Дан Симънс: Песента на Кали

Nerksis

„Бог е човешко творение. И поради това божествената природа е една плитка загадка. Човешката природа е дълбоката загадка”
Нанрей Кобори

Една брутална и жестока книга, и то точно в онзи смисъл на прилагателните, който научаваме първи, а не в този, който са придобили сега и в който ги използваме много често. Една наистина мрачна, воняща и изпълнена с насилие книга. И въпреки всичко  - една великолепна творба.

Това е книгата, с която Симънс пробива и се утвърждава като автор на хорър. Дълго време я чакахме да се появи на българския пазар. Беше заложена като заглавие в поредицата на „Квазар”, но след като те спряха да издават, почти бях загубил надежда. Но ето че съм се притеснявал напразно. В първия момент се учудих защо „Бард” издават този култов хорър роман в такава странна поредица – „Библиотека Елит”. Е, сега вече ми се изясни.

„Песента на Кали” всъщност не е чист хорър роман. Не и в онзи вид, който сме свикнали да четем. Това не е история от типа, който пишат Кунц, Кинг или Строб. Тук всяко паранормално или божествено явление в следващия момент веднага намира своето опровержение или логично обяснение. От това книгата не губи нищо. Дори напротив. Става перфектна амалгама от хорър и психотрилър, в който са замесени само и единствено хора.

Не случайно започнах с този цитат. На човечеството не са му нужни демони и богове да издевателстват над него. То и само се справя далеч по-добре от перфектно. Най-големите и невъобразими зверства в човешката история не са дело на боговете, а са творение на отделни личности. Бог изпепели Содом и Гомор, а последователите му създадоха Светата инквизиция с нейните безброй методи за особено болезнено и дълго умъртвяване. Измислиха и газовите камери и концентрационните лагери. Единствените живи същества на тази планета, които изпитват удоволствие от това да причиняват болка на себеподобните си, са хората. Няма други.

Ето това е успял Симънс да покаже в книгата. Че човек има нужда от богове на злото единствено за да оправдае своята страст към насилие, за да канализира мрака у себе си, за да му придаде лице и да се оправдае със свръхестественото. За да прикрие слабостта си да надмогне собствените си демони и да се оправдае с нещо, което е неразбираемо по природа и следователно недостижимо, но чиито повели трябва да се следват. За да прехвърли отговорността си на друг и за да му остане надеждата, че въпреки всичко, което стори, той ще е оправдан, понеже следва нечия божествена заръка.

Няма богове на злото и доброто, всичко е вътре в нас и песента на Кали се пее от хора. И Кали набира сила само защото хората го искат, а не защото се въплъщава отново в нашия свят.
Това е и книга за сблъсъка на две култури, толкова различни една от друга, че на моменти диалогът е абсолютно невъзможен. Елате в един свят, който е успял по някакъв начин да вплете в себе си всички постижения на цивилизацията, без да се отърси от своите предразсъдъци и обичаи, и морални и етични норми, които са белег на отминали епохи. Свят, който упорито отказва да скъса с излишното от миналото си и уродливо надгражда новото върху старите основи. Елате в свят, в който е живо наказание да си жена, ако не родиш син или нямаш достатъчно голяма зестра; свят, в който няма детство. Общество на касти, от които е невъзможно да се измъкнеш - ако си роден просяк, не можеш да си нищо друго.

Общество, в което думата хигиена е непозната, непотребна. Някой някога беше казал че една цивилизация започва да става култура едва когато започне да обръща внимание на хигиената си. Е, тук ще видите съвременна Индия, в която къщите, направени от картон и ламарина, нямат нито течаща вода, нито дори септични ями. Тоалетните се намират точно пред входната врата, а бунището е под прозореца. Не мислете, че отвратителното описание на тази картина на абсолютна мизерия е самоцелно, за да стане книгата гнусна. Не. Симънс просто описва истината и по този начин прави пропастта между културата на Индия и на останалия свят още по-дълбока и непреодолима. Толкова бездънна, че дори главната героиня, която е индийка, но живее от детството си в Англия, вече не може да я пресече.

Любопитното е, че Робърт Лучак не е герой. Не е бивш командос или полицай, който в края на краищата да натрие носа на лошите. Той е поет, който изследва една от най-древните култури в света. И досега се е сблъсквал единствено и само с красивата страна на Индия, но когато поема задачата да се срещне с мъртвия поет, той си няма никаква идея, че ще се потопи в свят, в сравнение с който Дантевият ад си е направо курортно място. И точно този контраст между душата на поета и абсолютно неразбираемата действителност, в която попада, а има претенции че разбира, прави книгата токова въздействаща.

Пелената на културата е толкова тънка и се разпада толкова лесно под напора на злото вътре в нас, че цялата ни цивилизованост е не по-здрава от лист хартия, хвърлен върху нажежена до червено плоча.

И въпреки всичко има надежда. И с тази надежда започва „Песента на Кали”. Но няма хепиенд, така както няма почти никога в живота. А и надеждата има много измерения и те не винаги са хуманни и цивилизовани. Не може да си хуманен към рак.

„Песента на Кали” е една от най-добрите книги за тази година от списъка на Бард. Ако очаквате чудовища, демони, кръв с цистерни и черва с колички, това не е книга за вас. Но ако искате четиво, което ще ви накара да настръхнете от мрака в човешката природа, който е несравнимо по-злокобен от свръхестествения, четиво, което ще ви накара да се замислите колко са безкрайни човешките зверства и как това се съчетава с думите култура и цивилизация – това е вашата книга.

И ако трябва да използвам толкова мразената от мен система за оценка на книгите с цифрички по някаква n-бална система, то книгата на Дан взема най-високата възможна.

Коментирай...