h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl

Островът на Ним

grellian

В ролите: Абигейл Бреслин, Джоди Фостър, Джерълд Бътлър и др.
Режисьори: Дженифър Флакет, Марк Левин

„Островът на Ним” е филм, базиран на едноименната книга от Уенди Ор. Цветен, приказен и детски. Да, детски – за едно момиче, мечтаещо за приключения и получаващо ги всекидневно. Малката Ним живее заедно с баща си на самотен остров в южния Пасифик. Има приятели – различните екзотични животни, обитаващи парчето земя, изпъстрено с джунгли, потоци и един голям вулкан. Прекарва дните си в разходки и лудории, а вечер чете романите за Алекс Роувър – втория Индиана Джоунс.

Бащата на Ним (в ролята – Джералд Бътлър) заминава на обичайното си пътуване по вода, за да търси нов вид планктон. Минават един, два, три дни. Ним е сама. Малката ни героиня не се предава и организира отбрана на плажа от любопитни туристи, спомага за вулканично изригване и... Да го кажа по-бързо – прекарва си доста добре, въпреки че баща й е изчезнал.

Същевременно в Сан Франциско... Писателката Алекс Роувър, чиито истории за едноименния й герой, са бестселъри и преведени на няколко езика, е пленница на множество фобии, сред които и агорафобия. Вдъхновена от една снимка, тя иска да се свърже с известен учен. За да попадне впоследствие на дъщеря му – Ним, която я моли за помощ.

Филмът започва забавно и продължава в същия тон до края. Който иска да го гледа и да остане доволен, не бива да се настройва предварително, гледайки актьорския състав. „Островът на Ним” е свеж и оригинален, носи духа на приятна лятна времегубка. Детски и наивен, да, но целевата аудитория не е само детската. Филмът носи идеи за приятелството, преодоляването на страховете, смелостта и добротата.

Сред актьорския състав присъства и Джоди Фостър, която се превъплътява в писателката Алекс Райдър. От всички персонажи тя израства най-много – побеждава фобията си, впуска се в пътешествие, за да помогне на едно малко момиче.

Джералд Бътлър добре се справя в ролята на безгрижния изследовател-баща, както и на екшън герой. Връзката баща-дъщеря обаче не е много изпипана, от което страда и филмът.

Абигейл Бреслин („Малката Мис Слънчице”) ми допадна най-много. И макар че не изнася целия филм на свой гръб (в това й помага Джоди Фостър), твърде голяма част от екранното време е отделено на нея. Ако направя паралел между друга нейна роля, в „Малката Мис Слънчице” и този, няма голяма разлика в „качеството” – представя се блестящо и успява успешно да влезе в различни роли. Което и е решаващо за един актьор. Надявам се в бъдеще да видим още нейни изпълнения.

Според двамата режисьори на „Островът на Ним” няма невъзможни неща. Лесно е да се качиш на самолета и да отидеш на някой остров. Да се изкачиш по вулкан, да общуваш с тюлен... Да изгониш цяла плеяда австралийски туристи, защото ги мислиш за пирати. Филмът е очебийно прицелен в децата на възраст 7-11 години. Тях ги очаква искрено забавление и смях с хумористичната личност на Александра, която минава през разнообразие от препятствия, включващи наземни, летателни и водни превозни средства. И ако това не е достатъчно, то паникьосаната физиономия на Джоди Фостър със сигурност ще ви разведри.

Сред проблемите на филма е, че от един момент нататък хуморът става прекалено изтъркан и е досадно да гледаме захаросани и изсмукани сцени. Сюжетно „Островът на Ним” не ми направи голямо впечатление, но някои кинематографични методи бяха изключително разведряващи (веднага се сещам за героя Алекс Райдър и как Ним си го представя, докато чете книгата). Ако предварителните очаквания са сведени до минимум или сте се настроили за лековата и забавна комедия, ви очаква приятно лятно предложение.

 

Сайт в IMDb: http://www.imdb.com/title/tt0410377/


Коментирай...

 

l

Още в рубриката:

Индиана Джоунс и кралството
на кристалния череп

Генералният извод: в комплекта за оцеляване задължително да се включи и дърт амонячен хладилни с оловни стени – евентуално, ако Северна Корея вземат да се втелят толкова много, че да използват ядрено оръжие. Като изключим тази уникална малоумност, тук-там дупки в сценария и географски несъответствия, филмът беше много добър.
Всъщност, вече се научих да не очаквам кой знае какво от продължения на култови филми, правени повече от десетилетие след последната серия. Просто когато ги гледам, очаквам нещо съвсем различно, и не се ангажирам с емоциите си и спомените от предходните филми. Знам, че няма да е като едно време, но ако е от добрия стар екип, ще е нещо добро и качествено...

Iron Man

Първо да си призная, че не съм кой знае какъв фен на комиксите. Не съм израсъл с тях, като малоумните американски хлапета, и може би поради това не мога да схвана истерията покрай поредния супер-не-знам-си-какъв-си-мен или –гърл, появил се на големия екран. Израсъл съм с едни такива нещица, наречени книги, в които илюстрациите, в случаите когато не липсваха, бяха „оплескани с напъна на поредния всестранно развит соцкултуртрегер в конвейера на презрението”, а на корицата се мъдреха имена от сорта на Карл Май, Емилио Салгари, Рафаел Сабатини, Майн Рид... а не “MARVEL”...

 

Забраненото кралство

Имало някога, някъде и сега има, а и за в бъдеще ще има, едно хлапе, един тийнейджър, един млад мъж – влюбен в приключенията, в приказните истории, в рицарският кодекс и в пътя на доблестния войн. Един човек, израснал сред лишения и несправедливост, жадуващ да въздаде правда.
Имало е, а и няма как да изчезнат, тъй като винаги са на разстояние един полет на въображението или, ако се опрем на теорията за безкрайното множество от вселени, в които абсолютно всичко е възможно, те са до нас, заедно сме и сме разделени, както страниците на книга, и все пак могат да бъдат посетени – а именно приказните страни. Онези вселени, в които има дракони, безсмъртни герои и смеещи се Чеширски котараци...

Полуфиналисти за наградата „Небюла” 2007 – част трета

Дойде време и за финалната част от представянето на филмите, чиито сценарии тази година достигнаха до списъка с номинациите за наградата „Небюла”.  Церемонията дойде и отмина. За нея Moonlight ви е приготвила една чудесна обзорна статия ТУК. Аз обаче продължавам да пиша за филмите, като си оставих за десерт тези, които ми харесаха най-много.

"Престиж"

"Лабиринтът на фавна"

 

Doomsday

Когато разбрах от трейлъра, че режисьор на тази продукция ще бъде Нийл Маршал, доста сериозно се поколебах дали да си направя труда да я гледам. Колкото и да е нашумял този режисьор сред почитателите на хоръра, на мен все още ми става смешно, щом се сетя за безумния филм „Спускането”. Просто там пробойните в логиката на сюжета бяха толкова огромни, че ме накараха да го възприема по-скоро като комедия, отколкото като хорър.
Така или иначе, реших да се пробвам с Doomsday, защото трейлърът е ужасно зарибяващ...

 

l


 
Home Home Forum