|
|
         
|
Таласъмия 2007
Как бързо се извъртат месеците, мине, не мине и седмица и отново дошъл Еньовден. А по това време (този път се падна в уикенда 21-24 юни), както ние много добре си знаем, целокупното купонджийско общество на фендъма у нас се запътва с бързи крачки към старозагорските покрайнини, да поталасъмства на воля. И кои сме ние, та да се цепим от купона? И тазгодишната Таласъмия бе масово полазена от „звездобройците”. Среднощните дискусии в четвъртък минаха малко по тангентата, поради работния петък за някои от нас и заралийските гостувания на останалите. В петък, след проформа явяване на работа, и аз запраших по направлението. Тъй като бях поела ангажимента да набавя вкусната награда на организираната от нас викторина, съвестно се заех с издирването на торта, достойна да облажи стомасите на най-умните от най-умните таласъми и таласъмеси. 40-градусовата жега обаче не е пръв приятел на шедьоврите в сладкарското изкуство и след една геройски паднала в борбата с температурата „Бяла магия” се принудих или да наема хладилен камион за пътуването (което в последствие се оказа не чак толкова лоша идея), или да търся нейна достойна заместница в Стара Загора. Речено-сторено, след двучасово обикаляне Я намерих, взех и отнесох на Старозагорските бани. Бързо настаняване и към базата на събитието, където вече си течеше трескава дейност по разквартируване, хапване, пийване, пийване, пийване и да не забравя – пийване. Откриването е било четвъртък вечер, но ние го пропуснахме, понеже помагахме дружно на Далгрен да скочи от палеозойската компютърна ера направо в съвремието. Събитие, достойно за филм от класата на „Джурасик парк”. А може би старият му комп ще изскочи някоя нощ от гардероба и с хищно раззинато флопи ще се нахвърли върху собственика си.
Събитието се проведе отново в станция „Люляк” и местността около нея. Едно наистина приятно местенце, особено след като си пристигнал от два врящи котела – София и Стара Загора. Отново имаше огньове, китари и песни до малките часове, басейни и ранни закуски, около 12 часа на обяд, с шкембе чорба. Естествено гвоздеят на събитието беше обявяването на победителите в ежегодния конкурс за творба, базирана на българския фолклор и митология. Председател на журито беше Жулиета Иванова, която обяви и призьорите. За периода 2006-2007 са пристигнали деветнайсет разказа от седемнайсет автора. И нещо много любопитно. Пристигнала е една пиеса по темата, а един от разказите е преработена такава. Тази година, както и миналата, не беше връчено първо място, защото първите няколко години на конкурса са вдигнали високо летвата и сега пристигащите разкази не могат да я достигнат. И точно поради тази причина членовете на журито са решили отново да няма първо място, като по този начин не правят компромис с качеството на разказите. Ето и отличените творби: Второ място за „Торба с вяра” – Божидар Грозданов. Той е носител на отличие и от миналата година, трето място за разказа „Търговци на души”. Двата разказа се развиват в една и съща вселена. Божидар си е изградил уникален свят и продължава да си го развива. Познат е на фендъма и с романа си „Господарите на мрамора”. Следват две трети места за: „Урната на Урду” – Александър Лютов и “Ab Ovo” – Ценка Бакърджиева. И тя е носител на отличие от миналата година за разказа „Еньов ден”, награден с трето място.
Останалите разкази от отличената шестица: „Тунджън” – Светлана Янева, „Нестинарката” – Андрея Илиев, „Сестринска кръв” – Любен Загорчев и Караконджул в костюм - Илия Деведжиев. Но да се върнем към многострадалната торта; тя бе определена от нашия екип за награда в организираната от Старлайтър викторина с най-разнообразни, свързани с фантастичното въпроси. Въпреки тъмнината, липсата на подходящо помещение за целта и ескадрилата комари, атакуваща предните ни редици, желаещите да участват във викторината бяха много – записаха се 7 отбора, някои, от които със звучните наименования „Ягодка с мед”, „Тримата глупаци”, „Северният отбор”, „Рин Енор”. Настана люта битка с удари под и над пояса. Както впоследствие разбрахме, имало е обаждания по джиесеми за помощ от приятели (оказали се половинки на участник в друг отбор) и много, ама много помощ от публиката. Въпреки това нивото на знания се оказа респектиращо високо, силите изравнени и след четири равенства с допълнителни въпроси, победата бе извоювана от Женския отбор в състав Една, Комата, Тея и Марияна. Жените се бореха срещу обединените усилия на Уибробия и Северния отбор и доказаха какво може българската жена… ако поиска. Почти до финала достигнаха и тримата глупаци (по скоро двама умници и една „масичка”). Благородните победителки си чупнаха по едно крайче от тортата и обявиха, че я поделят с целокупното таласъмско общество, след което аз като носителка на сладостта можех само да наблюдавам с гладен поглед как за секунди всичко бе ометено. Добре че ножът бе голям и по него полепнаха доста трошици, та успяхме и ние да опитаме от наградата. Първата лекция „Авторските права в съвременната фантастика” се превърна в дискусия по наболели въпроси в кръга на темата, на моменти доста разгорещена, но за сметка на това пък продължителна, над два часа (Григор Гачев). Втората лекция относно социалните аспекти на глобалното затопляне се превърна в още по-голяма говорилня, но това си е в реда на нещата. Демонстрацията на “MOTVS - Клуб за средновековна европейска фехтовка” си струваше излизането от прохладния басейн в обедната жега. „Пушка” - извика някой. Къде, кой, я подайте насам. Спонтанното състезание по стрелба по невинни плочки, закачени на още по-невинно дърво, завърши с убеждението, че пушката е крива, а плочките – прекалено пъргави.
След викторината се насладихме на пърхащата из етажите Фобия в одеждите на горска фея и даже заформихме сериозна „Мафия” (ако някой ви каже, че Муунлайт не е добър организатор, не вярвайте!), в която убийците разказаха играта на невинните граждани, неколкократно. От втория етаж белотаджиите ни обстрелваха с празни кутии цигари, на което ние отвърнахме с кюфтета и прилежащите им вилици. И така до ранни зори, в суматохата чевермето нещо ми се загуби от погледа и съответно езика, но това е друг въпрос. Ето, и тази година дойде и отмина Таласъмията и както винаги не стига, че беше само три дни, а и на това отгоре дните отново бяха по 24 часа. Ей, за толкова години никой не се сети, да гласува денонощието специално за фестивала да е поне по 48 часа. Някой от екипа успяха да изгорят, че после и да се обелят, други ги би градушка, а един дори намери време, да се впусне в лов на бръмбари. Огненото шоу бе впечатляващо, пожелах си да го видя отново и желанието ми се сбъдна само след месец и нещо във Варна на Аквалонията.
Аквалония 2007
Това е втората ми Аквалония от общо пет издания на събитието, но дори от този скромен опит мога уверено да твърдя, че землеморци стават все по-добри в организацията. Уикендът между 10 и 12 август бе прекрасно доказателство за това. Чаках го с нетърпение, и то не само защото щях да се видя с морските си приятели; програмата, която ни бяха подготвили, предвещаваше интересни два дена и още по-интересни нощи. Младежкият дом ни посрещна с вече подредена изложба на младия художник Юлиян Манев, с чието творчество имам удоволствието да съм отблизо запозната покрай Толкиновата колода и бодиарта от предишната година (цели четири дена пламъците по прасеца и бедрото ми привличаха завистливите погледи на летуващите в морската ни столица миналото лято). След изложбата представителите на Археологически музей – Варна, Прабългарска школа за оцеляване „Багатур“, средновековно общество „Модус Вивенди“, Комитет „Родолюбие“, Национален клуб „Традиция“, Дружество за исторически възстановки и каскади „Чигот“ ни представиха завладяваща презентация на тема „Историческите възстановки в България“. След което шоково трябваше да се върнем в съвремието за първия плажен купон с много…. Как се казваше цатата-та там … и бира. Буйният морски вятър не попречи на ентусиастите да окупират два-три плажни чадъра и да заформят вечеринка с китара и много руски песни.
Втория ден започна с представянето „Българските он-лайн списания за фантастика” – на мен като дама ми „отстъпиха” първото място. Въоръжена с видеопрезентация и моралната подкрепа на половината екип, преведох зрителите през кратката история на „Старлайтър”, целите и екипа му. Като подкрепа на тезата за нашата уникалност сред фензините, Фобия представи статията си за Джош Кидби. Капризната техника и струящото от Фобия очарование запечата тази част от нашата презентация в сърцата на публиката (поне на мъжката част от нея). „Шадоуденс” атакуваха в тройна формация в лицето и гласа на Роланд, Трип и Моридин. „Сивостен” бе представен от Лайфджокър, а „Цитаделата” - от Спархоук и Разаел. В края на представянията всички присъстващи членове на екипите на списанията излязоха на сцената, за да отговорят на евентуалните въпроси от страна на публиката, ако изобщо щеше да остане такава при масовостта на фензинското общество. За наша приятна изненада въпроси имаше, и то доста, както и препоръки, кои – изпълними, кои – в сферата на ненаучната фантастика. Час и половина се оказа недостатъчен за разгорялата се дискусия и за да не се стига до големи закъснения в програмата, веднага започна средновековната работилница с лекция и демонстраци на „Чигот”. Видяхме как се плете ризница, как се шият обувки и дрехи, как се украсяват колани. Тук медийното присъствие бе осезаемо и на моменти пречещо за зрителите.
Ранния следобед доцент Валерия Фол от института по тракология при БАН изнесе лекция „Светът на траките” - на изключително разбираем език, подредено и с множество снимков материал госпожа Фол се постара да обобщи познанията за древното население на земите ни. Акцентът беше поставен основно върху орфизма, светилищата на траките и погребалните им обичаи. Особено впечатление направи краткият преглед на обичаите и навиците, които водят началото си още от онези времена, както и разбиването на някои от популярните митове, създадени с комерсиална цел. Присъствието на личност като госпожа Фол на подобен фантастичен форум несъмнено допринася много за популяризиране на самия форум, но и представлява сериозен интерес за голяма част от участниците.
В рязък контраст Димитър Риков от „Про-рок” ни разведе из „Фантастика и фентъзи в рок-музиката“, след което представителят на домакините Григор Петров представи частичка от необятната галактика на Тери Пратчет. Предвидената фейс- и бодиарт морска вечер на плажа се отложи, поради изчезване на боичките, приготвени за целта. За сметка на това пък ни бе представено спиращо дъха огнено шоу, в което трима младежи си поиграха със сетивата и адреналина ни, респект. Неделната програма откри доцент Атанас Атанасов от СУБ с лекцията си за алтернативните източници на енергия, в която повече се говореше за конвенционалните такива, но въпреки това увлекателно. Ангелина Илиева представи митологичните образи на змея и върколака. За самодивата времето не достигна. Както всичко хубаво, и петата Аквалония свърши, но ни остави спомени и въпроси, над които да се замислим.
|
||||||||||||||||||||||
И след „Оръжията в научната фантастика” дочухме ехо от подземието – прожекция на декана във виртуалния Толкин-университет „Арменелос“ и член на нашия екип, Александър Кинов – Samwise. Гледала съм ги неколкократно на Толкин-феста и откриването на учебната година на Арменелос, но той отново ни изненада с попълнения в колекцията бисери. 