|
|
        
|
Гай Кай отново е на българският книжен пазар с дилогията си “Сарантийска мозайка”. Този факт не може да не ме радва – Кай е един от най-интелектуалните писатели на фентъзи изобщо и баща на жанра “историческо фентъзи”. Той е един от онези писатели, които отказват да се съобразяват с условностите на фентъзито и не дават на жадния за кръв и приключения читател това, което иска - зъл властелин, реки от кръв, титанични битки, разрушителна магия и всичко останало. Неговият красив и поетичен стил, умението му за създаване на историческа атмосфера и детайлно разгръщане на душевността на героите са рядко явление. Малко за самата книга: Великата Родийска империя (аналогията на Древноримската империя в света на Кай), властвала над познатия свят, се е разпаднала на две – западна част със столица Родиос и източна част, със столица Сарантион. Западната част е пометена от варвари, които удобно се настаняват на Родийския полуостров в именията и дворците на родийските благородници, приемат джадидската религия и започват да водят заседнал и охолен живот на завоеватели, стъпка по стъпка приближавайки се към цивилизацията. Във великият Сарантион пък един император умира, без да остави наследник на своята империя, и борбата за престола е кървава и безпощадна. Няколко години по-късно. Прочутият художник и майстор на мозайки Марциян от Верана получава загадъчна покана от новия император да се отправи на път към блестящия град. Старите му кости обаче не са в състояние да понесат изпълненото с опасности пътуване до Сарантион и вместо това на поканата се отзовава неговият съдружник Гай Крисп. “Пътуване към Сарантион” хората в Империята наричат предизвикателството и шанса за слава и богатство, които се падат веднъж в живота на човек. Но за опустошената душа на Гай Крисп това пътуване се превръща в пътуване към себе си, към собствената си душа и към Бога. Кой Бог, обаче? Този, който е осветявал пътя му през целия му съзнателен живот, или този, който го дебне по пътя? И как ще постъпи Императора, когато на мястото на повикания от него художник се появи друг? И какво ще стане с него, когато предаде посланието на една кралица, което носи за своя владетел? Послание, което може да го обрече на гибел. Светът е затаил дъх. Историята е на кръстопът. По кой път ще поеме? Съдбата хвърля своя зар... Когато трябва да оценявам първа книга от дилогия, се опитвам да взема под внимание, че в тези случаи първа книга обикновено служи за създаване на декор. Според мен една дилогия не трябва да бъде разглеждана като две напълно отделни книги, а по-скоро като една книга от две части. В първа книга обикновено се представят героите и светът, който обитават, както и се правят няколко отправни намека за това, което очаква читателя във втора книга. “Пътуване към Сарантион” на пръв поглед “страда” от всички недостатъци на първата книга в дилогия. Няма завършеност, няма реално действие. Само създаване на декор.
Научавайки, че на български език ще излезе нова книга от Кай, изпаднах в див възторг, че отново ще се докосна до магическите му светове, които същевременно са толкова реални. Не само защото Кай пише алтернативна история, но и защото героите му са толкова човешки в своите дела, мечти и чувства. Пък и беше крайно време – вече изминаха пет години от издаването на "Лъвовете на Ал-Расан" и трилогията за Фионавар. Не останах разочарована – освен може би от новината, че "Бард" отлага превода на втората книга от "Сарантийската мозайка" за някъде в бъдещето. Което, смятам, е голяма грешка за издателството и сериозно нещастие за читателите. "Пътуване към Сарантион" реално е една прелюдия към събитията, ставащи във "Бог на императори". Да, може да бъде четена самостоятелно – в романа се случват достатъчно неща, за да се задържи интереса на читателя. Но пък и се заплитат много интриги, появяват се твърде различни герои, за да се пропусне спокойно втората част. И ако появата й на български се забави твърде дълго се опасявам, че на читателите ще се наложи да прегледат отново първия том. Събитията в книгата се развиват в познатия ни от "Лъвовете на Ал-Расан" свят – онзи, където религията и магията определят мирогледа и бита на жителите му. И ако "Лъвовете" се асоциираше с Реконкистата в средновековна Испания, то в "Пътуване към Сарантион" се срещаме с алтернатива на Източната Римска империя – в нейния най-голям разцвет. Тогава, когато вярата в Единствения Бог се утвърждава от светската власт и е вододел между цивилизования свят и варварството. На запад Старият свят е в упадък – последствие от разрушителните набези на езически племена и чумната епидемия. Западната империя е апетитна хапка, която приканва да й се посегне... А в Сарантион, Окото на света, най-големия град познат на човечеството, на императорския трон седи амбициозен и умен мъж, подкрепян от красива и опасна жена. По покана на сарантийския император, към приказния град тръгва майсторът на мозайки Гай Крисп – мъж, загубил трагично любимите си същества и все още несътворил най-великото си произведение. Да пътуваш към Сарантион е идиом, означаващ поемане на краен риск или драстична промяна в живота или мирогледа. За Криспин физическото и духовното пътуване към Окото на света се сливат в поредица от срещи с обикновени хора, аристократи, императори и богове. Един бляскав и опасен град – пълен с интриги, сблъсъци на интереси и убийства.
|
||||||||||||||
Едва ли ще останете изненадани от оценката ми за книгата – стойностна заради мозайката от човешки характери, силната стилистика на автора, плавното, но не и скучно действие, множество сюжетни нишки и историите на странични герои, преплетени с ориста на Криспин. Емоционалният заряд на "Пътуване към Сарантион" не може да се сравнява с този на "Лъвовете на Ал-Расан", но пък и оценката ми не е пълна, защото тепърва ми предстои втория том, в който да се разплетат всички интриги и да се изрисува Големия храм с цветни парчета мозайка.