В раздел “Фентъзи” сме се постарали да хвърлим по един, къде бегъл, къде по задълбочен поглед на новоизлизащите книги, предстоящите заглавия, както и на класически и обичани автори и произведения.
В рубрика "Фентъзи" в настоящия брой можете да прочетете:
След публикуването на дилогията „Сарантийска мозайка” беше време българските издатели да се заемат и с останалите непревеждани творби на Гай Гавриел Кай. Ако трябва да бъда честен, чел бях само трилогията за Фионавър и тя остави в мен противоречиво мнение. Хубавото е, че гореспоменатата поредица е свързана, макар и с много тънка връв, с книгата.
Сюжетно последната книга на канадския писател, десета по ред, представя съвременния свят и впримчва исторически събития от близко и далечно минало, простиращо се до 2500 години назад във времето. „Изабел” е исторически роман с фентъзи елементи, семейна драма и една вечна любов...
Когато се опитах да обясня на един колега какво представлява книгата, която чета в момента, ми хрумна едно определение, което ми се струва доста близо до това, което всъщност представлява дилогията “Пергамент” и “Мастило” на Хал Дънкан.
Представете си една сюжетна рамка – скица на една история и архетипите на героите, които искате да участват в нея. После я запълнете и уплътнете щрихите, разширете до истинска история. Повторете запълването шест или седем пъти, като всеки път променяте сетинга на историята и размествате героите, така че да получите нещо различно – митологична сказка; библейска притча; пиеса от Комедия Дел’Арте, мрачна футуристична история; мистерия на Лъвкрафт, развиваща се в ранните години на миналия век...
От доста време не бях подхващала книга на Фийст, заради разочарованието ми от „Войната на студенокръвните” и нежеланието ми да развалям впечатлението си от „Сагата за войната на Разлома”. Отскоро на българския пазар е и първата книга от трилогията „Конклав на сенки” – „Нокът на сребърния ястреб”, а втората се очаква в най-скоро време, така че реших все пак да дам още един шанс на Фийст.
Малък и примитивно живеещ планински народ е почти заличен от набези на наемници, а единственият оцелял е току що преминалото инициацията си момче на шестнадесет години...
Най-после на български излезе едно от най-дългоочакваните заглавия – първият сборник на полския автор Анджей Сапковски от поредицата „Вещер”. Сапковски е един от най-продаваните автори в Източна Европа, а миналата година Gollanz издадоха този сборник и за англоговорящите читатели. „Инфодар” подариха „Вещерът – Последното желание” и на българските фенове на фентъзи жанра.
Ако ме питате заслужаваше ли си чакането, с чиста съвест мога да кажа „Да”, още повече, че преводът от полски е дело на Васил Велчев...
Макар фентъзито да не може да се похвали с поджанровото богатство на фантастиката, качествата му спомогнаха за изместването на сайънс-фикшъна като преобладаващо издавана фантастична литература. Фентъзи се чете за отмора и развлечение. Но за да донесе отмора и развлечение, все пак трябва да има определени качества, нали?
Доброто фентъзи е като добрата манджа.
Требе да си има всичко в умерени количества и в точната пропорция:
•свят: 1-1,5 кг обелен и ситно нарязан.
•атмосфера: 150-200 г.
•приказност: използва се за заливка, така че може да я направите с гъстота по ваше желание.
•герои: 3-5 глави стар, или една връзка пресен.
•екшън: 2-4 чаши.
•магическа система: 2 или 3, нарязани на едри кубчета, като за яхния.
•приключение: 2 с.л., размито в 200 мл (около 1 чаша) топъл екшън. Имайте предвид, че екшън слагаме и отделно, внимавайте да не стане много воднисто.
•изненада: около 50 г настъргани или ситно смлени обрати би трябвало да му придадат необходимия аромат
•хумор: не повече от 2 ч.л., да не стане твърде люто.
•драма: не се увличайте, 1 к.л. е достатъчна.
•кървавост: на вкус.
•реализъм: не е особено задължително, все пак е фентъзи, но спазвайте приличие. Героите трябва да ходят до тоалетната, а армиите - да се изхранват и обличат. 2-3 с.л. трябва да са достатъчни.
•идеи: препоръчително е да има поне една щипка
•стил: ври около 90 минути на тих огън, и после за около 30
минути се пече на умерена фурна.
"Битката Доброто срещу Злото" безусловно е сред най-проверените в практиката съдове за готвене, но напоследък се промъкват определени тенденции при готвене да се използва дълбок тиган с похлупак "Добри срещу Лоши" и мрежа за задушаване "А Останалите им Чинят Сеира", както и кален гювеч "Всички Срещу Всички" (в такъв гювеч са били сготвени няколко широко харесвани манджи, например "Изумителното Задушено на Мартин със специална горчиво-кисела заливка" или "Трите Паралелно Поднасяни Ястия на Ериксън"), които придават много необичаен, но изключително приятен вкус за почитателите на нестандартната и новаторската кулинария.
Това, което забравихме да споменем в основната рецепта е, че ястието се фламбира със карамелизиран ликьор "хепиенд" непосредствено преди поднасянето, като в процеса на фламбирането непременно трябва да се добавят няколко капки средно-кисело "умиране на някой".
Накрая, ако готвачът все пак не е обозил рецептата, си казваме "Ха наздравичката!"
