|
|
         
|
Ето един филм, който спокойно можете да не гледате, освен разбира се, ако не сте участвали в него. Бях изтървала началните надписи и пропуснах да видя, че филмът е сниман в България. Което започнах да подозирам веднага след като видях част от сградите и, хм, една гора. De3tuss твърди, че тревата в България била различна и една неокосена, доволно буренясала ливада от някакъв филм му се сторила нашенска. Та и аз така – познах си софийските улици и градинки. Подозрението ми се потвърди веднага щом лицето на Велизар Бинев се появи на екрана ми. Продължих да гледам продукцията само заради българското участие, въпреки че началото ми се стори доста жалко. В град No. 2035 в бъдещето царува фалшът. Имплантираните в мозъците на жителите чипове им създават прекрасни илюзии за благоденствие, чистота, високо технологично развитие. Действителността обаче е... ами доста далече от красотата – олющени сгради, боклуци по улицата и гнусна храна. Само малка групичка дисиденти вижда истината и държи да срине системата, за да могат съгражданите им да се избавят от робството на илюзиите. Звучи ли ви познато? Аз като твърдя, че „Матрицата” е филмът, най-много повлиял на киното в последното десетилетие, изобщо не се шегувам. Нямам нищо против идеите да бъдат копирани – тази за илюзорния свят е доста експлоатирана и смятам „Тринайсетият етаж” за много добър филм по темата. Проблемът с „Кошмарния град 2035” явно е ниският бюджет, но и няколко други елемента, които не зависят толкова от парите. Едно от тях бяха дървените диалози, които могат да скопят и най-добрите актьори и да ги принудят да се държат като начинаещи в занаята. Честно – нахъсващата реч на предводителката на бунтовниците беше така пълна с патос, че щеше да ме разсмее, ако не беше толкова тъжно. Кратък цитат:
Предводителката: Колкото и абсурдно да звучи, може би единственото нещо, което е на добро ниво в този филм, са ефектите. Вярно, не са много, не могат да се сравняват с тези от фантастичните холивудски продукции, но тези, които видях, не бяха лоши, макар и да имаха леко ретро-привкус. Единственото, което не ми допадна, бяха постоянно дуднещите полицейски дроиди, които освен че приличаха донякъде на Закс, подобно на него обясняваха всяко свое действие на глас, за да е ясно на зрителя какво става. Винаги съм смятала заплашително мълчаливите машини, неподчиняващи се на човека, за далеч по-ужасяващи. (Безпричинно тъмният монитор и неколкократното рестартиране примерно са много по-плашещи от общителното съобщение System error).
Актьорската игра предвид клишираните диалози не е съвсем слаба, но можеше да е една идея по-качествена. В ролята на бунтовничката Кайла се подвизава чаровницата Алексис Торп. На нея не й е нужно друго умение освен малко по-изрязано деколте и близък план, но въпреки всичко тя направи опит да не преиграва. Виж, що се отнася до другия главен герой – ченгето Алекс Макдауъл, останах малко раздвоена. Максуел Колфийлд се справя доста добре, но може би щях да го харесам повече, ако не беше опитът да го направят двойник на младия Брус Уилис. За целта дори бяха обръснали хубавата коса на човека до голо. Що се отнася до българските актьори, не мога да кажа много – освен Велизар Бинев, във второстепенни роли се появяват Стефан Иванов, Димо Алексиев и Стефан Щерев. Екранното им време е твърде малко, за да направят добро или лошо впечатление. От друга страна, мога да оплюя музикалните издънки на Краси Тодоров и Станислав Славен* (Стенли). Лошо и неадекватно подбран музикален фон е най-мекото определение, което ми идва наум. Кому би хрумнало да сложи напрегнат и постоянен бийт под сцената, в която главните герои се целуват романтично и нежно за пръв път?!
*вероятно Сланев, но така пише в английските финални надписи.
|
||||||||||||||||
В обобщение – филмът има големи идеи, твърде големи, за да се осъществи сносно с малко пари и сценичните декори в студио „Бояна”. Явно тези, които ще го гледат в киносалоните (ако изобщо го прожектират), ще бъдат групички от по трима души, единият от които шумно ще шепне – „Ей там, оня труп в дъното съм аз!” или „Оня бунтовник с калашника съм АЗ!” 
