|
|
         
|
Наближиха четири почивни дни покрай Деня на Съединението на България и дълго планирания за част от екипа на списанието Булгакон. Всичко започна от една напоителна среща в Пловдив при „Бай Иван” по случай рождения ден на пловдивския клуб „Соларис”, на която Бенедикт като символичен домакин рече и отсече – „Тука ще е Булгаконът”, малко преди да загуби дар слово или по-точно да превключи на неразбираемо такова. Минаха няколко месеца в разговори как ще уредим всичко и колко хубава дестинация е Филибето, докато не дойде краят на юни и точно в разгара на викторината на Толкинфеста се емнахме да запазваме желаната хижа. Тя се оказа не толкова близо, колкото се надявах, но и не много далече, с уреден транспорт нагоре. След леко обновление, старата хижа се е превърнала в хотелче, с подобаващи цени. Запазарихме се – отстъпка в цените срещу запълване на хижата, залата на една пета от цената, такива ми ти работи. Платихме капаро от парите на клубовете и вече можеше да се планира събитието, чиято начална дата идваше със страшна сила.
Нашето присъствие отново бе впечатляващо, традицията - спазена, а и награда си получихме за това. Пропуснах откриването и обявяването на номинациите за наградите на Еврокона в Копенхаген (22-24.09.2007 г.), защото изчаквах пристигащия направо от Белград Рандъм (това се казва ентусиазъм). Не се загубихме в тъмното, макар да се бяхме запасили с ябълки за нощувка в колата из горските дебри. Бърза регистрация и с летящ старт се вляхме в купона, вихрещ се в мезонета, където ни разквартируваха. Много пиене и никакво мезе, не особено добра комбинация. За щастие, пострадали нямаше, геройски загинали – също, както се установи при преброяването на следващия ден. А той започна с кратко представяне на дискусионния клуб „Космос” от Пловдив, чийто председател Владимир Петров ни запозна накратко както с дейността им, така и с местните забележителности. Малко по-късно Дилян Благов говори за събитията в българската фантастика през 2006 и 2007 година. Оказа се, че родните творци са издали над 30 заглавия през миналата година – цифра, която радва окото, стига да не беше лекото затъмнение и почти пълната липса на реклама по въпроса. Цялостната оценка за качеството на издадената литература бе положителна, пък и се очерта тенденцията към нарастване на фантастични произведения, макар и в по-голямата си част издадени със средства на авторите. Последва кратко представяне на новата книга, писана съвместно от няколко млади автори от Кърджалийския клуб - „Аурелион. Монетата”. Самите автори ви представяме ТУК.
Поради невъзможността на Людмила Мелконян да присъства, Юри Илков (Генерала) описа стихосбирката на Агоп Мелконян „Територия, недокосната от позори” и преводната му книга с арменска поезия, след което Александър Карапанчев представи новия сборник с повести на Андрея Илиев „Когато един мъж е на колене”, а самият писател отговаряше на въпросите на публиката. След това Сим Николов проведе дискусия на тема "Магистралите – местата на възникване на цивилизациите". Някакъв господин внесе сериозен разнобой в темата, като заяви, че пътят на коприната всъщност е Българският път, пирамидите са построени от българите – петата арийска нация, посредством резонанси, а покрай какво намеси и българите - индианци в Северна Америка, не успях да разбера. След явното недоумение от страна на аудиторията, ариецът заключи, че ще осъзнаем правотата му, като дораснем за това след 50 000 години, на астрално ниво, и раздаде няколко визитки, написани на кирилица и глаголица.
След подобни изказвания каквото и да кажех при представянето на нашето списание, щеше да изглежда като непоклатима, научно доказана истина. Представих екипа ни на присъстващите и в този момент Ванката се запозна на живо с останалите старлайтери, защото в суматохата бях забравила да ги представя един на друг, за което понесох сериозни критики. Имаше въпроси и предложения, които обещахме да обсъдим на по чашка. Другите презентирани издания бяха Фентернет и Тера Фантастика, последвани от дискусия с раздаване на хартиени екземпляри от последния брой на Фентернет за награда на осмелилите се да зададат въпроси зрители. Изданието бе последно, защото Атанас Славов пренасочва усилията си към издаване на алманаха „Фантаstika”, чийто първи брой очакваме в края на годината. Заключителната лекция за деня се водеше от двама наши автори – Далгрен и Нерксис. Творчеството и живота на художника Гигер се постара да ни откаже от всякаква храна за седмица напред, но твърде безуспешно, яки стомаси носим, български, макар и не от Своге. А Нерксис отново заслужи награда за най-кратка лекция за Пришълците, като просто не остана време да я проведе, къде ти след час и половина гигеровски „фантазии”. След обилно похапване на яйца по панагюрски (на другия ден се оказа, че сме изяли 180 яйца!) и най-различни вариации на скари и супи, киноманите завзеха импровизирания киносалон и избраха на принципа „викам по-силно, значи съм прав” първия филм от киновечерта – „Случаите Дарвин”, който се оказа чудесно попадение. Последваха „Мистър Брукс” с Кевин Костнър и Деми Мур, „Детето” с Брус Уилис и след продължително мрънкане и изпозаспиване на аудиторията, Нерксис най-сетне пусна режисьорската версия на „Пришълецът 3”, събрала цели трима зрители в три след полунощ. През това време някои кротко си пийваха, други буйно танцуваха, трети правеха и двете, по традиция във възможно най-оскъдно облекло. А ние най-безсрамно вербувахме най-новия ни автор – Алвин, чието първо ревю може да прочетете в раздел Фантастика. Поради ранносутрешното приключване на петъка, събота предиобед малко ми се губи, макар да имам бегли спомени за представяне на българската фантастична уикипедия от Григор Гачев (един доста амбициозен проект за каталогизиране на творби и автори) и бурни дискусии за качествата на „Десет на минус девета” на Николай Теллалов с основни спорещи Атанас Славов в защита и Нерксис в ролята на критик. Обсъждането на проблемите на фендъма се превърна в представяне на клубовете в страната от присъстващите техни представители и бъркане в стари рани.
По време на всички лекции през този ден стоеше изписано табло с номинациите за Еврокона и листчета, на които да бъдат записани фаворитите на гласуващия, с изричното пояснение, че всеки може да си посочи и други номинации, различни от вече обявените. Вечерта продължи с официална вечеря, на която бяха връчени дипломите на наградените от Булгакон 2006 и обявени новите печеливши в най-разнообразните категории, измисляни в движение от тричленното жури в състав от Дилян Благов, Искрен Зайрянов (наш Нерксис, ако не сте разбрали) и Калин Ненов. Григор Гачев получи награда за сизифовския си труд по създаването на българската фантастична уикипедия, Бобсън – за най-активен участник в дискусиите, Рандъм – за най-запален и дългопътувал фен, екипа по подготовка на Булгакона в лицето на Генерала, Бенедикт и аз – за домакинството, каръка отново бе в наши ръце (не го изпускаме, ей) – Бенедикт отнесе наградата за най-секси фен, показал фигурно разсъбличане на фона на класически рок парчета и за най-голям карък, поради челен сблъсък от въздуха с таблата на леглото (талант е нужен за това, който е виждал стаята и леглото, ще разбере какво имам предвид). Последва нов филмов маратон за някои, упойваща чалготека за други и турнир по белот за останалите. Този път не се размина без жертви в лицето на рано гушнали възглавницата булгаконци, но 48-часовото безсъние си каза тежката дума. В неделната сутрин посъбрахме багажа, закусихме на обяд и се разотидохме, за сетен път учудени как така минава това време, без да го усетим.
|
|||||||||||||||||||||||
Тъгата от раздялата обаче бе поразсеяна от неочаквания подарък на Александър Карапанчев, който щедро предостави на екипа ни няколко книги на издателство „Аргус” от поредицата с българска фантастика. С тях поставихме началото на нашата библиотека, дано това, че първите книги в нея са на български автори, е за добро.