|
|
        
|
Генералният извод: в комплекта за оцеляване задължително да се включи и дърт амонячен хладилни с оловни стени – евентуално, ако Северна Корея вземат да се втелят толкова много, че да използват ядрено оръжие. Като изключим тази уникална малоумност, тук-там дупки в сценария и географски несъответствия, филмът беше много добър. Всъщност, вече се научих да не очаквам кой знае какво от продължения на култови филми, правени повече от десетилетие след последната серия. Просто когато ги гледам, очаквам нещо съвсем различно, и не се ангажирам с емоциите си и спомените от предходните филми. Знам, че няма да е като едно време, но ако е от добрия стар екип, ще е нещо добро и качествено. Такъв беше случая и с „Умирай трудно 4”, и с „Роки 6”, и с „Рамбо 4”, и сега с последната серия за Инди. Доста негативни мнения чух за филма, особено за сценария му. Погледнати от контекста на времето, по което са правени, и на времето, в което се развиват, фабулата на филмите следва логиката на желанията и вълненията както на публиката, така и на сценаристите. По време на Втората световна война нацистите наистина хвърлят много пари и ресурси за издирването на християнски реликви, които да помогнат на арийска раса да господства над света. А и кои са двете най-пикантни „археологически” тайни за западната публика!? Няма как да ги трогнете и развълнувате зрителя с нещо обикновено. Обикновените неща ги вършат скучни хора като Шлиман и Керам, и техните открития не са никак колоритни и епохални. Сетихте ли се кои са тези две реликви, които са свещени за три от най-разпространените монотеистични религии в света, но изключително ценни за християните? Граала и Кивота! И точно с тях се занимават две от сериите за археолога-чешит. Хитлер ги е търсил през четиридесетте години на 20 век, тъй като силно вълнували хората; вълнуват ги и през осемдесетте години на същият век, нищо че сведенията за тях са толкова достоверни и исторически, и археологически, колкото и доказателствата в полза на това, че Земята е плоска.
Но тогава къде се вмества „Храмът на обречените”? Ами пак в рамката на западния зрител-мечтател. Източна култура, тъмна Индия, странни и кървави ритуали, и фокусът е върху различията и странностите, а не върху древната култура. Пак си пасва идеално на интересите. И някак логично идва и фабулата на последната серия. Аз лично смятах, че ще се върти около извънземни и посещение на Земята от тяхна страна – както сега, така и в древното ни минало, а също и около следите които са оставили. И така стана. Логично беше, след като действието се развива в петдесетте години. Точно времето на бума на НЛО-манията, случая „Розуел”, „Сияйната книга”, теориите за посещението на Земята в древни времена от свръх-напреднали цивилизации; книгите на Деникен и теориите за Наска и пирамидите; нищо, че всичко това е разтегнато във времето дори и след датата, на която се развива действието. За западния зрител то е по онова време – някъде там, след средата на 20 век. Така че, за мен, четвъртата серия не беше изненада като идея. Според мен, последната серия беше добра. Имаше си всички елементи, характерни за старите серии – загадъчни надписи; стада от гадинки (да припомня – змии, пълчища насекоми, плъхове, а сега мравки-човекоядци, при това с доста пресилени дарби и глад); мадамата която си пада по бат’ Инди; преследване с някакво моторно превозно средство, готини лафове и тънко чувство за хумор; естествено, и лоши типове, които искат безгранична власт или богатство и т.н., а и да не забравяме най-важното – накрая всичко рухва (отдавна ми е писнало от този прийом в киното). Изобщо, всичко със запазената марка Индиана Джоунс. Освен това, четворката най-накрая обръща повечко внимание на личното щастие на Инди, намира му една отдавна изгубена половинка, че на всичкото отгоре го дарява и със син. Какъв по-добър край на тази легендарна поредица можем да си пожелаем!
Е, явно можехме да си пожелаем малко по-добре съшит сценарий. Направо се чудя как, след около две десетилетия умуване, може да има толкова явни дупки във фабулата, и същевременно толкова ярко да личи как биха могли да бъдат избегнати. Такова нещо нямаше във старите серии. Или златните момчета на Холивуд вече остаряват, или Лукас и тук се е направил на всеможещ, и се е заел основно с писането на сценария, защото виждам стила на същите грешки и бели конци като в новите серии на Междузвездни войни. Но тук, слава на извънземните с кристалните черепи, те са далеч по-малко, дори могат да бъдат пропуснати, ако не се задълбочава много човек. Да, можехме да си пожелаем и други злодеи. Да, знам, че по това време студената война е в разгара си, че СССР в лицето на Сталин извършва зверства, равностойни на холокоста, и че те са логичния и достоен противник, но въпреки всичко нещо не ми се връзваха. Не защото не могат да направят това, което им приписаха. О, напротив, можели са, и още как. Просто им липсва ореолът на мистицизъм, магията на въплътеното в арийския идеал зло, аурата на окултното. Руснаците са просто изключително сурови, праволинейни, а и комунизмът никога не се е славел с откритото си влечение към окултното, паранормалното и извънземните посещение в миналото. Но пък, погледнато реално, няма и кой да изпълни тази роля. Всяка друга избрана страна или режим, или правителство, щяха да изглеждат съвсем не на място, плоски и бутафорни.
|
|||||||||||||||||||||
Но като цяло, въпреки забележките, „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп” си е един превъзходен филм. Различен от предходните серии, но носещ техния дух, дори бих казал малко помъдрял, както е остарял и героя, и едновременно с това имащ заряд и индивидуалност, което го прави не просто поредното продължение, а достоен и щастлив край за един от най-популярните кино образи. 
