|
|
         
|
Когато чуя името на Клайв Баркър, първата асоциация, която изниква в съзнанието ми е онзи незабравим шуутър, наречен Undying. Мрачната атмосфера, изскачащите призраци, ужасът, напиращ от изтощеното ми същество в три часа през нощта, вторачен в монитора със слушалки на ушите. Това беше една от онези игри, които без да блестят с геймплей, графика или кой знае какви хитроумни нововъведения печелеха публика основно с атмосферата си. Поради тази причина подходих към своеобразното завръщане на господин Баркър в гейм-индустрията с доста носталгия и големи очаквания. Джерихо трябваше да бъде онази игра, която да ми върне безсънните нощи в преследване на адски гадинки, периодично криейки се под стола. Това последното разбира се в кръга на шегата, но наистина от творението на Codemaster би трябвало да се очаква чист, натурален ужас, следващия хорър хит, който да не е обременен от монотонността на безсмисленото пуцане по движещи се мишени. Е, в това отношение Джерихо не удовлетвори желанията ми. Играта си е чиста проба екшън фърст пърсън шуутър, в който може да ви дойде байгън от кървища. Да не говорим, че и гадинките се доближават много повече до изродите от Resident Evil, отколкото до елегантни свръхестествени злодеи. Е, ползвате и различни специални умения, които са в основата на идеята на играта, но добрите стари огнестрелни оръжия са си на преден план, особено ако сте традиционалисти.
И така, вие сте начело, или по-скоро СТЕ екипът Джерихо на Отдела за Окултни Военни Действия, или както там се превежда. Конкретната ви задача, заради която сте изпратен/и в заринатия от пясъци град Ал-Кали е да откриете господин Арнолд Лийч, бивш член на Отдела, който леко е мръднал и в момента крои планове как да завладее Земята. Откриването му и разкриването на тези планове, разбира се, се оказва едва повърхностния слой на бая дълбокото блато от проблеми, с които се сблъсквате. Всичките злини идват от Първородния, първия опит на Господ да създаде човешко същество по свой образ и подобие, който завършва доста неуспешно и въпросния гад в момента се намира пленен под Ал-Кали, като периодично прави опити да се добере обратно до света и да заеме полагащото му се място на божие дете. В този си стремеж нашето момче, между другото доста ояло се през хилядолетията, е събрало отбор изроди, между които една мацка от СС дивизиите, полудели кръстоносец и римски управител и, разбира се, самият Арнолд Лийч. Ведно с тях да излапат хората ви ще се опитат какви ли не зомбита, призраци и други невъобразими чудовища.
Добрата новина е, че можете във всеки момент да суичвате между всеки един от екипа, така че оптимално да се възползвате от специфичните им умения. Това естествено може да създаде и известно объркване, особено ако сте крайно неориентирани като мен. Лично за мен това беше и първи сблъсък с подобен “тактически” шуутър, в който играещите ползват наистина разнообразен диапазон от умения, оръжия и тактики. Екипът ви се състои от седем души, начело с капитан Девин Рос. Самият той е утрепан още в началото на играта, но духът му витае из телата на останалите във ваше лице. Всеки от тях има своя уникална история, паранормални способности и скрити тайни, които съставляват един добре балансиран и боеспособен сбор от родени воини. Мен най ме кефи лейтенант Абигейл Блек, доста опака мацка със странна прическа и силни психокинетични сили.
|
|||||||||||||||||||
Основно за мен обаче на първо място си остава атмосферата. Звуците, музиката, пейзажите, всичко това, което създава уникално чувство за обреченост и в Джерихо, макар и не колкото в Undying, но все пак го има и е добре изпипано. Както Клайв Баркър, така и дизайнерите на играта са свършили прекрасна работа по създаването на един наистина въздействащ шуутър, от онези, които се играят в малките часове на нощта. Стига да ви стиска.