|
|
        
|
Когато разбрах от трейлъра, че режисьор на тази продукция ще бъде Нийл Маршал, доста сериозно се поколебах дали да си направя труда да я гледам. Колкото и да е нашумял този режисьор сред почитателите на хоръра, на мен все още ми става смешно, щом се сетя за безумния филм „Спускането”. Просто там пробойните в логиката на сюжета бяха толкова огромни, че ме накараха да го възприема по-скоро като комедия, отколкото като хорър. Така или иначе, реших да се пробвам с Doomsday, защото трейлърът е ужасно зарибяващ. Като начало мога да спомена, че заглавието е доста зле подбрано – нямаме никакъв ден на Страшния съд, а и не цялото човечество е тръгнало да се пренася в отвъдното – само британците. В Шотландия през 2008 г. избухва вирусна епидемия, която се разпространява бързо и смъртоносно. Правителството решава проблема по изключително смешен начин – построена е стоманена стена между Англия и Шотландия, за да се постави карантина. Зад стената остават не само заразени, но и здрави хора, които постепенно са забравени на юг.
Двадесет и пет години по-късно вирусът отново се активира – този път в Лондон. Правителството решава да изпрати елитен екип от военни зад стената, където според сателитните снимки има оцелели. Екипът е оглавяван от доста нахаканата капитан Идън Синклер, която обикновено първо стреля после задава въпроси. Целта на мисията е да се върнат с лекарство за болестта, разбира се. Зад стената обаче ги очакват твърде много трудности, свързани с оцелелите. Звучи познато, нали? И наистина е така – много от елементите на фабулата са се появявали в по-стари филми. Поредицата „Заразно зло”, „28 дни по-късно” – все филми, които се водят емблематични в хоръра, вече са разгледали темата за епидемията. От гледна точка на жанра Doomsday не е успешен филм на ужаса, защото макар да има достатъчно сцени на насилие и смърт, някак му липсва плашеща атмосфера. За сметка на това, може да се каже, че е страхотен филм за разпускане. След като екипът прониква зад стената, се сблъсква с местното общество, разделено на две. Едната групировка са канибали с предпочитания към пънка, фойерверките и показността, а другата – леко чалнати на тема средновековие типове.
Всъщност тази част от филма е истинско забавление на бързи обороти – големите логически недомислици в сюжета се компенсират донякъде от адреналиновото преследване от началото до края на филма. Канибалите са крайно забавни с маниакалните си прически и пиърсинги, макар подозрително да напомнят на героите от „Лудия Макс”. От друга страна обаче – появата на напълно въоръжен в средновековна броня конник насред фантастична, постапокалиптичена лента е доста оригинална, а гледката на капитан Синклер (в ролята Рона Митра) блъскаща с юмрук по въпросната броня забавлява неистово. Допълнителен бонус за зрителя създава якия саундтрак и много добре заснетите екшън сцени на преследване с градски автобуси, танкове, ферарита и прочее превозни средства. Смятам, че ако не ви притеснява въпроса откъде точно идва тока и бензина в изолираната зона (а и защо канибалите ядат човешко, при условие, че на юг се скитат стада крави), ще се зарадвате на екшъна във филма, още повече че Рона Митра се справя с ролята си.
|
||||||||||||||||||
От друга страна, ако ви се гледа хорър – не ви препоръчвам точно този филм. 
