признателен и доволен. Истинско щастие за мен е, че книгите ми – такива, каквито ги създавам – се харесват от читатели по целия свят, така че мога да продължа с това и да имам време, за да ги напиша. Предполагам, че използвам успеха именно, за да си купувам време. Не би ми харесало, ако трябваше да прибързвам с някоя книга. SL: Вашите книги са определяни като историческа фантастика, епично фентъзи и алтернативна история. Въпреки това, какво описание на труда си бихте дал Вие на един начинаещ читател на фентъзи литература? Г. Г. К.: Признавам, че всъщност мразя ‘етикети’ в художествената проза. Прекарваме толкова много време да решим в каква категория може да бъде вмъкната дадена книга – смятам, че в по-голямата си част това е изхабена енергия. По-важният въпрос за мен е, „Дали е добра?” Ако ми опрат пистолет в челото и трябва да избера ‘етикет’, за повечето от последните си книги използвам „историческо фентъзи”. SL: Читателите виждат множество разнообразни персонажи във вашите романи. На истински хора ли са основани, или ги създавате заради дадена ситуация в книгата? И кой от персонажите прилича на вас най-малко и, съответно – най-много? Г. Г. К.: Не съм от онези писатели, които ‘използват’ хората в живота си, за да създават персонажи. Никой герой не е ‘базиран’ на някой определен човек, но, когато пиша, някой жест, фраза, дори начин на седене може спокойно да са взети от някого, дори от някого, когото случайно съм видял в някое кафене. Също така ме притеснява прекаленото идентифициране на автора с творбата от страна на хората. Предполагам, че ако трябва да отговоря кой герой е близко до мен, това би бил Криспин от Сарантийска мозайка, но преди всичко защото е избухлив и иска да бъде оставен на мира, за да си върши работата! SL: Има ли голяма разлика между завършения Ви ръкопис и редактираната книга? И смятате ли, че редакторите могат да бъдат от съществена полза за развиването на нечий писателски потенциал? Г. Г. К.: Това варира от автор до автор, и то в съществена степен. В моя случай, аз съм малко вманиачен, и не предавам книгите на редакторите си, преди да съм сигурен, че са 90-95% от това, което искам да бъдат. Поради това съвсем малко ме редактират. Но имам приятели и колеги, които много разчитат на своите редактори да им помогнат с трудности или да им посочат слабости. Добрият редактор може да бъде важен фактор в една добра книга. SL: Коя от книгите ви беше най-трудна за завършване? Как си го обяснявате? Г. Г. К.: Всички са трудни! Не мисля, че мога да посоча една-единствена. Вероятно Фионавар, защото тогава едва започвах. SL: Задълбочаването в историята преди процеса на написване сигурно е увлекателно. Коя е най-завладяващата и приятна история или легенда, с която сте се сблъсквал по време на вашите изследвания? Г. Г. К.: Толкова много са, и да, прав сте, че е увлекателно. Етапът на проучване винаги е най-приятната част от писането – просто научавам нови неща, без още да нося отговорността (поне докато не започна да пиша) да правя нещо с резултата! Не знам кой исторически факт или митична идея са най-интересни, но мога да кажа, че Изабел започна да оживява за мен като книга, когато научих легендата за основаването на град Марсилия във Франция. Тази история отвори пред мен възможността да преплета минало и настояще в романа.
SL: Как се вдъхновявате да напишете книга – в частност, историческо фентъзи? Идеята изневиделица ли Ви осенява, или задълбоченото проучване е по-добър избор? И кое от двете предшества другото? Г. Г. К.: Почти винаги започвам с период и място, научавайки колкото мога повече, и от това възникват теми и мотиви, след тях герои, и от всичко това се очертава сюжет. Никога не чакам за ‘вдъхновение’, тъй като го смятам за надценено, и твърде често е извинение да не пишеш: „Не съм вдъхновен днес!” SL: Смятате ли, че проучването и изграждането на структурата на даден роман е по-лесно от самия процес на писане? Моля, опишете нормалния ден на Гай Гавриел Кай. Г. Г. К.: Както казах, проучването е най-завладяващата и най-приятна част. Процесът на писане е предизвикателен и напрягащ. Фактът, че знам, че съм се справил добре преди, никога (и с никоя книга)не ме прави сигурен, че отново ще се справя добре! Дните ми на писател са дълги и съм постоянно (колкото е възможно повече) на бюрото си. Ако напиша достатъчен брой думи до обяд, ще се ‘освободя’, за да се насладя на следобеда. SL: Имате издадени десет романа и една стихосбирка. Какво бихте казал за разкази? Г. Г. К.: По някакво причина ‘кратките’ ми трудове са предимно белетристика... есета, социални коментари за канадски вестници и списания, речи. Когато имам ‘идея’ за художествена литература, тя като че ли се развива в дълга форма. SL: Имате уникален и отличаващ се стил на писане – много поетичен, и все пак въвличащ читателя със сложния си и описателен сюжет. Героите се разгръщат и търпят развитие в хода на историята. Има ли писатели, които са ви повлияли? Г. Г. К.: Има много автори, на които се възхищавам, но сега (след десет романа) подозирам, че имам свой собствен стил на писане – въпреки че се променя с всяка книга, за да се нагоди към обстановката. Например, езикът в Last Light of the Sun е много по-различен от този в A Song for Arbonne. Встрани от темата: в това отношение писателят винаги е оставен на милостта на преводача, при издания на езици, различни от оригинала. SL: Беше ли фентъзито притегателно за Вас преди редактирането на Силмарилион заедно с Кристофър Толкин? Някога мислел ли сте да пишете в друг жанр? И беше ли Лятното дърво първата книга, която сте завършил? Г. Г. К.: Наслаждавах се на фентъзи, да, въпреки че историческата литература вероятно беше от по-голям интерес за мен, и винаги съм четял много съвременна проза (и поезия). Първата ми книга, която никога не е публикувана, беше написана през една зима на остров Крит, и беше съвременен роман за североамериканци, кръстосващи Европа с раници на гръб. Лятното дърво беше следващата. SL: Споменахте североамериканци. Въпреки че нямате публикувана книга за коренните жители на Америка, смятате ли, че е възможно да напишете подобен роман – например за историята на ацтеките? Г. Г. К.: Забавно е, че един от синовете ми също иска да напиша „ацтекски роман”. Това със сигурност е очарователно време и място, а и съм прекарал известно време, обикаляйки заедно със свой приятел-писател в ролята на екскурзовод из техните руините (когато бях в Мексико за приемането на награда), но не съм привлечен от културата им, а чувствам, че това е задължително условие, ако ще прекарам три години в създаване на съответната обстановка, както напоследък правя. След като споделих горното, наистина не знам какво може да изникне по-нататък като идеи за романи. SL: Явно сте включил много митология и легенди в Гоблена на Фионавар, докато в по-късните Ви романи ударението пада върху алтернативната история. Как си обяснявате такава драстична промяна? Г. Г. К.: Не е толкова драстична промяна, колкото смяна на интереса. До известна степен написах Фионавър като свое ‘изявление’ в епическото фентъзи, и не ми се искаше да се повтарям. Съзнавам, че да се повтаряш е добра маркетингова стратегия, но е лоша творческа такава, що се отнася до израстването като писател. Гледам на магията и митовете като на ‘инструменти’ за писателя, които се използват, ако прилягат на историята, а не се вмъкват просто за удовлетворение на читатели, които търсят ‘още от същото’... SL: Сарантийската мозайка беше широко одобрена от критиците. Освен това, за Лъвовете на Ал-Расан и The Last Light of the Sun се смята, че са поставени в същия свят. Бихте ли написал още една част за нетърпеливо очакващите фенове на историческо фентъзи? Г. Г. К.: Никога не знам каква ще бъде следващата ми книга, когато завърша текущата, така че несъмнено е възможно един ден да напиша нещо, което се ‘свърже’ с тези, но за мен това някак не е важно. Книгите, които споменавате, са свързани главно защото религията, която създадох, върши добра работа и в трите, не заради някакъв грандиозен „план” да обединя цялото си творчество. Историите и настроенията са напълно различни в трите.
SL: В последния Ви публикуван роман, Изабел, главна част от сюжета е посветена на келтската митология и римската история. A Song of Arbonne също е локализирана в Прованс. Да не би Екс-ан-Прованс да ви е омагьосал? Шегите настрана, разкажете ни нещо повече за извършените от Вас проучвания – на литературни източници ли разчитахте, или получихте помощ в лицето на историци, археолози, и т.н. Г. Г. К.: Наистина е справедливо да се каже, че Прованс ме е омагьосал, да! Живял съм там четири пъти, пишейки книги, имаме приятели, познаваме околността доста добре. Когато отидохме там последния път, не бях замислил Изабел като книгата, която ще пиша; импулсът да напиша книга, чието действие се развива там в настоящето, се появи след пристигането ни. SL: В Изабел срещаме двама герои от Фионавар. Каква е причината за присъствието им там? Защо решихте да установите подобна връзка между света на Фионавар и нашия свят, отвъд тази, която виждаме в трите романа на Фионавар? Г. Г. К.: Това е сложно, и почти се нуждае от есе! Исках, освен други неща, да избегна „произволната” идея, че Нед и семейството му случайно имат връзка с тази древна, митична любовна история. Използването на неговата леля, с нейната по-ранна връзка с легендарни елементи, помогна за разрешаването на проблема (не искам да казвам прекалено много, за да не разваля изненадата на читателите!). Също, исках да прокарам паралел – за читателите, които не са чели Фионавар – с мистерията, която обгръща Изабел и двамата мъже. ‘Тайната’ на Ким и Дейв, за тези читатели, е идеалният паралел... история, която почти може да бъде разбрана, но не съвсем. Вярвам, че това е важно при подобни истории: да обясниш всичко, да оставиш героите или читателя да „разберат” всичко е грешно, намалява внушението. SL: При условие, че Изабел напомня на детективски роман, как виждате връзката между фентъзи и криминални истории? Г. Г. К.: Това е интересен въпрос, но не такъв, на когото съм отделял време за размисъл. Както споменах по-горе, не прекарвам много време в размишления върху ‘правилата’ или формулите на даден жанр, по-вероятно е да се възпротивя на идеята за подобни неща ... и понякога да ядосам читателя, който иска формулата да бъде спазена! Като се замисля (много бързо!), и традиционните кримки, и традиционното епическо фентъзи предлагат известна степен на ‘сигурност’ в завършека си, което служи за вдъхване на увереност у читателите в един несигурен свят. Разбира се, има много (много!) изключения от това, и моето творчество би било едно от тях! SL: В предишно интервю бегло засягате темата за филми, базирани на ваши книги. Има ли развитие на проектите? Г. Г. К.: Понастоящем има три проекта в различни етапи на разработка и обсъждане. Най-напредналият е в Холивуд, с режисьор Ед Зуик („Последният самурай”, „Слава”) и продуцент Кати Шулман (която спечели Оскар за „Сблъсъци”) като ръководители на проекта за продуциране на The Lions of Al-Rassan. Всички новини за филмовите проекти ще бъдат обявени в brightweavings.com, когато има нещо, което ми е позволено да споделя. SL: Бихте ли желал да споделите нещо с българските читатели? Г. Г. К.: Искрено се радвам, че творчеството ми се публикува в България. Романите са преведени на 22-25 езика досега, и се чувствам трогнат и възнаграден от интереса на читателите по света. Пътувал съм в много държави заради издателите си, и всеки път научавам много, и съм бил дълбоко повлияван от читателите си в тези държави. Ако някога се появи шанс да посетя България, можете да бъдете сигурни, че ще положа големи усилия, за да се осъществи.
Много благодарности на Гай Гавриел Кай за съгласието му да направи това интервю, както и на госпожа Мегнаги, която осигури контакт с автора.
- Интервюто взе Васил Тосков - “grellian”
Още материали свързани с автора:
|
