L' Ile au(x) tresor(s)  (Treasured Island), или французите отвръщат на удара

Моарейн

Петнадесетгодишният Джим Хоукинс постъпва на кралска служба, за да изпълни мечтата си за морски пътешествия. Вместо това го забиват като пазач в затвора, където става свидетел на странен разговор между набит еднокрак монах и стар пират, чието обесване предстои на сутринта. След като прогонва монаха, морският вълк доверява на младежа ценната тайна за местонахождението на несметното съкровище на капитан Флинт. В минутите преди обесването си се опитва да довери тайната в метафоричен вид на още стотина зрители, но така и не успява докрай. Узнал от някъде си къде да дири помощника на Флинт – Джон Силвър, младия Хоукинс се натриса в свърталището на безработните пирати и замалко не изгубва ценни органи и телесни части. Спасява го единствено фактът, че скъпоценната карта е скрита на най-сигурното място – в главата му. В същата кръчма тайнствена дама с голяма качулка и още по-голямо деколте замалко не изгубва замъка, земите и непорочността си в игра на покер, но бива спасена от кавалерски жест на Силвър. Случайно дочула от приказливия Джим, баронеса Трелони (която се оказва и нещо като бивша хазяйка на младежа) предлага да финансира експедиция до “острова на съкровището”, при условие че лично инспектира протичането й.

И като се започна една междурасова, еднополова любов, шизофренични сексуални убийства, мъжки креватни неудачи, алкохолизъм, примесен с канибализъм, все красотички. Ако не сте се сетили по заглавието, ако имената на главните герои не извикват спомени у вас, изобщо няма да се учудя. Защото това е отмъщението на французите за десетките англоезични гаври с френски класически произведения, като се започне от любимите ми трима мускетари. Робърт Луис Стивънсън с гордост се присъедини към групата на гробищните вентилатори, редом до Дюма. Безспорните попадения в лицето на алкохолизирания доктор Ливси, “дивия” Бен Гън и почти двуметровата гърдеста блондинка (Алис Талиони), чието облекло с напредване на филма става все по-оскъдно, се “компенсират” от ужасно плосък Джим Хоукинс, като игра и физиономия, сравнително малкото екшън и немощни опити все пак да се следва основната сюжетна линия в книгата. Режисьорът Ален Берберян упорито се опитва да повтори успеха на пропития с черен хумор “Град на страха”, но и този път не успява. Високият по европейските мащаби бюджет от 24.5 евро така и няма да се възвърне от прожекции и продажби. Присъствието на един от водещите френски комици Жерар Жюно не спасява положението, едничката сцена на “мъжко” падение, в която успя да изрази цялата мъка на света ще се запомни, но след време ще се питаме – “Това от кой филм беше?”

http://www.imdb.com/title/tt0499435/

Коментирай...