|
|
        
|
Имало някога, някъде и сега има, а и за в бъдеще ще има, едно хлапе, един тийнейджър, един млад мъж – влюбен в приключенията, в приказните истории, в рицарският кодекс и в пътя на доблестния войн. Един човек, израснал сред лишения и несправедливост, жадуващ да въздаде правда. Имало е, а и няма как да изчезнат, тъй като винаги са на разстояние един полет на въображението или, ако се опрем на теорията за безкрайното множество от вселени, в които абсолютно всичко е възможно, те са до нас, заедно сме и сме разделени, както страниците на книга, и все пак могат да бъдат посетени – а именно приказните страни. Онези вселени, в които има дракони, безсмъртни герои и смеещи се Чеширски котараци. Заклинания, магьосници и воини, дирещи векове наред своите противници. Но има и причина, без значение дали е предмет или предсказание, която изтръгва нещастния младеж от скучното му ежедневие и го запраща на мисия в приказния свят. Познато звучи, нали? По-точно – до втръсване познато. Започваме да се сещаме за недомислени филми и книги, изградени по същия сценарий, в които недоносчета без грам подготовка, единствено с набор вълшебни предмети, изтребват легиони от лошите. Творби, лишени от логика, от какъвто и да е реализъм, и изпълнени с инфантилизъм. Но тук опираме и до една друга тема – за разказвачите и за разказите. За да е хубава историята, важно е и как ще я разкажеш. Може да не е оригинална, може да е изтъкана от клишета, но ако е изпята от талантлив бард, има всички шансове да се превърне в запомняща се приказка. Точно такъв е случаят с „Забраненото кралство”. Джейсън е завладян от чара на старите хонконгски кунг-фу филми. Купува си пиратски DVD-та от едно магазинче в Чайнатаун, където забелязва и древен боен жезъл – същият, който само след няколко часа, при драматични обстоятелства ще го запрати в света на „Забраненото кралство”, за да изпълни възложената му мисия: да бъде отнесен при собственика си, Кралят на маймуните, от векове е вкопчен в битка с злия Нефритен генерал. Дотук всичко е до болка познато и не вдъхва никакви надежди за хубав, качествен и заслужаващ си филм. Но сега започваме с плюсовете.
Режисьор на лентата е Роб Минков, създал класиката „Цар Лъв”, наистина голяма червена точка, но също така направил и нервокъсачките „Стюард Литъл” 1 & 2 – една голяма черна точка. И пак сме на везна. Това, което мен лично ме накара да гледам филма, е актьорският състав – главните роли се изпълняват от Джеки Чан и Джет Ли. Всяко едно от тези имена си е гаранция за хубав филм само по себе си, а взети заедно се предполага, че ще са неудържими. И наистина се е получил един взривоопасен тандем, който ни поднася перфектна хореография и брилянтно изпълнение на бойните сцени, и не на последно място добра актьорска игра, подплатена с много чувство за хумор. „Забраненото кралство” носи характерния чар и заряд на всички филми на Джеки. Едновременно е смешен, но не и пародиен; философски и идеализиран на моменти, но без да се взема много на сериозно; като същевременно звучи някак напълно естествено и земно. Героите не са изчистени от недостатъци и идеализирани до обезличаване, а са хора, макар и част от тях безсмъртни, с напълно земни страсти, недостатъци и желания. Героят на Чан – Лу Ян – е пиянде, безпрецедентен бохем, вечно безпаричен, и въпреки това важна клечка в кралството Кралят на маймуните – Джет Ли – е абсолютен шегаджия и пакостник, и по дух прилича повече на изключително палаво хлапе, отколкото на велик герой; докато Мълчаливият монах е заядлив, горделив и не по-малък образ от героя на Джеки. Майкъл Ангарано, който изпълнява ролята на Джейсъм Трипитикас, преносителят на свещения жезъл, успява много добре да се впише с актьорската си игра в тандема Чан – Ли. Неговият образ също не се покрива напълно с клишето – нищо не му идва отръки, не открива в себе си древна наследена сила, която му вкарва в главата (подобно на Нео) уменията по кунг-фу, а се налага да ги усвоява по трудният начин – тоест с тренировки. И като за капак на всичките му неприятности успява да се уреди с цели двама учители по кунг-фу, кой от кого по-чешит.
До края на филма не става уникален воин, който с няколкочасови устни наставления успява да победи великия зъл, а просто понапредва в бойните изкуства. Дори финалната битка не е негова, макар и да участва в нея, за сметка на което изяжда много бой. Кралството е и един своеобразен реверанс, както към първите филми на Джеки (Пияният майстор) и Джет (Манастирът Шао Лин), които ги правят известни, така и към филмите на Брус Ли и всички хонконгски продукции, които популяризират на запад бойното изкуство, наречено кунг-фу, не само като техника за самоотбрана и нападение, а като житейска и духовна философия, а покрай това и голяма част от китайската култура и история. И за финал: „Забраненото кралство” е една брилянтна приказка в стил Джеки Чан и Джет Ли, изпълнена с много красиви бойни сцени, зашеметяващи пейзажи и много хумор, която ще ви накара отново да мечтаете, да се смете и да осъзнаете, че няма невъзможни неща – всичко зависи от това, колко усилия полагате, за да сбъднете мечтите си.
Сайт в IMDb: http://www.imdb.com/title/tt0865556/
|
||||||||||||||||||
Нищо не идва даром, за всичко човек трябва да се бори, но не трябва да възприема всичко много насериозно. Открийте навсякъде смешното, за да прекрачвате през неравностите на живота по-леко.
