h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl
ФАНТАСТИКА

Редакция

В рубрика “Фантастика” можете да намерите статии за популярни книги или автори; ревюта на предстоящи или вече излезли на книжния ни пазар произведения; материали, свързани с историята и развитието на фантастиката като цяло или на отделните поджанрове; представяне на различни класации, награди или специализирани издания за фантастика и много други. Тук е мястото да отбележим, че причисляването на едно произведение към даден жанр или поджанр е преди всичко плод на авторското виждане по въпроса и не цели започването на грандиозни конфликти тип “не е фантастика - фентъзи е”.

В рубрика "Фантастика" в настоящия брой можете да прочетете:

Дмитрий Глуховски: Метро 2033

През май издателство „Сиела” публикуваха първата руска книга в новата си фантастична поредица – „Метро 2033” от Дмитрий Глуховски. Изборът на автора е доста рискован предвид факта, че името Глуховски е непознато в България, а и самия роман е дебютен в жанра. „Метро 2033” се появява за пръв път в блога на Глуховски през юни 2005-та година, и за година и половина се превръща в най-обсъжданата книга в руската мрежа. Успехът на едноименната компютърна игра на украинското студио „4А Games” гарантира още по-голяма успех и на романа...

Джон Скалзи: Призрачни бригади

Понякога ми се случва да подходя към книга с по-големи очаквания, отколкото би трябвало, и това ми разваля впечатлението от една иначе добра книга.
Това се случи и с втора книга от поредицата на Джон Скалзи, започната с “Войната на старците”. Предполагам се дължи на начина, по който Скалзи бе успял да изрази почитта си към Робърт Хайнлайн – като успее да пресъздаде стила на класика в романа си.
Не ме разбирайте погрешно, “Призрачни бригади” е много добра военна фантастика и може да съперничи на книгите на Лоис Макмастър Бюджолд, Тимъти Зан или Гордън Диксън...

Мрачните светлинни години

Фантастиката от 60-те години на 20 век е останала в историята като литература на престъпване на границите. Между стиловете, между идеите, между хората. Тогава се случва и преминаването от детска в юношеска възраст на жанра. Съществото фантастика, под влиянието на външни и вътрешни фактори, започва да се развива, да си задава въпроси (Откъде идвам? Къде съм? Накъде отивам?), да си търси идентичност, да експериментира. Всичко от онова време е бурно, объркано, пълно с грешки, смели постъпки, глупави постъпки. Резултатите и от смелостта, и от глупостта са видими и днес, някои даже все още в печат. Целия този процес на изграждане на идентичност в пространството между наивното и сериозното, между интелекта и фантазията и между литературата и халтурата, най-често се свежда до едно кратко описание: рушене на табута...

Спасимир Тренчев: Неумираща любов

Я, „Квазар” все още издавали!?

Наистина, това беше моята първа реакция, когато видях тънката синя книжка, със заглавие и корица, които отвсякъде крещят „Аз съм любовен роман!!!”. Учудих се, обърнах да погледна анотацията, и ето ти още една изненада – такава липсва. На гърба е съдържанието на сборника...

 

 



 

l

Що е фантастика? Как може да бъде обяснена? Всъщност – има ли нужда от обяснение?

Определения за фантастиката много, но най-често срещаното, което съм чувал е, “фантастиката е фикция, в която действието се развива в бъдещето”. Това обяснение е толкова опростено, колкото и неточно. В жанра има толкова много поджанрове, че е практически невъзможно да се намери такъв, който строго да се подчини на това определение, а някои (като тайм-фантастиката или антропологичната фантастика), директно го отричат.

Фантастиката все пак е литература, и като такава се подчинява на законите на всеки един литературен жанр – композиция, стил, сюжет, динамика, образи и т.н. – но като всеки литературен жанр и тя има своите правила и условности, които я определят като самостоятелен вид литература.

Може би най-съществената от тези особености са идеите. В най-общ смисъл фантастиката може да бъде наречена плод на писателското виждане, идея или фикция за нашето бъдеще/настояще/минало. В едно фантастично произведение идеите са толкова важни, че много автори направо пренебрегват героите си, оставяйки ги като схематични декори на сцената, на която главни действащи лица са Идеите. Авторовата идея за бъдеще/настояще/минало е основният критерий, по който едно произведение може да бъде причислено или бива категоризирано в даден поджанр – твърда или мека фантастика, космическа опера, киберпънк, тайм-фантастика, алтернативна история и други.

Много може да се спори дали фентъзито е отделен литературен жанр или не. Има достатъчно изказвания в полза и на едното, и на другото твърдение. Всичко зависи от читателската гледна точка и личното виждане, макар изследователи и литературни теоретици, посветили се на жанра да го определят като самостоятелен. Напоследък въпросът се превърна в чисто теоретичен, защото почти всеки започна да мисли за фентъзито като за отделен жанр, макар че, ако се задълбаем под повърхността, ще установим, че двата жанра не са чак толкова различни. Достатъчно е да сравним изразните средства на фентъзито и фантастиката. Фантастиката използва определен “стандартен” набор изразни средства - ФТЛ-технологията например, ансибъл-технологията, бластера или космическия кораб. Не става дума само за космическата фантастика - която и област да вземем, този характерен набор е на лице. В книгите на Тери Пратчет, например, има тролове, джуджета и елфи. Това не му пречи да се гъбарка с журналистиката в "Истината", с религията в "Малки богове", с филмовата индустрия в "Подвижни образи", с операта в "Маскарад"... Изразните средства не са ИДЕИТЕ на книгата при фентъзито. Идеите тук са далеч по-прикрити - това са самите светове, конфликтите, магическата система, а и самата история. В твърдата фантастика идеите са си ИДЕИ и на тях се отдава решаващото и основното значение.

Фантастиката и фентъзито, като цяло, са развлекателни жанрове. Чете се за разтоварване след тежък работен ден, за да се откъсне човек от сивото и монотонно ежедневие. Надяваме се, че материалите, които ще намерите и прочетете тук, ще допринесат за вашето добро настроение и пълноценно прекарано свободно време с книга в ръка.

l

 
Home Home Forum