Джеймс Ролинс безспорно е едно от най-добрите попадения на Бард като автор. Романите му се определят като трилъри, но всъщност са точно на границата с фантастиката, и може би точно това ги прави толкова популярни на запад и у нас. Всъщност, това май вече си се е обособило като отделен жанр, и е време да му дадем собствено име, но това е тема на друга дискусия.
Книгите на Ролинс са наситени със стегнато действие, солидна доза екшън и любопитни загадки. Само че не си мислете за него като за следващият Матю Райли. При Ролинс няма падащи от самолет танкове и бронежилетки с вградени в тях реактивни двигатели; няма групичка пантери, живеещи в пещера цели 500 години, без да излизат от нея, които въпреки това не се израждат от близкородственото съешаване; няма и висящи градини, отново в пещера, но тънещи в зеленина. Или, казано накратко, няма такива фрапантни недомислици и холивудски измишльотини, неподкрепени от елементарна логика. При Ролинс всичко е правилно дозирано, подплатено с достатъчно факти, и звучи истинно и възможно. Авторът си прави труда да се консултира с експерти в дадена област, преди да започне да пише по вълнуващата го тема, и в края на книгите си почти винаги посочва своите източници на информация и ползваната литература.
„Щамът на Юда” е поредната книга за отряд Сигма – учените с оръжие и скапел в ръка, и за едни техни стари противници – Драконовия двор.
И тук автора успява да заплете интригуваща фабула, като смесва ведно история, биология, солидна доза екшън и интригуващи загадки.
Историческата нишка се вие около пътешествието на Марко Поло и някои загадки около него, които не са намерили отговор и до днес, но не спират да вълнуват изследователите на живота и пътешествията му. Какво е станало с неговата флотилия, какво е премълчал за престоя си в Китай, и къде е изчезнал трупът му?!
Всъщност, анотацията на гърба на книгата е достатъчно добра, така че няма да я преповтарям. „Щамът на Юда” е поредната добра книга за Сигма и... не последната, както става ясно.
Ако не сте се срещали досега с този автор, ви го препоръчвам горещо. Ако обичате съвременните техно-трилъри, но едновременно с това ви дразни прекалената холивудщина на Райли, то Ролинс е правилният избор. Книгите не са наситени с проникновения за целта на съществуването и откриването на рецепта за всенародна хармония. Не претендират за Пулицър и Нобел, но не са и времегубки.
Това са добри трилъри с основен елемент фантастика, или фантастика в днешни времена с много силен елемент на трилър, които се четат на един дъх, и имат доста любопитни и интересни идеи.
Откъс от романа можете да прочетете ТУК благодарение на ИК "Бард".
Гай Гавриел Кай, автор на десет фентъзи романа, говори за своите успехи, стремежи и най-вече - за книгите си. Той е съвременен автор, един от писателите, които понастоящем определят жанра ‘фентъзи’, и като такъв е уверен и се опитва да си върши работата. И трябва да признаем, че я върши доста добре...
Както всяка година, така и тази, наградите „Небюла” бяха чакани с огромно нетърпение от много хора. Обсъждани, коментирани, изчитани и многократно преценявани, номинираните в различните категории произведения бяха обект на голям интерес от феновете и критиката. В рамките на следващите няколко абзаца ще се опитам да ви представя с няколко думи победителите, като надявам се, ще бъда извинена за личното си отношение към някои произведения.
И така, в категорията за роман тази година беше отличен The Yiddish Policemen's Union на Майкъл
Шайбън...
Сега, когато пиша тези редове, се чувствам като герой от онзи сериал, „Досиетата Х". Но това в момента не е от значение. Съжалявам, че не започнах много по-рано да описвам това, което виждам, но пък, от друга страна, това желание за първи път се появява у мен. Никога преди не съм го изпитвал. Нямам полицейско досие, но за сметка на това имам доста обемист медицински картон, пълен със заключенията на неколцина детски психолози и около половин дузина психиатри, които съм посетил не съвсем доброволно. Ще оставя и паспорта си до написаното. Със сигурност това ще ви е достатъчно, за да откриете всичко за мен, а и освен това съм редовен пътник на кораба.
Отначало си мислех, че това, което виждам, го виждат и всички останали, но след редица меко казано конфузни ситуации, в които се чувствах страшно смешен и едновременно уплашен, спрях да говоря за това с околните...
За всички почитатели на хорър-жанра наградите „Брам Стокър” са ежегодния ориентир за новите течения в жанра, новите имена, и новите заглавия, които да търсят на пазара. И тази година, без да разочарова почитателите на жанра, Асоциацията на Писателите на Хорър Литература (Horror Writer's Association), в тържествена обстановка и пред повече от 200 почитатели и гости, връчиха на 29ти март в Солт Лейк Сити, Юта, наградите „Брам Стокър” за 2007г.
В категорията „Роман” тази година беше отличен The missing на младата авторка Сара Лангън, която по-рано стана известна с първия си роман - The Keeper ...
Това са добри трилъри с основен елемент фантастика, или фантастика в днешни времена с много силен елемент на трилър, които се четат на един дъх, и имат доста любопитни и интересни идеи. 