|
|
         
|
Биография: Самоукият художник и илюстратор Майкъл Комарк започва небезинтересния си живот в китната Луизиана, но семейството му се мести в Мичиган скоро след неговото раждане. През детството предпочитанията му в областта на изкуството преливат от пастели в моливи, от моливи в акрил и маслена живопис. През 1989 г. постъпва в колеж по рисуване, който обаче бързо го разочарова, и младият художник категорично решава да вземе обучението си в собствени ръце. Няколко години работи като оператор в местно кино, докато не съосновава малка издателска къща, заради която изоставя работата в областта на шоубизнеса. В следващите години работата му се състои предимно в дизайн на рекламни материали – визитни картички, рекламни клипове и сходни уеб-базирани материали (предимно флаш-анимации). Изключение правят няколко илюстрации, които рисува за детски книжки. През този период Комарк се запознава с Фотошоп и окончателно зарязва маслата и четките в негова полза. Накрая обаче напуска, за да започне работа като илюстратор. Няколко години изгражда портфолиото си, като през свободното време прави корици за самоучители, за да се издържа. През 2003 започва да получава предложения и за по-сериозни илюстрации – на автори като Робърт Асприн и Мартин. Това отваря професионалните му хоризонти и го превръща в заслужено популярен илюстратор. По настоящем негова запазена марка са картите (collecting card games) и ролевите игри – рисува за серии като World of Warcraft TCG, Magic: The Gathering, Dungeons & Dragons, Cthulu Mythos, Warhamer и други.
Понастоящем живее в Мичиган със съпругата си Дженифър и кучето си.
Художествен анализ: Стилът на Комарк е забележителен. Трудно е да се повярва, че подобно майсторство е постигнато от самоук художник – образите успяват да бъдат изключително реалистични, без да губят приказната си аура и мъгливост. Една от трудните задачи, стояща пред реалистичния стил на рисуване, е детайлът. А именно – умението да не прекаляваш с него. Когато рисуваш детайлно, се оказва много трудно да запазиш тънкия баланс между детайлизиран преден план и обобщен заден. Най-честият резултат, когато липсва усет, е рисунка, в която и предният план, и фонът са наситени с прилежно изписани детайли, а цялата рисунка стои разпокъсано и кичозно. При Комарк такова нещо изобщо няма. Детайлите в основните фигури са много добре разработени и до болка истински, а фонът е нежно замъглен, въздушен и обобщен. Възхищавам се на подобна техника.
Друг похват, на който Комарк разчита , за да ни удиви, е светлината. Майсторското използване на светлината в рисунките е тема, стара като самото изкуство, но винаги актуална. Тук виждаме какви чудеса могат да се постигнат с няколко добре насочени лъча „жива” светлина. Комарк успява да превърне осветлението в рисунките си от спомагателно средство в основен градивен елемент. Начинът, по който светлината се плъзга и играе по формите и разделя различните планове, и лекотата, с която подчертава линиите и обемите, правят нарисуваното изключително живо, истинско и убедително. Едновременно с това засилените светлинни акценти придават една приказна атмосфера и блещукане, заради които рисунките са толкова подходящи за илюстрации към фантастични произведения.
|
||||||||||||||||
