|
|
        
|
Едва ли на някой му се струва странно схващането, че под фентъзи се разбира клише от дракони, магьосници и рицари, които ходят насам-натам, трепят всичко наред, за да намерят велик свещен предмет, или за да спасят безмозъчна красавица. Да си го кажем направо – фентъзи-то са приказки за хора, на които "Червената шапчица" вече им се струва детска книжка. А дали? Има автори, които, вместо просто да експлоатират жаждата за приключения на порасналите деца, не се съгласяват с подобна квалификация и са се заели да променят общоприетото мнение по въпроса. И Гай Кай е един от тях. Гай Гавриел Кай е роден в Уейбърн, Саскачуан (Канада), на 7 ноември 1954 г. в семейството на хирурга Самуел Кай и съпругата му Сибил. Гай има двама братя, Джефри и Рекс, единият от които е адвокат, а другият – психиатър. Самият Кай учи право като втора бакалавърска степен в Университета на Торонто, след като завършва философия в Манитоба. Въпреки това той е професионален писател. Любовта на Кай към литературата се е зародила в ранна детска възраст, когато родителите му четели приказки. По-късно сам той проявява интерес и чете гръцка митология и автори като Толкин, Едисън и Фриц Лейбър. Младият Гай не се ограничава само с фентъзи – той е страстен читател на омнибуси (сборник разкази от един или няколко автора по дадена тема), а сред любимите му автори и произведения са Маркес, Ъпдайк и историческите романи на Джордж Гарет.
Като тийнейджър Кай се изправя пред трудния избор на бъдеща професия – пред него има поне три реални възможности: да играе като десен защитник в хокей-отбора Toronto Maple Leafs, да стане адвокат или да гради писателска кариера. Решаващо влияние върху избора на Кай изиграва поканата, отправена му от Кристофър Толкин (синът на Джон Роналд Руел Толкин), когато още е студент в Университета в Манитоба. Толкин младши се обръща към Кай с молба за помощ при редактирането на фрагментираните и недовършени ръкописи на баща си под работното заглавие "Силмарилион". Кай приема, разбира се – както сам той казва "Кой нормален човек НЯМА да е заинтересован от подобно предложение" – и работи по проекта през периода 1974–1975 г. Работата по "Силмарилион" засилва интереса на Кай към професионалната литературна кариера, но младежът си дава сметка, че на тази професия не може да се разчита, особено ако си млад и неопитен. Затова след завръщането си в Канада и дипломирането си, Кай защитава и бакалавърска степен по право. След второто си дипломиране Кай отново напуска страната и започва първия си, все още непубликуван роман. Внезапното му завръщане през 1982 година е вследствие на обаждането на негов близък приятел, адвокат от криминалния съд, Едуард Грийнспан, който заедно със сценариста и продуцента Джордж Джонас създава поредица радиопредавания за Canadian Broadcasting Corporation под заглавие "The Scales of Justice", драматизация на действителни криминални случаи. Кай става главен сценарист и съпродуцент на програмата и работи за радио-сериала до 1989 година. Поредицата се радва на голям успех и през 1985 г. печели награда за най-добро медийно отразяване на криминални дела, връчена от Върховният съд на Канада. Кай продължава от време на време да пише за телевизията или киното между романите си.
1984 година е забележителна за Кай в две отношения: на 15 юли той сключва брак с Лаура Бет Кохън, маркетингов консултант, и публикацията на първият му роман – "The Summer Tree" ("Лятното дърво", ИК "Ера", 2002 г.), първи том на трилогията "Фионавар". Кай написва останалите части през следващите две години. С тази поредица Кай започва литературната си кариера като фентъзи-автор. Трилогията е типично Толкинистко фентъзи – самият Кай признава, че с нея отдава почитта си към писателя, вдъхновил го за литературна кариера. За книгата Кай споделя още "Опитах се да работя в традициите на Толкин, като едновременно с това дам възможност за развитие на героите – нещо, което липсва в пост-толкинистките фентъзи-романи". Цикълът за Фионавар е типичен Токлиниски епос, силно наподобяващ по идея и структура "Спомен, Печал и Трън" на Тад Уилямс. Като за пилотен роман "Лятното дърво" не впечатлява. На моменти дори дразни – мотивацията на героите в началото на книгата не е ясно обоснована и на места изглежда дори нелогична, светоусещането на самата книга е на много ниско ниво, атмосферата куца, изобщо книгата наистина е на нивото на "Спомен, Печал и Трън" (откровено признавам, не съм сред почитателите и на двете книги), което само по себе си е странно за толкова силен автор като Кай , макар че според мен си има своето обяснение. Независимо от лошото начало, героите търпят развитие в трилогията, променят се и израстват, атмосферата малко по малко добива известна плътност, но трилогията не е на нивото на този Кай , когото харесвам.
Първият самостоятелен роман на Кай – "Тигана" – излиза през 1990 година. Това е една наистина забележителна книга, в която писателският талант на Кай се разкрива в целия си блясък. Наложи ми се да я започвам 4 (четири) пъти, преди да осъзная, че пред себе си имам шедьовър. По принцип стилът на Кай е лишен от присъщата на американските автори четивност и елементарност на изказа. Той умело си играе с думи и речеви конструкции и създава неповторима атмосфера. Първоначално стилът изглежда тегав и затормозяващ за разглезения от американското фентъзи читател. Начинът на изразяване на Кай обаче е изключително поетичен, и след като привикне с него, читателят направо ще се влюби в метафорите, светлосенките, прикрити в думите и визуалните описания. Способността на Кай буквално да рисува образи в съзнанието на читателите е рядка дарба, а да се чете Кай в оригинал е наистина великолепно преживяване. Досегашният ми опит със Стивън Ериксън и Дейв Дънкан в оригинал ме навеждат на мисълта, че нетрадиционният, поетичен стил, особените речеви конструкции, великолепната атмосфера и детайлните светове са може би национална особеност, типична за голяма част от канадските писатели. В крайна сметка, какво може да прави човек в дългите студени зими, освен да даде воля на въображението си, а влиянието на френския език, колкото и незначително да е то при един англоезичен канадски писател, придава особен аромат на творбите му. Според мен друга особена сила на Кай е способността му да твори фентъзи, което на практика не е фентъзи, защото е толкова реалистично, и толкова силно повлияно от историята, че ако пренебрегнем няколко географски и астрономически различия, и присъствието на магия (понякога), то прилича на исторически роман.
Такъв е случаят с "Тигана". Действието на романа се развива на Полуострова на Ръката, който по своята култура и история много силно напомня на ренесансова Италия. На Полуострова на ръката са разположени девет държави, към които две съперничещи си могъщи кралства с имперски амбиции – Играт и Барбадиор – проявяват апетити. Деветте провинции на Полуострова на Ръката са беззащитни пред силните жреци и магьосници от презморския север и бързо се превръщат в лесна плячка за двама силни и амбициозни мъже. И така, един прекрасен ден двамата владетели изпращат войските си – единият потегля лично, а другият изпраща свой провинциален наместник, но могъщ магьосник – и след краткотрайна борба си поделят полуострова. Последната провинция, Тигана, се съпротивлява най-отчаяно и в една свирепа битка, принцът й убива първородния син и наследник на краля на Играт. Покрусен от мъка, кралят-магьосник сътворява страховито проклятие. И двайсет години по-късно, когато започва романа, никой освен тиганиец, роден преди нашествието, не е способен да чуе или произнесе името на някогашното кралство. То е просто празен, незапомнящ се звук, име, което не се задържа на хартия, дърво или дялан камък, няма го в учебниците – отдавна изгорени от завоевателите, каменните надписи, стъклописи и дърворезби, всичко, дори спомените за него са заличени. За да може Тигана да изчезне напълно, да престане да съществува, да не е съществувала никога, трябва само последният от роденото свободно поколение жител на Тигана да умре. А императорът-магьосник е решен да чака – и силата, и дарбите му са достатъчни за да доживее до заличаването на цяла нация. Няма друго отмъщение, способно да удовлетвори жаждата за мъст за загубения син.
Но никое завоевание не може да заличи спомена на един народ. Никой наместник, управник или губернатор на завладените земи, колкото и либерален да е той, не може да замени спомена за свободата и гордо вдигнатата глава под свое знаме. И така, двадесет години по-късно, наследникът на тиганийския престол се заема със задачата да разбуни и обедини всички недоволни в деветте провинции на Полуострова на ръката, за да прогони завоевателите, и да върне изгубеното име на своя народ. С помощта на шепата останали тиганийци, един богат земевладелец и винар, изгубил всичко в съпротивата си срещу окупаторите, и един магьосник, некоронованият принц на Тигана се заема със задачата да изплете мрежа от интриги. Целта му е да настрои двамата завоеватели един срещу друг и да ги доведе до война, докато се омаломощят взаимно, като междувременно осигури помощ отвън за своята съпротива и бъдещия бунт. В същото време една жена, наложница на Императора, се разкъсва между любовта към мъжа, на когото е била продадена навремето и който сега я боготвори, и верността към своята родина. Защото жертвата, която предстои да направи, независимо какъв е нейният избор, ще бъде огромна.
Кай е прекарал известно време в Средиземноморието и може би това е причината, поради която от страниците на книгата, на които са описани китни маслинови горички, обширни лозя, заобикалящи самотни имения, струи такъв живот. Независимо от това, книгата засяга много по-дълбоки теми, характерни за наши дни – борбата за свобода и национална идентичност. Романът носи едно особено горчиво-сладко чувство на романтизъм и емоционалност, на тъга и меланхолия по отминалото време и страх пред жертвите, които трябва да бъдат направени в името на борбата за самоопределяне на един народ. Ако не сте чели "Тигана" – книгата е невероятна, и световната фентъзи общественост й отдава заслуженото, като през 1991 година й връчва наградите "Аврора" и "Световна награда за фентъзи" в категориите за най-добър роман. Искрено се надявам, че скоро ще я видим и на български език. С написването на "Тигана" Кай сякаш открива себе си, а с това идва и създаването на нов жанр във фентъзи литературата – историческото фентъзи. Романът демонстрира сериозния труд, който е хвърлил Кай при създаването на света на Тигана. Не е случайно, че атмосферата силно напомня предренесансова Италия от XIV–XV век. При създаването на света на Тигана, писателят черпи информация от редица исторически източници, като например "Цивилизацията на Ренесанса" на Бъркхард, "Войната и обществото в ренесансова Европа 1450–1620" и "Ренесансова Европа 1480–1520" на Дж. Р. Хейл, и редица от трудовете на Джейн Бъкър за ренесансова Флоренция. Кай използва действителна, реална информация за всички сфери на живота – геополитическа, икономическа, социална, дори битова - при разработването на всичките си книги, и може би за това успява да създаде толкова плътна и реалистична атмосфера в произведенията си. Открил успешната формула за написване на роман, авторът използва същия подход и при създаването на останалите си романи – в "Песен за Аброн" е залегнала средновековна Франция, в дилогията "Сарантийска мозайка" – Византия от 6-ти век, в "Последната слънчева светлина" – историята на викинги, англосаксонци и келти от тъмните години.
Може би най-голяма известност сред българските любители на фентъзи Гай Кай има с "Лъвовете на Ал-Расан" (ИК "Бард", ИСФ No. 93). В основата на книгата са залегнали културният, социалният и политическият живот на някогашна Иберия, непосредствено преди началото на кръстоносните походи. В книгата е описано крехкото равновесие на три културно-религиозни общности, което е на път да бъде разрушено безвъзвратно. Киндатите, населявали някога тези земи и изповядващи религиозния култ към двете луни в този свят, отдавна са или поробени, или са се пръснали по света и сега обитават малки, затворени гета в градовете на новите господари на тези земи. Ашаритите, следващи пътя на Звездите, са излезли някога от пустинята на огромни племена и орди, и са залели тази плодородна и тучна земя, правейки я свое кралство, а техните халифи са построили на нея дворците и пищните си градини. Меката земя и плодните градини са укротили свирепия им нрав, и те са се отпуснали в блажена леност и поквара в своя малък рай, а кралството им отдавна е отминало своя апогей и върви към залеза. Този мирен оазис на изобилието е заплашен от две страни – в пустините на изток все още живеят свирепи религиозни фанатици, а на север трите кралства на Слънцепоклонниците се обединяват под знамената на религиозна война. На трона на Ал-Расан седи цар Алмалик, който с твърда ръка присъединява към владенията си нови и нови градове с помощта на своя приятел Амар ибн Хайран – поет, дипломат, войник и убиец – докато един летен ден, белязан с кръв и жестокост, променя завинаги отношенията им. В този фатален ден животът на петима души се променя безвъзвратно, а светът им вече никога няма да бъде същият. Киндатска лекарка спасява ашаритски благородник от султанската чистка; вторият по сила човек в кралството се чувства предаден от господаря си, защото чистката е извършена без негово знание и съгласие; извън стените на града, водачът на един отряд северняци се опълчва срещу безчинствата и зверствата на приближен на краля си, а една майка – султанска наложница – започва да се бои за живота на синовете си, които са трети и четвърти в наследяването на престола, и по тази причина – неудобни и за двамата им по-големи братя.
Каква ще бъде съдбата на Ал-Расан, когато самият той е разкъсван от междуособици и съперничества? Два принца си оспорват правото на престола – единият има подкрепата на изкусния поет и убиец на предишния халиф, на част от благородническия елит, и дори на баща си. Вторият няма друг избор, освен да потърси помощта на фанатиците от пустинните земи. Но не е ли това знак за слабост към враждебните съседи и сигнал за атака? Един фатален ден, който сякаш предрешава съдбата на Ал-Расан и се превръща в повратна точка в историята на кралството, заплашвайки неговото съществуване. Една история, показана през призмата на петима души, изпълнени с решимост да оцелеят в настъпващата буря и да спасят онова, в което вярват, от настъпващите промени. Романът сякаш разказва историята на евреи, християни и мюсюлмани в Светите земи преди началото на кръстоносните походи, а съчетанието с поетичния стил на Кай и блестящите му умения на разказвач превръщат книгата в едно блестящо, ярко и запомнящо се четиво. Да се използва историята, а не митологията, като основа за написването на фентъзи-роман е много интересен подход, а съчетан с неповторимо поетичния стил на Кай , допринася за особеното звучене на творбите му. Това вече не е просто романизирана история, това е нещо повече. От книгите лъха особена меланхолия и тъга, образите излъчват романтизъм, трагизъм, многопластовост и дълбочина. Митологията и магията остават на заден план – присъстват като загадъчни и непознаваеми елементи, като вместо това се обръща внимание на душевността на героите. Събитията вече не са обикновено приключение, поредица от екшън, кървища и магии в процеса на куеста – те са плод на геополитически и икономически машинации на държави и държавници, а героите, вместо творци на историята, са нейни жертви. Подобен подход предполага и реализъм в героите, по-добре обоснована мотивация на постъпките им и по-сериозно развитие. Малко изненадващо, но да се използва реална история не само не ограничава идеите на писателя, а дори напротив – обогатява ги, дава му по-голяма свобода на действие, като едновременно му помага при изграждането на атмосферата и реализма на романа.
|
|||||||||||||||||||||||||||||
С голяма радост разбрах, че през януари 2007 година предстои излизането на първи том на дилогията "Сарантийска мозайка". Искрено се надявам, че и други произведения на автора ще видят бял свят на родния книжен пазар, защото всяка среща с историческото фентъзи на Кай е невероятно преживяване. 
