Iron Man

Nerksis

Първо да си призная, че не съм кой знае какъв фен на комиксите. Не съм израсъл с тях, като малоумните американски хлапета, и може би поради това не мога да схвана истерията покрай поредния супер-не-знам-си-какъв-си-мен или –гърл, появил се на големия екран. Израсъл съм с едни такива нещица, наречени книги, в които илюстрациите, в случаите когато не липсваха, бяха „оплескани с напъна на поредния всестранно развит соцкултуртрегер в конвейера на презрението”, а на корицата се мъдреха имена от сорта на Карл Май, Емилио Салгари, Рафаел Сабатини, Майн Рид... а не “MARVEL”. Не че на времето не съм бил фен на „ДЪГА”, но сега, когато я сравнявам с излизащите в момента комикси, с потрес установявам, че тя е цели класи над тях, па макар и десетилетия по-стара.

Второ, да си призная – не харесвам повечето супер-герои. Някак не ми допада, дори ме дразни идеята, че трябва да паднеш в качето с радиоактивно кисело зеле, което Баба е купила на изгодна цена от пазара, но не е погледнала табелката с малки букви ” отгледано в района на Чернобил”, за да станеш супер-герой и с пръдня да издухваш лошите. Поради тази причина съм върл антифен на Супермен. Не харесвах старите бозички, а новият направо ме довърши със захаросаност и ме изпълни с умиление. Беше като торта от замръзнало бяло сладко, покрита с маслен крем отстрани, с карамелена глазура отгоре и захарни розички за украса. Докарва ти захарна болест от раз, а в случая с филма – непоправими мозъчни увреждания. Да не споменавам „Хълк”, който е на второ място в личната ми класация за най-тъп касов филм (на първо място са два филма – „Ерагорн” и „Кинг Конг”, които се конкурират по малоумие, та съм затруднен да избера фаворит), „Фантастичната четворка 1 & 2”, „Електра” и други знайни и незнайни мозъчни рендета.

Всъщност, ако трябва да съм честен, сами по себе си комиксовите екранизациите на Марвъл не са лоши, стига не беше една изключително дразнеща черта – а именно стремежът им да изглеждат сериозни и да разискват дълбоки личностни и социални драми на фона на летящи, скачащи и пърдящи супер-човеци.

И трето и последно за признаване – и аз си имам любими супер-герои и филми на тази тематика. Харесах и трите серии на „Хикс мен”; „Спайдър мен”, но без трета част; а личният ми фаворит е „Батман”. Първите два филма на Тим Бъртън са просто жестоки – абсолютна класика; последвалите продължения нямаше да са толкова лоши, ако не се бяха превърнали във флагмани на кича; а предисторията беше наистина добра, въпреки някои забележки от моя страна. Като например появата на Куай Гон Джин, който обучи младия джедай – а, извинете, нощен рицар.

Та, любимите ми супер герои, които хич не са супер-, са Батман и Айрънмен – просто хора, които не са падали в мутагенна суроватка, а използват таланта и мозъка си, за да създадат технологични играчки, които да им помогнат в борбата със злото.

В интерес на истината, комиксът за гениалния инженер не е от най-популярните продукти на Марвел (макар да се чудя защо, явно фъскащите са на по-голяма почит).

Миналата година останах приятно изненадан от анимационния филма на Марвъл – „The Invincible Iron Man”, който беше изключително приятен и интригуващ, и успя да мине и замине, без почти никой да разбере за него.

А това лято донесе и голямата изненада. Отдавна се бях отказал да очаквам нещо кой знае какво от филм в този жанр, но след като изгледах „Железният човек” се убедих, че човек винаги може да бъде изненадан, и че от всяко дърво става свирка, стига да намериш подходящия дърводелец.

За специалните ефекти няма какво толкова да се каже, като се има предвид, че в днешно време трябва да се постараеш, за да станат лоши. Зрелищни са, но най-важното – заедно с компютърната анимация грабват вниманието, в тях има живот и чар. Все неща, които липсваха в блудкавите подвизи на „Фантастичната четворка” 2 или в излишната грандомания на „Кинг Конг”, и водеха единствено до заспиване и тънки струйки лиги от ъгълчетата на устните. Но най-важното – тук те си вървяха някак естествено, не бяха във фокуса, но не бяха и в тъча, и се допълваха със сюжетната нишка, без да я изместват или заместват

Вторият голям плюс на филма е стила, с който е разказан. Режисьорът Джон Фарво  е намерил перфектния баланс между духа на комикса (и на лентите за супер-герои по принцип), сериозността и развлекателността на филма. Успял е да забърка изключителна смес, която грабва вниманието, забавлява и позволява да прекарате два приятни и разпускащи часа пред екрана. Не изпада в мелодраматични дупки като „Хълк”, та човек да се чуди да не би да гледа латиноамериканска сапунка, но не се и взима чак толкова на сериозно, та да се маеш за „Оскар” ли се бори – като „Спайдър-мен 3” – през цялото време запазва златната среда.

Третият безспорен фактор, който изстреля „Железния човек” една цяла обиколка пред опонентите му, безспорно е актьорския състав. Отдавна съм фен на Робърт Дауни-младши, още от култовия „Еър Америка”, но не си го представях в ролята на супер герой. Всъщност, след проблемите му с наркотиците се снима почти изключително в сериозни и, в много от случаите – за ограничена публика, филми. Но, както беше споменал в едно свое интервю, писнало му да играе сериозни роли, и пожелал да се снима в голям, скъп и касов филм. Е, успял е. Не само с бюджета на филма. Справя се блестящо и с ролята на Тони Старк. Изобщо, при наличието на имена като Джеф Бриджис, Гуинет Портроу и Теренс Хауард имаме не само добра игра, но и запомнящи се, пълнокръвни персонажи.

И най-големия плюс на филма – забравете за токсичната армеева чорба, забравете обутото върху панталоните долно бельо и мятащите се плащове. Няма невероятни, сили появили след като ви е ухапала някаква гадинка, или след удар с метеорит. Всичко тук е плод на човешкия мозък, на инженерната мисъл и новите технологии.

Та, в личната ми класация това е най-добият до момента филм, правен по комикс.

Топ три мога да подредя така:

1. „Железния човек”
2. „Батман” и „Батман се завръща”
3. „Наказателя”

И ако не сте гледали анимацията на Марвел, да знаете, че сте изпуснали. Нейната история е съвсем различна, няма почти нищо общо с кинофилма, и е доста добра.

Само едно нещо ме притеснява. Разбра се, че в края на „Хълк 2” Тони Старк се среща с Хълк.

Аз си знам че ако смесиш помия със сос бешамел, в крайна сметка пак се получава отново помия, та някак не ми се ще в бъдеще да събират двата филма в едно. Но.. ще поживеем и ще видим.

Официален сайт: http://ironmanmovie.marvel.com/

Коментирай...