|
|
         
|
Във фолклора на индианците навахо се разказва за хора, способни да приемат облика на животни, намятайки техните кожи. Едно от свещените за северноамериканските племена е койотът (вълкът). Затова не е странно, че много често шаманите им са се преобразявали в това мъдро същество и че има легенда, близка до тази на европейците за върколака. В опита си да направят един нестандартен върколашки филм холивудските сценаристи Джеймс ДеМонако и Тод Хартън са посегнали към индианските легенди. За съжаление освен термина skinwalker (човек, наметнат с кожа) не са успели да усвоят нищо от индианската митология. А филмът би бил доста по-добър, ако бе взел уникалното от фолклора на навахо – фактът, че преобразеният в животно човек запазва изцяло разума си и не се поддава на дивите инстинкти. Вместо това ни се прожектира поредният ниско бюджетен вариант на „Подземен свят” – с върколаците, живеещи в кланове, задължително превръщащи се в диви зверове по пълнолуние. Във „Вълча кожа” се противопоставят две групи върколаци – едните смятат своето състояние за проклятие и търсят начин да го отменят, докато другите се борят със зъби, нокти и пистолети да си запазят правото на превъплъщение. Ябълката на раздора е момчето полувърколак Тим (Матю Найт), който след тринайсетия си рожден ден ще може да „излекува” превъплъщенците. Естествено, групичката злодеи се стреми да елиминира заплахата и изважда късмет да намери кое е момчето и къде живее. Оттук нататък става въпрос само за опазването/убийството на Тим. „Вълча кожа” е трагичен откъм декори и диалог. Първите са очевадно талашитени, последните – откровено дървени. Явно продуцентите съвсем са орязали бюджета, защото всеки град, през който минаваха двете враждуващи групи, бе обезлюден откъм статисти. Може би всичките пари са отишли за марковия сутиен на Наташа Малте, който ни се показваше почти през цялото време, или пък за четирите „Харли Дейвидсън”, които нашите лошковци яхаха в стил „злобни хипита/рокери от хорър от 70-те”.
При така изградената постановка на поляризирани „лоши - не толкова лоши” е трудно да се изисква каквато и да е добра игра от актьорите. Може би единственият, който прави добро екранно присъствие в този филм, е Елиас Котеас в ролята на Джонас – чичото на момчето. За сметка на това, една от главните героини бе плачевно невъзмутима в ролята си. От Рона Митра се очакваше да изиграе потресена майка, която разкрива страшни семейни тайни и се стреми да опази детето си живо. Най-доброто, което актрисата успя да докара, бе сбръчкани вежди. Сценарият е пълен с глупави кървави сцени, които изобщо не плашат зрителя, преди всичко защото са изкуствено донадени кръпки без никаква връзка с контекста на цялото действие, а ефектите са смехотворни като за филм на ужасите. То не бяха лъскави от лига дълги зъби, не бяха брадати физиономии. Вярно – върколаците не приличаха съвсем на Чубака, но ако Чуи бе претърпял неравномерно повсеместно оплешивяване и петседмично отсъствие на маникюриста си, приликата щеше да е подчертана. Като цяло не останах очарована от развитието на действието – клише до клишето. Може би единствената сцена, която ме разтърси (от смях, де), бе тази, в която бабата на Тим внезапно изкара пищов 45-ти калибър от дамската си чанта и храбро гърмя по бандата злодеи.
Официален сайт на филмa - http://www.skinwalkers.com/
|
|||||||||||||||
Толкова от мен за тази слаба върколашка ракия. Моя съвет е: ако наистина сте закъсали за хорър филм, по-добре си пуснете „Красавицата и звяра” на Дисни. 
