Тази рубрика е нещо като фокус – фокус върху неща извън книгите (фантастика и фентъзи), музиката и кино, нещо, което ни вълнува и искаме да го споделим с посетителите на сайта, да разкажем за събитие, човек, друг тип литература или каквото и да е, привлякло вниманието ни. Рубриката “Специално” е посветена на такива събития.
В рубрика "Специално" в настоящия брой можете да прочетете:
Гай Гавриел Кай, автор на десет фентъзи романа, говори за своите успехи, стремежи и най-вече - за книгите си. Той е съвременен автор, един от писателите, които понастоящем определят жанра ‘фентъзи’, и като такъв е уверен и се опитва да си върши работата. И трябва да признаем, че я върши доста добре...
Както всяка година, така и тази, наградите „Небюла” бяха чакани с огромно нетърпение от много хора. Обсъждани, коментирани, изчитани и многократно преценявани, номинираните в различните категории произведения бяха обект на голям интерес от феновете и критиката. В рамките на следващите няколко абзаца ще се опитам да ви представя с няколко думи победителите, като надявам се, ще бъда извинена за личното си отношение към някои произведения.
И така, в категорията за роман тази година беше отличен The Yiddish Policemen's Union на Майкъл
Шайбън...
Сега, когато пиша тези редове, се чувствам като герой от онзи сериал, „Досиетата Х". Но това в момента не е от значение. Съжалявам, че не започнах много по-рано да описвам това, което виждам, но пък, от друга страна, това желание за първи път се появява у мен. Никога преди не съм го изпитвал. Нямам полицейско досие, но за сметка на това имам доста обемист медицински картон, пълен със заключенията на неколцина детски психолози и около половин дузина психиатри, които съм посетил не съвсем доброволно. Ще оставя и паспорта си до написаното. Със сигурност това ще ви е достатъчно, за да откриете всичко за мен, а и освен това съм редовен пътник на кораба.
Отначало си мислех, че това, което виждам, го виждат и всички останали, но след редица меко казано конфузни ситуации, в които се чувствах страшно смешен и едновременно уплашен, спрях да говоря за това с околните...
Джеймс Ролинс безспорно е едно от най-добрите попадения на Бард като автор. Романите му се определят като трилъри, но всъщност са точно на границата с фантастиката, и може би точно това ги прави толкова популярни на запад и у нас. Всъщност, това май вече си се е обособило като отделен жанр, и е време да му дадем собствено име, но това е тема на друга дискусия.
Книгите на Ролинс са наситени със стегнато действие, солидна доза екшън и любопитни загадки. Само че не си мислете за него като за следващият Матю Райли...
За всички почитатели на хорър-жанра наградите „Брам Стокър” са ежегодния ориентир за новите течения в жанра, новите имена, и новите заглавия, които да търсят на пазара. И тази година, без да разочарова почитателите на жанра, Асоциацията на Писателите на Хорър Литература (Horror Writer's Association), в тържествена обстановка и пред повече от 200 почитатели и гости, връчиха на 29ти март в Солт Лейк Сити, Юта, наградите „Брам Стокър” за 2007г.
В категорията „Роман” тази година беше отличен The missing на младата авторка Сара Лангън, която по-рано стана известна с първия си роман - The Keeper ...
Концепцията за тази рубрика се роди трудно. Дори самата й дефиниция не е проста. Какво е специално? Специални са миговете, прекарани с добра книга, независимо каква. Специални са срещите с приятели по особен повод. Специални са запознанствата с интересни хора. Специални са моментите на радост. Специални са моментите на разочарование или скръб. Специално е това, което искаме да кажем на света с рисунките си, с думите си, с действията си. Така всичко, което имаме да споделим със света, за хората, личностите, творбите, или проблемите, на които искаме да обърнем внимание намериха своето място тук. В Специално.
