|
|
         
|
Ненапразно се твърди, че фентъзито е вид бягство от реалността и начин за психическо разтоварване. Когато действието на едно литературно произведение се развива в несъществуващ свят, е много лесно за читателя да забрави собствените си проблеми. В контекста на това, че ролевите игри и ЛАРП-ът са се зародили в резултат на фентъзи фенщината, същото може да се каже и за тях. Лично на мен ЛАРП-ът ми помага да избягам от скучното ежедневие. Това е нещо като портал към друго измерение. Когато играя, се потапям в друга реалност. Роулплеят е интересен, забавен и ми позволява както да развихря въображението си, така и да си пораздвижа мускулите. Отивам и играя персонажр какъвто никога не бих бил в реалния живот, и правя неща, които сигурно няма да ми се наложи да правя. Това придава страхотен вкус на живота ми. Но битките, битките са нещото, което кара кръвта ми да кипва. Аз съм геймър, играл съм много игри, но нито една от тях не може да пресъздаде уникалната емоция, която създават реалните битки. Тук не се биеш на масата със зарчетата или пред РС-то с мишката… биеш се самият ти. Твоето тяло поема ударите, твоите удари нанасят поражения, твоят инстинкт те спасява. Адреналинът, кънтенето на сблъскващи се оръжия, примесени с виковете на играчите, блясъкът в очите на противника - всичко това е красиво.
Спомням си първия ми ЛАРП: бях отишъл само за купона на палатки през нощта и нямах намерение да играя. Приятелите ми положиха много усилия да ме убедят да се включа и в крайна сметка успяха да ме накарат да грабна меча и да стана „бодигард на една благородничка”. Това беше преди повече от година, от тогава до сега не минава и ден, без поне веднъж да не се присетя за ЛАРП - например когато минавам покрай някой ламарина, си мисля „хмм, от това няма ли да стане хубава броня?”, когато гледам някой филм - „Интересни движения, трябва да ги приложа”, дори когато играя някоя игра: „хубави брони, дали ще мога и аз да си направя такива?” Последният ЛАРП се състоя в с. Железница в средата на октомври и ме остави със смесени чувства. Организатори бяха Гвардията на виртуалния Толкин университет „Арменелос”. От самата игра очаквах много повече, но съм доволен от цялостното преживяване, затова и направих филмче за него, не само за играта. Опитах се да доведа много нови фенове, за да им покажа магията на живата ролева игра, но за съжаление времето изплаши повечето от тях. Беше доста студено за сезона и валеше достатъчно, за да разкаля бойното поле. Освен некомфорта от ужасното време, самата игра бе скъсена и покрай забавянето ни при настаняването в сградите. Донякъде останах малко разочарован от хората, които си тръгнаха рано, но насила хубост не става.
Дотук свършват негативите, защото както споменах по-горе, останах доволен от цялостното преживяване ... като се започне от пътуването до мястото (в автобуса с Grahaz и Gungrave се повеселихме здраво), минем през подготовката (докато намеря къде да направя палатката, голям смях падна) и стигнем до самата игра. Кратките, но интензивни четири часа игра бяха по-добри, отколкото няколко предишни цели ЛАРП-а, взети заедно. Много жалко, че никой не успя да види плодовете на усилията на моя извратен герой. Вечерта край огъня се забавлявахме не особено кротко, а доста хора и по-специално Alderon, Hellscream и Glorfindel буквално цепиха Мрака.
|
||||||||||||||||
Двудневният ЛАРП завърши с повече от ободряващите сутрешни масовки, а после се отправих към София - физически уморен, но психически отпочинал, в очакване на следващото ЛАРП събитие, когато надявам се, тъмните козни на моя герой ще се реализират. 